В писмо до председателя на НС Временните обществени съвети на българите в чужбина очертават основните приоритети задачи в работата на новосъздадената комисия
На 12 февруари 2015 г. депутатите приеха промени в правилника за организацията и дейността на Народното събрание и създадоха Комисия по политика за българите в чужбина. Обявено бе, че тя ще има за цел да обвърже парламента с проблемите на сънародниците зад граница и да действа като помощен орган, който да подпомага опазването на българското етнокултурно пространство и културно-историческото ни наследство в чужбина.
Припомняме, че още на 22.11.2014 г. Временните обществени съвети на българите в чужбина изпратиха официално писмо до Народното събрание и партиите в него. В него те предлагаха да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия, някои законодателни промени, както и създаването на отделен избирателен район „Чужбина“.
След като НС единодушно прие създаването на отделна Комисия за българите в чужбина, Временните обществени съвети на българите в чужбина отново изпратиха писмо до законодателния орган с предложения до комисията относно нейния правилник за работа, в частност използването на съвременни комуникационни форми, в т.ч. онлайн излъчване на заседанията и възможност за дистанционно участие, привличане на гражданското общество в работата на комисията, проактивна работа с институциите, формиращи и провеждащи държавната политика относно българите извън страната.
В писмото от 13 февруари към новосъздадената комисия се казва следното:
Относно: Комисия по политика за българите в чужбина
Уважаема г-жо Цачева,
Уважаеми господа,
С удовлетворение научаваме за решението на Народното събрание да образува постоянна Комисия по политиките за българите в чужбина, за каквото от три парламента настояват Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС).
Поздравяваме Ви за това решение, то показва ангажираност на народното представителство спрямо цялата нация, която не се заключава само до живеещите на територията на България.
Вярваме, че с единодушното приемане на промените в правилника си, Народното събрание дава институционален знак, че ще се ангажира с едно ново отношение и активна политика, насочена към българските общности по света. Очакваме комисията да стане мястото, където правата и интересите на българските граждани извън страната ще влязат в националния дебат.
Очакваме най-скоро да бъдат избрани членове на комисията и тя да заработи ефективно. Ще направим своевременно нашите предложения до комисията и относно нейния правилник за работа, в частност използването на съвременни комуникационни форми, в т.ч. онлайн излъчване на заседанията и възможност за дистанционно участие, привличане на гражданското общество в работата на комисията, проактивна работа с институциите, формиращи и провеждащи държавната политика относно българите извън страната.
Належащо е още на първото си заседание комисията да вземе отношение по течащата процедура за назначаване на председател на ДАБЧ. Както знаете, за пръв път в историята на агенцията беше организиран (опит за) конкурс за заемането на длъжността.
Уви, вместо анонсираната публична процедура, до този момент конкурсът протича по начин, който не е удовлетворителен и засилва съмненията за нагласена формалност, която да легитимира предварително предрешен избор. Ще запознаем комисията с критиките, които формулирахме в няколко писма и становища, изпратени до ресорния вицепремиер г-жа Mеглена Кунева, последното от които е от миналата седмица.
Уважаеми дами и господа,
Пред комисията стоят за решаване много задачи, поставени от приетата неотдавна Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (документът може да се намери на страницата на МС.
Сред тях най-належащи са:
– Създаване на предвидения в документа Съвет по изпълнение на стратегията, с участието на представители на българите извън страната;
– Провеждането на избори за Обществени съвети на българите извън страната към дипломатическите представителства, за което няма нужда от законодателни промени (предвидени са в чл. 5 ал. 3 от действащия ЗБЖИРБ), а само от решение на министъра на външните работи. Според приетата Национална стратегия, Външно министерство има ангажимент относно провеждането на тези избори.
Следващи задачи са:
– Обсъждане на законопроект за създаване на изборен Национален съвет на българите извън страната, съгласно принципите, залегнали в Националната стратегия, като представителен консултативен орган на българите, живеещи извън страната.
– Обсъждане на законопроект за създаване на МИР “Чужбина”, който инструмент единствено може да гарантира равни избирателни права на българските граждани, независимо къде се намират те. В момента извън страната няма поименни кандидатски листи, нито възможност за регистриране на независими кандидати. Няма възможност и за преференциален вот.
– Обсъждане на законопроект за промяна на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в частност чл. 9 ал. 1, която ограничава периметъра на провеждане на национален референдум до “територията на страната”. На практика това означава, че българските граждани извън страната са лишени от участие в националните референдуми, доколкото секции в чужбина не могат да се откриват, освен в сградите на дипломатическите представителства (това беше тълкуването на ЦИК при провеждането на референдума за АЕЦ „Белене“ ). Огромната част от българските граждани в чужбина обаче живеят и гласуват в градове, в които няма дипломатически представителства.
– Обсъждане на изменения в Закона за гражданската регистрация, така че институтът на настоящ адрес да бъде съживен, модернизиран и да заработи пълноценно, в частност за българите, живеещи извън страната. Само така регистърът на населението ще стане работещ инструмент за, от една страна, приобщаване на българските граждани в чужбина, вместо тяхното отчуждаване (улеснения в административните услуги, свързани с гражданското състояние и личните документи и др.), и, от друга – адекватно планиране и водене на държавните политики относно живеещите извън страната, в т.ч. и организацията на изборния процес (само чрез постоянни избирателни списъци извън страната, ще се постигнат и адекватни спрямо живеещите в страната избиратели избирателни списъци).
– Промени в законодателството, свързани с консулските и административни услуги извън страната, така че да бъде гарантирано качествено и бързо обслужване на българските граждани в чужбина.
– Обсъждане на облекчения в режима на напускане на страната на малолетните и непълнолетни български граждани, трайно установили си извън страната, който режим днес с непропорционално рестриктивния си характер, несъотвестващ на европейските директиви, създава сериозни пречки пред българските семейства в чужбина да се завръщат в страната и пътуват обратно.
– Обсъждане на промени в Конституцията на РБългария относно забраната българските граждани, имащи и друго гражданство, да се кандидатират за народни представители и президент, или да заемат министерски пост.
По всички тези въпроси, Временните обществени съвети имат конкретни предложения, експертни разработки, сравнителни анализи на законодателството и практиките в другите европейски страни и др., които могат да бъдат предоставени на комисията и заинтересованите народни представители.
Очакваме от Вас да направите необходимото, така че новата комисия да бъде полезна и да решава конкретни проблеми.
Друга обширна тема, по която предстои много работа, са трайно установените български общности. Специфичните проблеми на тези наши сънародници също трябва да намерят необходимото отражение в дейността на комисията.
Пожелаваме Ви ползотворна и, надяваме се, съвместна работа.
С уважение,
Координатори на ВОС
Писмото е публикувано на сайта на Временните обществени съвети на българите в чужбина globalbulgaria.eu
Предстои да се види дали в бъдещата си работа новосъздадената комисия ще вземе под внимание направените предложения.
