В ден като днешния, разбирам колко разкрачен е животът ми
Текст Мария Колева
Днес е Задушница. Първата за годината.
Днес е Трифон Зарезан. Празникът на виното и лозарите.
От известно време на 14-и февруари и православните християни почитаме св.Валентин. Значи днес е и денят на влюбените.
Как пък тази събота събра целия ми живот – мисля за всички, които обичам – и за мъртвите, дето ги няма, и за живите, дето са при мен. И разливам вино – и за „бог да прости”, и за „здраве и любов”. Меся погача и купувам шоколад. Но всичко остава у дома.
Живея в чужбина от кажи речи 15 години. Тук сме цялото семейство. На всички празници сме заедно кога тук, кога в родината. И свети Валентин отбелязваме, и Трифон почитаме. Тази година дори пекох сладки във формата на сърца по поръчка на сина ми. Явно и той вече има на кого да подарява. Хубаво е да почитаме любовта, да си поговорим за чувствата, да бръкнем навътре в нас и да се огледаме. Нищо че навън изобилства от плюшени сърца и кичозни сувенири, мен ме топли малката кутия бонбони, която съпругът ми подари. Децата се надпреварват да вадят любовни филми и да правят класации на песни за любовта. Празник е. И го празнуваме.
Но на мен ми липсват моите мъртви, чиито гробове останаха в България. Тях няма нито как да взема, нито как да забравя, нито как да почета. Пропускам погребения, че нали все внезапно стават тия работи и няма как да стигнем. Пропускам помени и после посред лято обикалям гробищата сама. Ето, и днес, трябваше да посетя гробовете на близките, да поставя свежи цветя, да прелея с вино, свещ да запаля, да раздам жито на живите за „Бог да прости мъртвите души”. Но няма.
Ще изядем питката у дома, ще отворим бутилка вино и ще пием. За живота – разкрачен между България и чужбинско, между мъртвите, които никога не забравяме и живите, които често забравяме да целунем.
Виното, символизиращо и кръвта на Исус, и бохемската наслада от любовта, днес свързва трите празника. Мъртвите носим в сърцата си. Наздраве за влюбените!
