Многобройни данни за отравяния на подземни води и трусове унищожиха репутацията на фрактурирането в Австрия
текст Бойчо Дамянов
назаем от вестник „НОВИНАР“
„Боя се, че фрактурирането няма бъдеще в Австрия. И това е жалко. Като учен и гражданин би ми се искало да направя проучване дали наистина сме толкова зависими от руския газ“ – казва австрийският геолог проф. Райнхард Захсенхофер, специалист в областта на петрола, от минно-геоложкия университет в Леобен, област Щирия. Натрупаните от 1960 година насам многобройни данни за отравяния на подземните води и предизвикани земетресения унищожиха репутацията на фрактурирането. Най-силното досега измерено земетресение в резултат на фрактурирания е през 2013 г. в басейна на Хорн ривър в Канада със сила 3,8 по Рихтер.
Според най-нови научни изследвания извличането на нефт и газ чрез фрактуриране при определени структури на почвата може да доведе до сравнително силни земетресения. Американски изследователски екип е направил анализ на земетресение от март 2014 г. в Поланд, щата Охайо. Причината за необичайното земетресение се оказал извършваният фрактуриране, посочват учените в своя доклад, публикуван в бюлетина на Американската сеизмологична асоциация (BSSA).
Това е било едно от най-силните земетресения в Съединените щати в резултат на прилагането на силно оспорвания в научните и обществените среди метод на фрактуриране за извличане на нефт и газ. „Земетресението в град Поланд, Охайо, е възникнало в много стари, докамбрийски скални пластове, в които вероятно вече са били налице редица сеизмични разриви“, съобщава Робърт Скоумал от университета Маями, Оксфорд (Охайо, САЩ), в съпроводителен коментар на сеизмологичната асоциация. „В дадения случай самите сондажи не са причинили разкъсванията на пластовете, а са активирали вече налични разриви. „Затова е препоръчително преди бъдещи сондажи за фрактуриране в райони с непроучени и неизвестни геологични разриви правителството, индустрията и академичните среди да си сътрудничат тясно”, допълва той.
Връзката между добива на шистов газ и появата на леки земетресения е вече научно доказана.
При фрактурирането в пробития сондаж се вкарва течност под високо налягане, с което се цели да се предизвикат малки пукнатини в скалните пластове, съдържащи нефт и газ. Тази процедура води до микросеизмична активност, която е сравнително слаба и може да бъде установена само с помощта на сеизмични уреди. Но земетресението в Охайо е било доста сериозно и съвпада по време с извършвани в района фрактурирания.
Екипът на Скоумал е изследвал взаимовръзката между извършвани фрактурирания и земетресенията. Те са анализирали голям масив от сеизмични данни и са установили в наблюдавания от тях район 77 земетресения с различна сила от 1 до 3 по скалата на Рихтер. След като фрактуриранията са били прекратени, земетресенията отшумели.
Координационният съвет на 39 екологични организации в Австрия е по принцип против фрактурирането поради това, че като цяло проучванията и използването на природен газ също вреди на климата.
Инвестициите в развитието и добива на шистов газ в Австрия биха били стъпка назад по пътя към поврата в енергетиката, който се базира на възобновяеми източници. Експертът Щефани Шабхютл смята, че „фрактурирането би ни вързало за десетилетия напред към използването на вредни за околната среда изкопаеми суровини.“
Според някои оценки в европейските недра запасите на шистов газ възлизат на 18 000 млрд. куб.м. Ако изхождаме от днешното потребление в Европа, около 500 млрд. куб.м природен газ годишно, то, статистически погледнато, тези запаси биха ни стигнали за над 30 години. Но по думите на проф. Захсенхофер тази сметка е несериозна. Според него дори оценките за шистовите залежи в страни като Полша и Украйна са доста измислени.
Австрия също не е наясно с какви залежи на шистов газ разполага, които да са технически възможни и стопански рентабилни за усвояване. В провинция Долна Австрия на 4,5 км дълбочина неотдавна бе открит доста масивен фино зърнест шистов пласт. Преди две години поради гражданските протести по-нататъшните проучвания бяха прекратени. Според геолозите пластът е бил достатъчно отдалечен от основния хоризонт на подземните води, но дали на тази дълбочина е възможно да се постигне икономически изгодна експлоатация е друг въпрос.
