Почина изтъкнатата музикална педагожка, блестяща пианистка и дългогодишна председателка на културно-просветната организация „Кирил и Методий“ професор Мими Дичева
Родена в София, България, тя се изявява като талантлива пианистка с участия в концертни програми и конкурси още в ранна детска възраст. Впоследствие получава солидно музикално образование в София, Варшава и Виена. Виртуозната техника на Мими Дичева се отличава със сила и темперамент, които са високо ценени и от публиката и от музикалните критици. Но проф. Дичева е не само пианистка с дългогодишна концертна дейност, а и преподавател, който с педагогически такт и усет предаваше на своите ученици не само професионални музикални знания, но и своята голяма любов и всеотдайност към музиката и към родината си – България. Това написаха в специално писмо нейните сподвижници от Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“ във Виена.
Не е учудващо, че от идването си във Виена през 1971 г. до последните си дни, Мими Дичева активно участва в дейността и ръководството на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“, създаде и ръководи детски групи, детски хор, беше инициатор и организатор на редица културни изяви. Наред с това бе член на редколегията и редактор на списанията „Новини“ и „Наша трибуна“, издавани във Виена, а от 1987 г. и техен зам.-главен редактор. През 1996 г. тя бе избрана за председател на българската културно-просветна организация „Кирил и Методий“.
Особена заслуга на проф. Дичева са честванията на Ботевите дни във Виена и Голс (Бургенланд). От 1999 г. тя е всеотдаен и ревностен организатор на тези тържества съвместно с ВИП-парка на ЮНЕСКО в Голс, където взимат участие не само българи от Австрия, но и от съседните страни, с които Мими Дичева поддържа редовни контакти.
За почти двадесетгодишната ѝ дейност като председател на организацията могат да се кажат много неща. Особено в първите години след 1996 г., когато имаше реална опасност организацията да се разпадне поради отнемане на клубното помещение и на цялата материална база. Обезкуражено, част от ръководството се оттегли и прекрати своето участие. Мими успя не само да мобилизира актива, но и да привлече нови съмишленици, да възстанови и да разшири дейността в новите условия, с нови инициативи. Беше възстановено Студентското дружество, бяха привлечени много млади и енергични хора, които и до днес участват активно в живота на българската общност. Разшири се сътрудничеството с българското училище, създадено с активното съдействие и помощ на Българската културно-просветна организация. За отбелязване са изявите, свързани с ежегодното честване на 3 март, 24 май. Г-жа Дичева поддържаше постоянна връзка и бе член на ръководството на Българо-австрийското дружество. Интересуваше се от живота на българските дружества в съседните страни и в резултат на активните ѝ международни контакти бе избрана в ръководството на Централноевропейското сдружение на българите. С особено внимание и такт тя общуваше и привличаше за съвместна дейност българските институции – посолство на РБългария в Австрия, БКИ „Дом Витгенщайн“, Държавната агенцията за българите в чужбина, Съюза на българските журналисти и т.н.
Приносът, родолюбието и авторитетът на Мими Дичева в разпространяването и утвърждаването на българската култура сред нашите австрийски партньори и приятели, сред българската общност във Виена и в Австрия е безспорен. Няма да е преувеличено да кажем, че вече три поколения българки и българи са били съпричастни или са имали съприкосновения с нейното неуморно, подкупващо и увличащо човешко присъствие. За своите приятели и съмишленица, за българската общност във Виена, за децата и младите хора тя отдаваше своята енергия безрезервно. Общителна и сърдечна, умееше да създава около себе си атмосфера на приятелство, знаеше как да привлича съмишленици. За всекиго намираше подходящите думи и усмивка, подходящото огънче да ни окуражи и запали за българското дело, да ни вдъхне вяра да пазим и утвърждаваме българщината в сърцата и душите ни.
Поклон пред светлата й памет!
