Българите в чужбина посрещат Новата година поне два пъти
Текст Мария Колева
Часовникът на телевизора отброява оставащите секунди до Новата година. Гръмва химнът, „Многая лета”, а след това и кръшното „Дунавско хоро”. 2015-та вече е в България. Стотици българи по света също радостно се поздравяват, макар че са на час, два или много повече пред или след „българската” Нова година.
Ние, българите в Австрия, имаме точно един час да поздравим близки и приятели в родината, преди да отворим шампанското. Между дунавското хоро и виенския валс протича нашата най-съкровена част от празника – връзката с хората, които обичаме, но не са с нас.
Наздравици по скайп, разговори по Вайбър, СМС-и. Поздрави „За много години! Здраве и късмет!” преминават 1000 км и запълват времето между тамошната и тукашната Нова година.
Пумерин (голямата камбана в катедралата Св.Стефан) вече бие тържествено. Фойерверки изпълват нощното небе и отбелязват, че 2015-та е и в Австрия. За втори път преживяваме настъпването на Новата година – отново вълна от поздравления и наздравици.
Българите зад граница имаме рядката възможност да виждаме родината си в един по-широк контекст, извадена от ежедневния разговор за обедняването и корупцията. Можем да сравняваме с други общества и да открояваме и положителните, и негативните промени. Поели от опита да държавата, в която живеем, се опитваме да бъдем полезни на сънародниците си в България, опитваме се да променяме и да влияем на случващото се. Защото то ни засяга и е важно за нас.
Искаме ми се да откроя само два примера от изминалата година, които показват как активната българска диаспора е съпричастна със случващото се в България.
Първият е свързан с проведените избори за Народно събрание. Благодарение на неуморната дейност на група българи зад граница за първи път бяха отворени над 335 избирателни секции в чужбина. А Австрия българите в Грац, Линц, Винер Нойщад и Брегенц можеха спокойно да упражнят избирателното си право. Тази активност за пореден път показа, че и далеч от родината, хората продължават да съпреживяват нейните проблеми, искат да бъдат част от промяната и бъдещето на страната си.
Вторият пример е благотворителният концерт за събиране на помощи за пострадалите от наводненията във Варна и Добрич, организиран от сдружение „Български ритми”, на който бяха събрани 3 320 евро. Спонтанната инициатива, породена единствено от желанието за помощ и съпричастност, показа, че противно на разпространеното мнение, българите могат да бъдат единни и да си помагат.
Празник е и не искам да се впускам в анализи на цифри и факти. Да посрещаме два пъти Нова година е хубаво. Това е част от емоцията на днешния мобилен свят. Важното е съхранената добротата и съпричасността помежду ни да е част не само от празника или болката, но и от ежедневието ни.
Струва ми, че всички ние имаме нужда от повече общо самочувствие, повече благородни каузи и кураж. Затова ми се иска през 2015 година да имаме много добри примери, които да вдъхновяват, по-ясна перспектива, която да следваме и повече възможности за просперитет, които да реализираме. И когато покоряваме нови върхове да не забравяме от къде идваме и накъде отиваме.
_____________
Още по темата:
