Ако трябва да прекарате празниците сами – не се притеснявайте – има начини да избегнете самотата
Текст Йордан Гергов
Празниците са ад за хора, които живеят сами. Особено извън родината. На всеки от нас му се е случвало да изкара поне една Коледа без ничия компания между четирите стени. С един скучен телевизор или радио. И самотата си. И знае какво е. А то не е за описване. Е, това чака стотици българи и тази година. Чука на вратата.
Традиционният семеен празник по икономически и социални причини през последните години все повече преминава във всеобщо разединение, вместо да сплотява и обединява. Модерни времена! Фамилиите са разпръснати по света и единствената връзка си остават телефонът, добрият стар скайп или например фейсбук.
Няма да забравя как няколко години поред вдигах чаши за наздравица на 24 декември по камерата с близките си от България – това и досега ме смущава и ми се вижда неестествено, кой каквото и ще да казва. Причините за тези съвременни процеси обаче са обект на друг тип статия. Тук ще се опитаме да си отговорим на въпроса какво можем да направим на празниците, ако се окажем сами в Австрия. Има варианти.
Едно от първите неща, които ще ни помогнат да избегнем самотата на Коледа, в случай че нямаме компания, е обезателно да си включим лампичките на елхата на празничния ден още със ставането. Ей така за повдигане на духа! Силно се надявам, че вече сте си я украсили. Ако не сте – не чакайте Йордановден. На Коледа станете рано сутринта, направете едно хубаво проветрение на жилището си, разгрейте се с кратка гимнастика и си направете според предпочитанията чай, кафе или мляко с какао. Хапнете нещо сладичко, за да Ви тръгне по мед и масло денят. Това може да са коледни курабийки – направо нека да са коледни курабийки. Опитайте се предишния ден да сте почистили дома си, за да се събудите в комфортна обстановка, а не дрехите Ви да се разплуват небрежно по мебелировката, а чиниите – да преливат от мивката (говоря конкретно и честно от позицията на студент. Който няма грях като моя, пръв да хвърли камък).
Облечете се топло и излезте навън. Една разходка няма да Ви се отрази зле. Ако сте във Виена, отидете до Щефансдом. Като се има предвид, че масово българите не сме особено набожни – да си кажем истината – и не ходим често на църква, в този ден можем да го направим. И то не за изкупване на грехове и изчистване на съвестта. Но и за това да е – пак можем да го направим. Да застанем пред иконите и да си кажем наум молитвите за новата година, надеждите и желанията. В зависимост от това как работи, можете да отидете и до една от църквите ни. Там при всички положения ще срещнете сънародници и ще имате възможност да размените някоя и друга дума.
След това просто безцелно и безпосочно позяпайте по витрините на големите магазини. Австрия и Виена в частност не страдат от липса на магазини по празниците, които да ни напълнят очите. Никой не е казал, че трябва да купувате. Влезте тук, влезте там, пообиколете, съберете цялата красота със сетивата си. Това ще Ви донесе неусетно усмивка на лицата и за миг няма да се сетите, че сте сами. После, вероятно вече ще е станало обяд, можете да хапнете супичка или гулаш в някое от заведенията в близост. И за да Ви слегне храната след това, пак направете един тегел. Към обяд и в ранния следобед вече ще са започнали мероприятията из цяла Виена. Голяма част от тях са безплатни, което е плюс за студентите. Огледайте се добре и при желание я послушайте някой концерт на открита сцена, я нещо друго…
След хубавата разходка се приберете вкъщи и се заловете с трапезата си. Поначало за един човек не е нужно да се спазват всичките онези стари традиции. Направете си няколко неща, но нека да са Ви вкусни, дори и да са в разрез с канона, дето има една приказка. Важното е на Вас да Ви е приятно, Бог няма да Ви съди. А не като мен преди време – на Коледа ядох едни сушени плодове, само заради традицията ги включих – признавам, бяха ужасни, е, да – традиционни, но все пак ужасни за моя вкус. Не правете това у дома си! На празника трябва да ни е празнично, а не мъченическо. Нали!
Приготвяйки празничната си вечеря, си пуснете за фон хубава музика, защо не коледна. Майкъл Бубле, Марая Кери или симфоничен оркестър, изпълняващ коледни песни от графата „евъргрийни“, ще свършат идеална работа. Тъкмо ще се разпеете малко, а с това и ще предизвиквате хормона на щастието, който ще заскача във вените Ви! Ха-ха. Като сте готови и седнете, пощракайте по каналите – все ще намерите нещо тематично за гледане, което да не е екшън или турски сериал. Може би някой хубав концерт по ORF. Защо не. Обадете се на хората, които не са с/до Вас. Звъннете им по един телефон. Дори и да се натъжите, че те не са до Вас, в крайна сметка ще се почувствате по-добре. Влезте във фейсбук и честитете на всички. Пишете, не ги жалете!
Друг вариант е с новите си дрехи да посетите някой от българските ресторанти. Там не може да няма празнична програма. Но тъй като все пак е празник, може да се случи да няма места. Ето защо, ако искате да отидете на наше заведение, направете си по-отрано резервация, за да си осигурите място. Пука Ви, че сте сами – отивате като първия човек, сядате, поръчвате си и със сигурност няма да сте сами всъщност. Все ще се заговорите с някого около себе си. Няма да Ви е скучно.
Винце, това-онова, сладки приказки… и ето… вечерта ще свърши. Поемате обратно пътя към дома. Или си намерете някоя дискотека и се завихрете вътре на дансинга. А на следващия ден се наспете до насита. Дали сами, дали пък с някого… Бог отново няма да Ви съди. Да нямаме пък триста живота! Коледа си е и нощ за запознанства – припомнете си всички американски филми с подобни сюжети – две самотни души се сблъскват на еди-кой си скуеър в Ню Йорк, тя се сблъсква в него, разпилява му нещата, той ги събира, споглеждат се с искрите на новопламнала любов, после той я кани на ресторант, тя няма нищо против, разбира се. И сюжетът завършва със страстна целувка и общ план към луната и звездите, хм, след което продължението е повече от ясно. Защо не и на Вас да Ви се случи. Ами позволете си го! И нека на следващия ден Ви е сладко да си спомняте за нощта на Коледа… но да Ви е срам да разказвате. Амин! :)))
