Операта не е само музика, която е емблема на композиторско майсторство. Тя има душа и история, която понякога е по-вълнуваща от самото представление.
В нашите представи творчеството на Бетовен е символ на вечната класическа музика, която е актуална във всички времена. Но зад кулисите, действителността е така превратна, както е обикновено и самото либрето на операта.
„Фиделио“ носи дълги години разочарование и празни зали. За композиторът е трудно да проумее как сюжетът на Буйи, създаден по действителен случай, може да не вълнува публиката. Дълбоко съкрушен Бетовен поправя на няколко пъти цели музикални пасажи и работи с различни литератори и режисьори.
История на творбата
Първоначално композиторът се занимава с „Александър Македонски“ по либрето на директора на „Театър ан дер Вин“ Емануел Шиканедер (1748–1812), но прекъсва след уволнението на Шиканедер от театъра. Паралелно той се запознава с драмата на Жан Буйи (1763–1842) „Леонора“ или „Съпружеска любов“, и избира нея, въпреки че е запознат с операта върху същия текст на френския композитор Пиер Гаво (1761–1825), изнесена през 1798 г. в Париж. По времето, когато Бетховен започва да пише „Фиделио“, в Дрезден (1804) е поставена операта „Леонора“ или „Съпружеска любов“ от италианския композитор Фердинанд Паер (17711839). Немският текст на либретото Бетховен получава от виенския литератор Йозеф Зонлайтнер (1765–1835), който изцяло преработва френския първообраз. Операта на Бетовен е завършена през 1805 г. и е представена за първи път на 20 ноември същата година под името „Леонора“. След третото представление, поради слабия успех, операта е свалена от сцената. Въпреки емоционалния си срив, композиторът решава да преработи операта си, като някои места ги прекомпозира, а други си написва наново.
Той композира и нова увертюра, позната днес под името „Леонора № З“. Приятелят на Бетовен Стефан Бройнинг се заема с либрето и го съкращава на две действия. Но щастливият край не идва тук, защото неуспехът на операта е още по-разтърсващ и от първия път.
Бетовен е съкрушен и дълго не се връща към своята рожба. В негови писма той споделя, че би искал да напише музиката към Гьотевия „Фауст“, но страхът от провал, възпира вътрешните му желания. Чак след завършването на Седмата и Осмата симфония той отново е обхванат отстрастта да върне към живот „Фиделио“. Този път ред е на опитният драматург, литератор и режисьор Фридрих Трайчке (1776–1842). Към третата редакция композиторът написва нова, вече четвърта увертюра, известна днес под името „Фиделио“, която е значително по-кратка. Този път примиерата на операта е в „Кертнертортеатър“в дните на Виенския конгрес — 22 май 1814 г. Успехът е заслужен и дългоочакван. Истинска популярност „Фиделио“ спечелва след постановката през 1822 г., в която ролята на Леонора бива изпълнена от известната певица Шрьодер Девриент.
Съдържание на „Фиделио“
В затвор, близо до Севиля младият благородник Флорестан лежи без обвинение и присъда вече две години. Той се е опитал да разкрие престъпленията на началника на затвора Дон Пизаро, който за отмъщение го е заключил в тъмницата. Съпругата на Флорестан – Леонора е твърдо решена да го открие и освободи. За целта тя се е преоблякла като мъж и под името Фиделио е получила работа като помощник на тъмничаря Роко. Дъщерята на тъмничаря – Марселина, заблудена от дегизировката се влюбва в младия Фиделио, което причинява недоволството на нейния ухажор, вратарят на затвора Жакино.
FIDELIO – Ludwig van Beethoven
Wie gewohnt – nur ein bisserl anders…
Mit der quirligen Marzelline (Kerstin Grotrian) finden die L.E.O.-Gäste eine mit allen Wassern gewaschene Vertraute, die ihnen sowohl die vertrackte Handlung als auch die berühmtesten Chorstücke der Oper näher bringt.
Durch diesen humoristischen Einstieg wird ein völlig neuer Zugang zu diesem berühmten Werk geschaffen.
Als weitere SolistInnen dürfen Annette Fischer als Fidelio/Leonore, Stefan Fleischhacker als Jaquino und Florestan sowie Apostol Milenkov als Rocco und Pizzarro sämtliche gesangliche und darstellerische Register ziehen.
Vom Klavier aus zeigt wieder einmal unsere japanische Pianistin Kaori Asahara die zahlreichen Facetten Beethovenscher Klangfülle auf.
Ein spannender Abend ist garantiert!
Mit Annette Fischer, Kerstin Grotrian, Stefan Fleischhacker und Apostol Milenkov.
Am Klavier: Kaori Asahara
Termine: Mo, 15. / Mi, 17. & Fr, 19. Dezember 2014
Sa, 10. / Di, 13. & Fr, 16. Jänner 2015
Beginn: 19.30 – Preise A
Ungargasse 18, A-1030 Wien
Още по темата:
