Сънародничката ни от Торонто успя да изкачи един от най-трудните маршрути в света – в Роделар, Испания
Назаем от в.“Български хоризонти„, Канада
Сънародничката ни от Торонто Мариета Акалски покори нов връх в катереното. Тя премина на 23 октомври първото си 8c (11- по UIAA) – “Florida” в Роделар, Испания. Това е много висока категория в този спорт и показва професионалнизма й.
За Канада Мариета е третата жена преминала маршрут с такава трудност. В момента по неофициалната класация на жените в сайта 8a.nu тя заема 5-то място в света.
Мариета е дъщеря на познатия в Торонто Саша Акалски. В края на 80-те години той беше треньор на българския национален отбор по спортно катерене, а тук преди много години създаде TorontoClimbingAcademy. Саша е човекът, който въвежда дъщеря си в този спорт и дълги години я тренира.
Самата Мариета е родена през 1982 г. в България. Пристига със семейството си в Канада една 11-годишна. Казва, че катеренето й е се е получило естествено покрай семейния бизнес, а и се оказало, че леко й се отдава. Печелила е много състезания. В периода 1995 – 1997 г. три поредни години е била шампион на Канада при девойките, спечелила е NorthAmericanChampion за юноши и е завършила осма на световното състезание в Австрия.
За последното си постижения тя отбелязва, че не й е било лесно. “Маршрутът е тежък и представлява скали. Отне ми седмица, за да го покоря”, признава тя. Като се има пред вид, че другите две канадки, които са го минали, са тренирали с месеци и с дори с години на въпросния терен, докато успеят да го изкачат, нейният успех и то само след дни тренировки, е още по-впечатляващ. Мариета споделя, че първоначално правела по едно катерене дневно – докато опознае маршрута и свикне с него.
Постепенно стигнала до три изкачвания на ден. Изтощението е голямо, тъй като теренът е стръмен и е висок около 40 метра. “Първите дни ми отнемаше по един час стигането до върха, впоследствие успях да го направя за 30 минути”, обяснява Мариета.
Тя отишла в Испания, не за да се състезава. Решила да си организира пътуване, съчетано с любимия й спорт.
Сега тя вече няма треньор, сама поддържа формата си. Но признава, че баща й я научил на много неща – на издръжливост, на техника с пръстите, на начина на катерене.
Мариета казва, че никога не се е състезавала с баща си, той самият никога не е прекарвал много време в спортно катерене, а е бил концентриран в това да й е треньор.
“Като постижения Мариетка ме е надминала с няколко нива. Изобщо не става дума за сравнение, тя е на светлини години пред мен”, отбелязва обаче баща й Саша Акалски. “Тя посигна страшно много тази година”, допълва той. Според него най-ценното е, че Мариета вече е на такова ниво, че може да отиде на напълно непознат терен, да го опита, да тренира малко и след това да го изкатери. Според него дъщеря му вече има достатъчно опит, за да работи без треньор. “Тя може да прецени какво в даден момент не й достига и да работи над него”, казва той.
Естествено, Саша се гордее с постиженията на детето си и отчита, че може би основното, на което я е научил през годините, е на трудолюбие и че успехът се постига с цената на пълно себеотдаване. Разбира се, чисто физическата подготовка, също е на лице. Мариета от малка с часове е тренирала в залата и буквално е израснала в нея.
Според баща й в началото най-важното нещо в този спорт е техниката – да се научиш как да решиш даден проблем, как да подходиш към маршрута.
Когато обаче се стигне до високите натоварвания и до състезанията, идва и важната роля на психическата подготовка – да можеш да се концентрираш върху това, което правиш, както и да се абстрахираш от публиката и от мисълта какво ще направят другите състезатели. При състезанията имаш определен отрязък от време, в който трябва да изкачиш маршрута. Не го ли направиш, си тръгваш за вкъщи. Затова концентрацията и силата на волята е изключително важна.
А при Мариета спортният дух просто си върви по наследство. Баща й е майстор на спорта по алпинизъм, а майка й Ана Акалски – мастор на спорта по лека атлетика. Брат й Крис също е катерач, но поради травма от преди години, вече не се състезава. Той обаче успешно ръководи семейната TorontoClimbingAcademy.
Мариета казва, че обича катереното, защото й дава възможност да вижда страхотни места и невероятни скали по света, както и да среща много интересни хора. “Общността, която се създава при катеричите, я няма никъде по света”, заключава тя.
“Със съпругата ми знаем, че спортът е до време и насърчавахме дъщеря ни да заложи на образованието си. Тя завърши Бизнес и беше стигнала до ниво да работи в голяма инвестиционна компания в Торонто. Впоследствие обаче реши, че това не е нейната сфера, не отговаря на желанията и че обича друго. Напусна добре платената си работа и се насочи към физиотерапията и масажната терапия”, разказва Саша Акалски. А дъщеря му обяснява, че новата професия й дава възможност да съвместява и любимия си спорт. Сега тя сама финансира начинанията си, тъй като Канада не заделя много пари за катерене.
Мариета споделя, че покрай работата и спорта, не й остава много свободно време, но когато й се отвори възможност, обича да излиза с приятели на вечеря или на кино. Обожава и да чете книги. Сега се е фокусирала основно върху научна литература, свързана с професията й – за масажи, за анатомия, за функционирането на тялото, базирано на нервната система.
И си мечтае един ден да може да се посвети и на друго свое хоби – ученето на чужди езици.
„Български хоризонти“ е вестник на българите в Канада, който излиза от 1999 г. Мисията му е да разширява хоризонта на знанията за света и България, да предизвиква дискусии, да дава полезна за имигрантите информация. Издател и главен редактор на изданието е Максим Божилов.
_________________
Още по темата:
