Повече от 2 000 българи учат в различни университети в Австрия
Студентският празник 8-ми декември се чества в България от 1916 г. Заедно с колегите си в родината хиляди български студенти по света също празнуват на този ден. В Австрия те са повече от 2 000, пръснати в университетите във Виена, Грац, Залцбург, Инсбрук, Линц. Дали събрани в нечия квартира, в заведение или на дискотека, те намират начин да отбележат 8-ми декември.
Към 28.02.2014 г. за зимния семестър са записани 2 050 български студенти, от които 1 258 са жени, а 729 – мъже. Тази бройка е с малко повече спрямо 2013 г., когато студентите са били 1 979.
Ниското ниво на българската образователна система, лошата материална база на повечето висши учебни заведения, немотивирани преподаватели, малки възможности за професионална реализация, слаба подготовка за реалностите на бизнеса са сред причините, които в последните години карат хиляди български младежи, да потърсят висше образование зад граница.
Защо Австрия?
Още в края на 19-ти век в Австрия са пристигали български младежи, които искали да учат медицина, инженерни науки, изкуство. Днес сред най-предпочитаните учебни заведения са Виенският университет със специалности като икономика, медии и комуникация, право, медицина. В него учат общо 672 българи. Следва го Техническият университет с най-предпочитана специалност „Архитектура” и 528 български студенти и Икономическия университет с 489 нашенчета. Виена е най-предпочитанито място за следване, но българчета има и в Грац (102), Инсбрук (45), Линц (57), Кремс, Залцбург.
Австрия привлича младите хора с близостта си до България, безплатното обучение, липса на приемни изпити, качеството на образованието, добрата комуникация с други европейски държави, климата и не на последно място наличието на семейни приятели или роднини, които от години живеят тук. Към алпийската република най-често се насочват младежи, завършили немска гимназия или такива, които вече имат познания по езика.
Трудно начало
Повечето студенти споделят, че най-трудни са първите три месеца. Тогава човек трябва да научи много неща – от ходенето на лекции и преодоляването на езикови бариери до пускане на пералня и готвене в кухнята. „Гони те носталгия, гаджето е в България или в някоя друга държава, в университета е хаос и не можеш да разбереш какво се иска от теб, а първите изпити вече са дошли” – спомня си нелекото начало Алекс.
За голяма част от младите хора голямо разочарование се оказва системата в университета. „Очаквах повече личен контакт с колеги и професори и по-практически насочени лекции. Методът „оправяй се сам” тук е широко застъпен”, оплаква се Яна. Поради липсата на приемен изпит студентите са много, аудиториите са препълнени, преподавателите нямат време за допълнителни разяснения. Изпитите са много тежки и който издържи първите две години, ще завърши успешно. Има и такива, които се отказват и се връщат в България.
Сред другите проблеми, споделяни от младите хора, са малкото общежития, пръснати из столицата, трудно намиране на квартира, липсата на стипендии и затрудненията с намиране на почасова работа. Минимумът, необходим за живот в столицата, е между 700 и 800 евро (без разходите за квартира) и често поне в първите години се покрива от родителите.
Ползите
Въпреки всички трудности, които трябва да преодолеят в чужбина, студентите са категорични, че нивото на висше образование в Австрия е по-високо. „Сравнявайки с разказаното от приятели студенти в България, обучението тук е в пъти по-трудно и по-качествено.”, смята Ваня, която учи икономика. Весела е в 3-ти курс специалност „Архитектура” в Техническия университет във Виена и е на същото мнение. „След втори курс направих двумесечен стаж в известно софийско архитектурно бюро. „Хората там бяха силно впечатлени от уменията ми да работя с различни компютърни програми и начина, по който подхождам към задачите. За мен това беше нещо естествено, защото така съм обучавана, но явно в България не е така.”
Ползите от следване в чужбина обаче не се изчерпват само с димпломата. През годините, прекарани зад граница човек усвоява няколко езика, опознава отблизо чужда култура, става по-мобилен и разширява погледа си към света. „Това са неща, които не се учат никъде, а се придобиват в ежедневието”, обобщава Яна.
Реализация
Младите хора, завършващи в Австрия, имат самочувствието и увереността, че са подготвени за успешна професионална реализация. Голяма част от тях остават в Австрия, други продължават образованието си в друга държава, трети решават да се върнат в България. При всички случаи, годините прекарани в Австрия, си остават свързани с много трудности, тежки изпити, но и трайни приятелства, щури купони и положителни емоции.
Честит празник на всички студенти и преподаватели!
Още преди много години писателят, общественик и политик Тодор Влайков е казал: „Народът трябва да се просвещава; един непросветен народ е враг на себе си: непросветеният народ, колкото и каквито права да има, се самолишава от тях“.
Екипът на блога на българите в Австрия Меланж Булгарен поздравява всички студенти и им пожелава здраве, сили и много успехи по пътя към осъществавянето на мечтите! Не забравяйте, че вие сте онова зрънце надежда, на което разчитаме за по-светло и хубаво бъдеще.
Честит 8-ми декември!
________________
Още по темата:
Защо студентите се прибират в къщи за празниците?
