Съживяването на австрийските инвестиции в региона зависи до голяма степен от общото икономическо развитие на Европа
Интервю на Bulgarisches Wirtschaftsblatt
Für die deutschen Text scrollen Sie nach unten
Улрике Щрака (44) е новият търговски съветник в посолството на Австрия в София. Дипломиран юрист от 1998 г. тя работи в отдел „Външна търговия” на Австрийската стопанска камара като е отговаряла за Ню Делхи, Киев, Сараево и Алжир. Нейните хобита са катерене, каране на колело и танци.
Дълги години Австрия беше най-големият инвеститор в България. С какво страната ни привлича австрийските предприемачи?
В последното десетилетие имаше най-общо казано две основни причини за австрийски инвестиции в България.
От една страна, след промените България предложи нови пазари за различни продукти и услуги преди всичко в областта на строителните материали, банки, застраховки, както и в търговията на дребно. Икономическите контакти между Австрия и държавите от бившия социалистически блок и по времето на комунизма бяха сравнително активни. Това обяснява и защо фирми от Австрия се оказаха сред първите инвеститори в региона. От друга страна, поради ниските разходи (заплати и данъци) и сравнително близкото географско разположение, България е атрактивна като място за производство. Това засяга инвеститорите главно в областта на текстилната и машиностроителната индустрия и производството на висококачествени стоки за широко потребление.
Кои са предимствата, на които България трябва да наблегне, за да бъде конкурентноспособна спрямо останалите страни от региона?
Като инвестиционна дестинация България е в пряка конкуренция със съседните държави от региона. Голямо предимство спрямо страните, които не са членки на ЕС, е липсата на митници и свързаната с това бюрокрация, както и хармонизираното законодателство за общите пазари. Фиксираният курс на еврото също намалява риска и създава предвидима обстановка. Факторите, които могат да бъдат подобрени са бюрокрацията, правната сигурност и корупцията. Проблеми в тези области има и в съседните държави, но с бързи реформи България би могла да постигне относително предимство. Със своя значително по-голям пазар Румъния е приоритет за много инвеститори в региона. Страни като Чехия и Словакия успяха да привлекат големи инвестиции в автомобилната промишленост, възможности, които България пропусна.
Голямо предимство на страната е географското разположение и непосредствената близост до икономическия център на Турция – регионът на Истанбул с около 14 млн. жители. България, като малка страна, би могла да заложи по-здраво на връзката си с по-големите съседни държави и така да използва географските си дадености като предимство пред инвеститорите. Подобряването на инфраструктурата – от пътната мрежа през ж.п линиите до корабоплаването по Дунава е крайно наложително, за да може веригите за доставки на международните компании да ги използват. България би могла да постигне печелившо предимство в региона също и с подобряването на образованието на квалифицираната работна ръка.
Кои сектори на българската икономика представляват най-голям интерес за австрийския бизнес?
За момента голяма тема за австрийските фирми е „Nearshoring”. Работните и транспортни разходи в Далечния Изток поскъпват и производствените центрове ще се връщат обратно в Европа. В последните години получаваме множество запитвания предимно в сектори текстил и машиностроене. Успоредно с това България се вижда като конкурентноспособен център за IT и вътрешни услуги. Има голям интерес и към туризма и в Австрия на него се гледа като на ключов сектор. Страната ни може да допринесе за развитието на българския туризъм чрез предоставяне на ноу-хау за изграждане на цялостна концепция за туризма, помощ при обучение на кадри, доставки на технически съоръжения и изготвяне на рекламна и комуникационна стратегия.
Австрийските фирми имат много опит в България. Кои са проблемите, с които те най-често се сблъскват?
Чуждестранните инвеститори търсят стабилни и сигурни рамкови условия. Теми като правна сигурност, прозрачност, функционираща администрация и борба с корупцията стоят на първо място в списъка с приоритети. Отношението на България към чуждестранните инвеститори в енергийния сектор, сред които има засегнати и много австрийски фирми, през последните години сериозно накърни имиджа на страната. Чести, краткосрочни, частични и понякога ретроактивни промени в рамковите условия са фатални сигнали към инвеститорите. В други сектори през последните години също продължава да се правят законодателни промени без да се търси връзка с експерти или предствители на засегнатите браншове.
Тясното преплитане на политика и икономика в някои области е много проблематично. Преди всичко в банковия сектор, къдете личните пререкания на някои хора доведоха до национална криза. От затварянето на КТБ пострадаха и чуждестранни инвеститори.
Друга актуална проблематична сфера е липсващият административен капацитет в управлението на европейските средства. Това води до недостатъчна прозрачност при някои конкурси, дълги забавяния при изпълнението на проектите, а понякога и до отнемане на помощите от страната на ЕС. Въпреки че беше обявено, че някои такива проекти ще бъдат финансирани с държавни средства, по много от тях не се работи. Победителите в конкурсите не знаят как ще се продължи и дали досега направените авансови плащания ще бъдат заплатени.
Световната финансова криза намали темпото на австрийските инвестиции в България. Какви са Вашите очаквания – ще се промени ли тази тенденция?
Поради кризата австрийските фирми като цяло станаха по-внимателни в техните чуждестранни инвестиции. Съживяването на австрийските инвестиции в региона зависи до голяма степен от общото икономическо развитие на Европа. В същото време производителите трябва да намалят своите разходи, за да останат конкурентноспособни на международно ниво. В тази връзка България би могла да се възползва от своите предимства като изгодна дестинация и отново да стане привлекателна за инвеститорите.
Публикуваме интервюто с г-жа Улрике Щрака от в.Bulgarisches Wirtschaftsblatt. Благодарим на колегите от изданието за това, че ни предоставиха този материал.
Заглавието и преводът на български са на редакцията на Меланж Булгарен.
Handelsdelegierte der Außenhandelsstelle in Sofia, Ulrike Straka, gegenüber dem WB
Derzeit ist für österreichische Firmen vor allem „Nearshoring“ ein Thema
Ulrike Straka (44) ist neue Wirtschaftsdelegierte in Sofia. Seit 1998 in der Aussenwirtschaft Austria der Wirtschaftskammer Österreich (WKO) beschäftigt, waren ihre bisherigen Auslandsstationen New Delhi, Kiew,Sarajevo und Algier. Ulrike Straka ist studierte Juristin. Ihre Hobbies sind Wandern, Radfahren und Tanzen.
Österreich war der größte Investor in Bulgarien jahrelang. Womit lockt Bulgarien die österreichischen Unternehmen an?
In den letzten Jahrzehnten gab es vereinfacht gesagt zwei Hauptgründe für österreichische Investitionen in Bulgarien. Einerseits bot sich nach der Wende ein neuer Absatzmarkt für Produkte und Dienstleistungen verschiedenster Art. Vor allem Baumaterialien, Banken, Versicherungen und der Einzelhandel sind Beispiele für solche Investitionen. Die wirtschaftlichen Kontakte zwischen Österreich und den Ländern des ehemaligen Ostblocks waren auch während des Kommunismus relativ aktiv. Das erklärt, warum Unternehmen aus Österreich unter den ersten Investoren in dieser Region waren. Andererseits ist Bulgarien aufgrund der geringen Standortkosten (v.a. Lohnkosten und Steuern) bei gleichzeitiger geographischer Nähe als Produktionsstandort attraktiv. Das betrifft Investitionen vor allem in den Bereichen Textil, Maschinenbau und hochwertige Konsumgüter.
Welche sind die Vorteile Bulgariens, auf die es setzen muss, um gegenüber den anderen Ländern in der Region konkurrenzfähig zu sein?
Bulgarien steht als Investitionsstandort in direkter Konkurrenz mit den Nachbarländern in der Region. Ein großer Vorteil gegenüber Nicht-EU-Mitgliedern ist der Wegfall des Zolls und der damit verbundenen Bürokratie sowie harmonisierte Regelungen des gemeinsamen Marktes. Auch die Währungsbindung an den Euro schafft für europäische Investoren eine höhere Berechenbarkeit durch Wegfall der Währungsrisiken. Verbesserungswürdige Faktoren sind Bürokratie, Rechtssicherheit und die Korruptionsbekämpfung. Probleme in diesen Bereichen gibt es auch in den Nachbarländern, weshalb bei schnellen Reformen Bulgarien einen relativen Standortvorteil erlangen könnte. Rumänien hat als deutlich größerer Markt für viele Investoren allerdings Priorität in der Region. Länder wie Tschechien oder die Slowakei konnten große Investitionen im Automotive Sektor anziehen, da hat Bulgarien etwas den Anschluss verpasst.
Ein Vorteil ist die geographische Lage in unmittelbarer Nähe zum wirtschaftlichen Zentrum der Türkei, der Region Istanbul mit rund 15 Millionen Einwohnern. Bulgarien könnte als relativ kleines Land stärker auf die Verbindung mit den größeren Nachbarländern setzen, um die geographische Lage auch tatsächlich als Vorteil für Investoren nützen zu können. Der Ausbau der Infrastruktur – vom Straßennetz über das Schienennetz bis hin zur Schiffbarkeit der Donau – ist unerlässlich, um in den Supply-Chains der internationalen Unternehmen berücksichtigt zu werden. Auch durch die Verbesserung der Facharbeiter-Ausbildung könnte Bulgarien einen Wettbewerbsvorteil in der Region lukrieren.
An welchen Sektoren der bulgarischen Wirtschaft zeigen die österreichischen Unternehmen größtes Interesse?
Derzeit ist für österreichische Firmen vor allem „Nearshoring“ ein Thema. Die Arbeits- und Transportkosten in Fernost verteuern sich. Produktionsstandorte werden wieder nach Europa zurückverlagert. In den letzten Jahren gab es dazu zahlreiche Anfragen an uns, primär in den Sektoren Textil und Maschinenbau. Daneben wird Bulgarien auch als wettbewerbsfähiger Standort für IT und interne Unternehmensdienstleistungen gesehen. Weiters gibt es im Tourismus großes Interesse. Auch in Österreich handelt es sich dabei um einen Schlüsselsektor. Das Know-how für die Erstellung von Tourismuskonzepten, die Ausbildung von Fachkräften, die Lieferung von Anlagen und die Werbung bzw. Kommunikation könnte auch zur Weiterentwicklung des bulgarischen Tourismus beitragen.
Das österreichische Unternehmertum hat viel Erfahrung in Bulgarien. Welche sind die Probleme, auf die es am häufigsten stößt?
Ausländische Investoren suchen stabile und verlässliche Rahmenbedingungen. Hier stehen Themen wie Rechtssicherheit, Transparenz, eine funktionierende Bürokratie sowie die Bekämpfung der Korruption ganz oben auf der Prioritätenliste. Der Umgang Bulgariens mit ausländischen Investoren im Energiebereich in den letzten Jahren, wovon auch zahlreiche österreichische Firmen betroffen waren, hat dem Ruf Bulgariens als Investitionsstandort geschadet. Häufige kurzfristige teilweise sogar retroaktive Änderungen der Rahmenbedingungen sind fatale Signale an Investoren. Auch in anderen Sektoren kam es in den letzten Jahren immer wieder zu gesetzlichen Änderungen ohne die Einbindung von Experten oder der betroffenen Branchenvertretungen.
Die enge Verflechtung von Politik und Wirtschaft in manchen Bereichen ist sehr problematisch. Vor allem im Bankensektor, wo sich persönliche Streitigkeiten in den letzten Monaten zu einer nationalen Krise entwickelt haben. Auch ausländische Unternehmen sind von der KTB-Einlagensperre betroffen.
Ein weiteres aktuelles Problemfeld ist die fehlende administrative Kapazität bei der Verwaltung der EU-Förderungen. Dies führte zu einem Mangel an Transparenz bei diversen Ausschreibungen, zu langen Verzögerungen bei der Umsetzung von Projekten sowie teilweise sogar zum Entzug der Fördergelder durch die EU. Trotz der Ankündigung, solche begonnenen Projekte würden durch staatliche Mittel finanziert, stehen viele Projekte still. Die Gewinner der Ausschreibungen wissen nicht, wie es weitergeht und ob bereits erbrachte Vorleistungen bezahlt werden.
Die globale Finanzkrise hat die österreichischen Investitionen in Bulgarien verlangsamt. Was sind Ihre Erwartungen, wird sich diese Tendenz ändern?
Aufgrund der Krise sind österreichische Firmen bei ihren Investitionen ins Ausland generell vorsichtiger geworden. Eine Wiederbelebung österreichischer Investitionen in die Region hängt daher mit der generellen Wirtschaftsentwicklung in Europa zusammen. Gleichzeitig müssen Produzenten ihre Kosten senken, um bei schwieriger Auftragslage international wettbewerbsfähig zu bleiben. In diesem Zusammenhang könnte Bulgarien aufgrund der vergleichsweisen günstigen Standortfaktoren für Investoren wieder interessanter werden.
