Запалването на свещ на Адвенткранца, отварянето на прозорче от адвент календера, печене на дребни сладки и щолен са част католическата традиция за празника
В католическата традиция с първия Адвент официално започва подготовката за Рождество. Четирите седмици преди Коледа са време за срещи с приятели, за домашен уют, сърдечни разговори и приготвяне на различни вкусни сладкиши за празника.
Думата „advent” идва от латинското “adventus”, което означава пристигане, пришествие. Първият адвент е винаги между 27 ноември и трети декември. Тази година той се чества на 30 ноември.
За католиците това е времето на радостно очакване на две събития – раждането на Исус Христос (първо пришествие) и второто му пришествие. Всяка от четирите недели има точно определена тема. Първата неделя е посветена на раждането на Христос, втората и третата – на Йоан Кръстител, този който подготвя пътя за общественото служене на Господ. На четвъртата неделя се отделя повече внимание на Дева Мария и тайната на боговъплъщението. През този период църквата призовава вярващите повече от всякога да извършват милосърдни и благотворителни дела.
Adventskranz
Специалният коледен венец с четири свещи на него (в някои региони те са пет) се появява за първи път през 1839 г. Евангелистко-лютерантският теолог Хинрих Вихерн се опитал нагледно да обясни на бедните деца колко време остава до Коледа. За целта той украсил едно колело от каруца с клонки и сложил 20 малки червени свещи и четири по-големи бели. Този импровизиран венец служел като календар, отмерващ дните до Святата нощ. Постепенно с годините той се опростил и придобил съвременния си вид – венец от борови клонки с четири свещи. Според някои тълкувания той напомня на трънения венец, който носи Исус на разпятието. Други изследователи свързват веченозеленото дърво с непроменящия се Господ, а кръгът – с безкрая.
По традиция тези свещи трябва да бъдат бели или виолетови, каквито са официалните цветове на католическата църква, но днес те се срещат във всякакви краски. Първата свещ се запалва в първата неделя след 26 ноември, а всяка следваща неделя до Коледа се пали по още една. Свещите символизират борбата на християните срещу тъмнината и тяхната светлина постепенно огрява дома като на Коледа вече горят и четирите свещи. Първата е посветена на надеждата от идването на Спасителя, втората на Витлеем – града, в който е роден той, третата на овчарите, а четвъртата на ангелите, възвестили раждането на Христос.
Adventskalendar
Едва ли можем да си представим коледните приготовления без големите шарени адвент календари с многобройни прозорчета, скрили парченце шоколад или друга изненада.
В миналото тяхното предназначение е било да отброяват дните до Коледа. Според една от версиите за техния произход, първият се е появил през 1851 г. За да не отговаря всеки ден на въпросите на сина си Герхард „Кога ще дойде Рождество?”, госпожа Ланг направила от картон специален календар, на който всеки ден до Коледа бил отбелязан с малко прозорче, а в него имало по една сладка. Постепенно нейното изобретение придобило огромна популярност, а през 1908 г. бил издаден и първият печатен адвент календар.
Днес в училище или в детската градина децата сами изработват оригинални календари, отмерващи времето до святата нощ.
Weihnachtskekse
А какво е Коледа без многобройните коледни сладки, разнасящи аромат на ванилия и канела? В Австрия особено популярни са т.нар. vanillenkipferln или ванилови сладки, приготвяни във всеки дом и раздавани като подарък между приятели.
Дребните сладости, свързани с предколедната подготовка, също имат своята история. Легендата ги свързва още с жертвените хлябове, хвърляни в реката, за да се прогонят злите сили и да се защитят душите на умрелите. По-късно започнали да се правят традиционни коледни хлябове – stollen, които са сладки и съдържат парченца стафиди и сушени плодове. Навремето обаче захар можели да си позволят само заможните семейства и затова хората масово приготвяли малки хлебчета, които раздавали за здраве. Именно от тях произлизат и днешните дребни коледни сладки.
Stollen
Особено място на коледната трапеза в Австрия заема и традиционният сладкиш щолен, обилно посипан с пудра захар. Той е с немски произход и за родното му място се сочи Дрезден. Първите сведения за произвеждани от тамошните пекари щолени са от 1 400 г.
Формата на този сладкиш не е случайна. Според легендата тя изобразява новородения младенец, повит в бели пелени. Когато сладкишът бил опечен за първи път обаче, съставките му се различавали от сегашните. Приготвял се само от брашно, мая и вода, тъй като църковните закони забранявали употребата на масло и мляко по време на пости. В резултат хляът бил твърд и безвкусен. Ето защо саксонският принц Ернст и брат му дук Албрехт решили да изпратят писмо до папата с молба да отмени забраната върху маслото. Петима папи трябвало да се сменят на престола, докато най-сетне през 1 490 година, папа Инокентий VIII (1432 — 1492) изпратил на принца отговор, станал известен като „Масления декрет“. Светият отец склонил коледният щолен да се замесва с масло и мляко, но в замяна дрезденските пекари трябвало да плащат данък. Оттогава датира традицията да се приготвят щолени за коледния базар на градския площад.
В съвременния щолен има редица добавки, които му придават повече сладост – някои прибавят към рецептата дори какао. Днес коледния фруктов хляб може да се купи почти навсякъде. Истинският дрезденски щолен обаче е запазена марка на града, а оригиналната му рецепта, подпечатана лично от курфюрста на Саксония Август Силния през XVIII век, се знае само от 150 пекари.
____________
Още по темата:
Advent, Advent, die erste Kerze brent – разказ за това как, живеейки в чужбина, постепенно “взимаме” от местните традиции. Без да отстъпваме от родните.
Ванилови сладки и Адвент – няколко бързи и лесни рецепти за коледни сладкиши
