През целия си живот Гарбис Папазян помага на сънародниците си и в Австрия, и в България
Текст Елица Ценова
На тържество в посолството на Република България в Австрия Гарбис Папазян бе награден с почетен медал „Иван Вазов” на Държавната агенция за българите в чужбина. Отличието бе присъдено за изключителните му заслуги към българската общност в Австрия, както и за дългогодишната му родолюбива и дарителска дейност в България. Медалът му бе връчен от извънредния и пълномощен посланик на България в Австрия Н.Пр. Елена Шекерлетова. Повод за награждаването бе и неговият 95-и рожден ден.
„Изненадахте ме. Не очаквах такава награда. ”, развълнувано сподели г-н Папазян след като пое почетната грамота и медал.
Пестелив на думи, изключително скромен и този път Гарбис Папазян не пожела да разкаже много за себе си. А животът му, преминал между Австрия и България, е интересен и богат на срещи и събития.
Между България и Австрия
Роден е на 14 август 1920 г. в Сливен. След като през 1940 г. завършва Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов”, заминава да учи във Виена. Тук преживява Втората световна война като при една от бомбардировките оцелява по чудо. Първоначално записва химия, но търговският дух в него надделява и завършва търговия като втора специалност. Лоялност, точност и коректност са основните принципи в търговската му дейност. „Никога не съм си позволявал да просроча някоя доставка”, не без гордост казва г-н Папазян.
Обиколил е цял свят, стига и до Аляска. Говори български, турски, арменски, немски, италиански и френски език.
Каквото и да прави, където и да се намира, той винаги е свързан с България. Негов е приносът за реализацията на български стоки на западните пазари; той осигурява контакти с Иран; инициатор е на закупуването на Дом Витгенщайн от българската държава, както и на редица от българските имоти в центъра на австрийската столица.
Като легенди се разказват случки за проявите на щедрост към български студенти, дошли да учат във Виена, към хора на изкуството и културата, към българската и арменска църква. Гарбис Папазян е почетен член на Българската културно-просветна организация във Виена – звание, дадено на много малко хора през почти 70-годишната история на сдружението.
За родния Сливен
Въпреки че напуска родния си град още 20-годишен, Гарбис Папазян никога не прекъсва връзката си с него. През 1977 г. е открита детска градина „Детелина”, построена и обзаведена изцяло с негови средства. По негово желание през 1992 г. тя е преименувана на името на неговите родители Вержин и Хаик. И до днес родолюбивият българин поддържа детското заведение и не забравя да изпраща средства за коледни подаръци. Той се грижи и за арменския параклис в старите сливенски гробища, и за Дома за стари хора. С усмивка разказва как се е стигнало до поставянето на ретранслатор, за да могат съгражданите му да гледат втори канал на БНТ: „Така го сложихме, че да не може да го ползват от Ямбол”.
Дарителската му дейност e оценена по достойнство от съгражданите му и през 1987 г. той е обявен за почетен гражданин на Сливен, а през 2004 г. е първият носител на наградата „За граждански принос”.
Във форма и на 95-години
„Храня се малко и то само това, което сам си приготвя. Всеки ден излизам на разходка и изминавам по 3 000 метра. Спя спокойно. Срещам се редовно с приятели”. Това е простичката рецепта на Гарбис Папазян за дълголетие. Следи съвременните политически процеси, но не иска да коментира. За него най-важното в живота са приятелите и здравето. „И да не си товариш душата със злоба и завист”.
През целия си живот обаче, със своята благотворителност, щедрост и предприемчивост той показва, че най-важният му приоритет е родината. Преди няколко години Гарбис Папазян възстанови българското си гражданство. „Е, как защо? От любов към България” бе категоричният му отговор.
