Без да забравяме българската история, ние сме отворени и за чужди култури
Текст Дарина Тонкова, ръководител на училище „Дунав“
В нашето българско училище обичаме празниците – независимо наши или чужди. Но какво да отбележим на 1-и ноември? Хелуин, Вси светии, Денят на народните будители или рождените дни на децата, родени през октомври? Първият- стар келтски обичай, вторият- свят ден в християнския свят, третият- много важен в България, особено за хората, отдали се на просветителска дейност. А ние сме такива, нали? Защо пък да не отдадем нужното внимание на всеки един от тях.
Празниците са универсален начин за споделяне на щастие. Ние като българи, живеещи в чужбина, сме хора, които са отворени за чуждите култури. Пращайки децата си на българско училище, показваме, че не забравяме и нашите собствени традиции и история. И ето ни на, на 1-и ноември, маскирани като хелуинчета, говорим и славим делото на Климент Охридски, Паисий, Васил Левски и Христо Ботев. Запяваме и „Честит рожден ден“ за четиримата ни октомврийски рожденици.
Такива сме си – пъстроцветни, шарени. И не сме чуждопоколоници, а просто широкоскроени и отворени към света. Космополитни! А децата ни се забавляват от сърце!
Но… убедете се сами:
