Художникът-журналист Марио Николов за ретроспективната си изложба в БКИ“Дом Витгенщайн“, за контрастите в изкуството и живота в Австрия
Интервю Елица Ценова
Визитка
Марио Николов е роден на 14 февруари 1964 г. в София. През 1982 г. завършва училището по художествена обработка на камъка в с. Кунино, Врачанско, което е единственото на Балканския полуостров и едно от четирите в Европа. Работи в областта на живописта и графичния дизайн. Произведения на художника има в частни сбирки в Австрия, България, Германия, САЩ и Турция.
От 1992 до 2008 г. е работил е във вестниците „Рудничар”, „Подкрепа”, ПАРИ, „Дневник” и др. Преди три години – от 1 юни 2011 г. издава сайта за изкуство и култура artnovini.com, чийто главен редактор е.
Като какъв човек се определяте?
Сравнително спокоен. Не понасям несправедливостта. Не понасям униженията. Може и да е илюзорно, но вярвам, че в живота доброто е повече от злото…
От колко години живеете в Австрия?
От година и половина. За първи път бях Виена през 2007 г. След това идвах всяка година…
С какво ще запомните първата си година тук?
С трудностите. С някои особености на българската народопсихология, за които само предполагах, но не вярвах, че съществуват. На австрийската – също. Но, най-вече, с възможността да ходя по всяко време на стойностни изложби…
Има ли нещо, с което все още не можете да свикнете тук?
Разбира се. С езика, например, но нямам особени притеснения. Със странната предопределеност в някои области на тукашния живот, които, според мен, преминават определени етични норми…
Какво Ви липсва от България?
Определено – приятелите и близките ми. Любимите места… Но политиците и медиите, определено, не ми липсват…
Колко време Ви отне подготовката за изложбата в БКИ „Дом Витгенщайн“?
Може би около година и половина. Но изложбата „Обратната страна на залеза” е своеобразна ретроспектива. С нея отбелязвам своята 50-годишнина, както и десет години от първата си самостоятелна изложба. Ще покажа и „стари” творби, но и такива, които са рисувани, специално за нея.
Какво Ви вдъхновява?
Животът… Красотата, във всичките й измерения… Музиката… Литературата… Слънцето. Навряно и за това се опитвам да разбера, какво има „Обратната страна на залеза”…
Имате ли любима картина сред изложените?
Всички на тема „джаз”… Снимките от серията „Изтичащи спомени” – всъщност, за първи път показвам фотография…
Обичате ли контрастите?
Мисля, че само чрез тях можем да разберем, доколко е светла Светлината, или пък – колко е тъмна Тъмнината… Без контрасти – няма изкуство.
През коя част от деня творите най-добре?
Предпочитам дневната светлина…
Имате ли любим артист, който Ви вдъхновява?
Бих могъл да изброя поне стотина имена… От анонимния творец в първобитната пещера, през всички древни цивилизации, Ренесанса, барока, до гениалната японка Яйои Кусама (Yayoi Kusama), например…
Кога сте доволен от работата си?
Много-много труден въпрос. Но, все пак – понякога!..
Художник или журналист?
Също много труден въпрос. Мисля, че са неразделни. Старая се да се допълват непрекъснато. Засега, смятам – успешно…
Три места, които харесвате в Австрия?
Не съм обикалял много из страната… Виена, Залцбург и, разбира се, онзи малък бял параклис, които се намира в полето между Фридрихсхоф и Цурндорф в Бургенланд – там можеш да се докоснеш до Безкрая…
Кафе или чай?
Кафе -Melange! Наистина.
Избрани изложби:
2013
– „Цветен калейдоскоп” (Farb Karussell) – обща изложба в Galerie Gamma, Friedrichshof (Burgenland);
– „Врата към…” – галерия „Арт 36”, София.
2012
– Ver Sacrum („Свещена пролет”) – Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена.
2010
– „Когато те докосне Светлина” – Български културен институт Дом „Витгенщайн”, Виена;
– „Въпреки че” – галерия „Артамонцев”, София;
– „Културен диалог между България и Австрия” – St. Basilius Saal (Gartenpalais), Виена.
2009
– „Dialoge” I – Galerie Rienössl, Виена;
– JAZZ! – Международен джаз фестивал July Jazz, Смолян;
– „Отражения” – галерия „Аросита”, София.
2008
– „Фиеста – Синя нощ, слънчев ден” (Fiesta – Blaue Nacht, Sonnentag)”, Arch & Art Galerie Palina, Виена.
2007
– „Прелюдии” – галерия „Артамонцев”, София;
– „Етно вариации” – Международен джаз фестивал July Jazz, Смолян;
– „25” – обща изложба, Classic Gallery, София;
– „Пробуждане” – галерия Universum, Варна;
– „Орфическа симфония” (Orpheus-Sinfonie), Arch & Art Galerie Palina, Виена.
2005
– самостоятелна изложба – галерия „Артамонцев”, София.