Съдействах активно за отпадане на визите за България в Европейския съюз
На 4-ти юли се навършват три години от смъртта на Ото фон Хабсбург, първородния син на последния австро-унгарски император, отказал се официално от всички претенции към възстановяване на монархията. Той почина на 98 години и беше един от малцината, които можеха да разкажат европейската история на 20-ти век от първо лице. Бил е свидетел на идването и падането от власт на Ленин, Сталин, Хитлер, Чърчил, Кенеди, Рейгън, Де Гол, Аденауер. Приятел е на царете Фердинанд, Борис, Симеон.
Той е един от най-убедените привърженици на идеята за обединена Европа, която се опитва да реализира и чрез своята организация Международен паневропейски съюз. Посещавал е България и по времето на комунизма, и след това и винаги се е отнасял с разбиране и внимание към проблемите на страната ни.
Третата година от смъртта на Ото фон Хабсбург отново събуди интереса на обществото към членовете на известната императорска фамилия. По този повод Меланж Булгарен потърси сина на Ото фон Хабсбург – Карл фон Хабсбург, който беше любезен да ни разкаже накратко за работата си в организацията „Синия щит” и последната си мисия за спасяване на исторически паметници в Мали.
В България Карл фон Хабсбург е познат най-вече покрай сделката с купуването на вестниците 24 часа и „Труд” и спора с бившите му съдружници Любомир Павлов и Огнян Донев. Всъщност от години голяма част от времето на аристократа е посветено на спасяването на културни паметници в засегнати от война, тероризъм или природни бедствия райони в Африка и Средна Азия. Бившият член на Европейския парламент е специализирал международно хуманитарно право и защита на нематериално културно наследство и е председател на Асоциацията на националните комитети на международната организация „Синия щит”. Заради активната си роля за опазване и съхраняване на културни артефакти и обекти, тя е известна още като „Червения кръст на културните ценности”.
След мисиите в Египет и Либия, в началото на 2014 г. Карл фон Хабсбург бе в Мали. Този път в екипа му имаше и българин – Христо Грозев. „Нашата цел бе да оценим състоянието на културното наследство – паметници, археологически и исторически обекти, архиви – в северната част на Мали”, сподели г-н Хабсбург. След тежкия въоръжен конфликт в тази част на страната, в Европа са пристигали противоречиви сведения за разграбване на културни ценности и за актове на вандализъм спрямо тях. Това наложило отиването на място на специален екип, който да документира ситуацията, да оцени вредите и да окуражи и мотивира различните партии и особено въоръжените сили на Мали да съдействат за по-нататъшното опазване и съхранение на историческите паметници.
От 13 до 19 януари четиричленният екип на мисията обикаля редица градове – Бамако, Сегоу, Тимбукту, Севаре, Кона като непрекъснато пътува с въоръжена охрана заради все още несигурната обстановка в страната. Посещават редица християнски и мюсюлмански паметници, заснемат разрушени гробове и осквернени религиозни символи и издирват редица ценни исторически докуменити. В срещите с местното население Карл фон Хабсбург разяснява необходимостта от запазването на културното наследство на страната като предпоставка за съхраняване на националната идентичност и памет.
Подобно на баща си Ото фон Хабсбург, Карл Хабсбург също се увлича от идеята за обединена Европа. Като член на Европейския парламент той активно лобира за премахването на визите за България. „Не може да каним една страна да бъде член на Европейския съюз и в същото време да изискваме визи от гражданите й, за да пътуват”, аргументира позицията си аристократът.
В момента той е ангажиран с книгата си за мисията в Мали, която трябва да излезе през есента.
снимки Карл фон Хабсбург, януари 2014 г., хуманитарна мисия в Мали, личен архив
