Последни сме в Европейския съюз по брой на училите зад граница
Колко е важно образованието при намирането на работа? Важна ли е дипломата или тя е само парче хартия? Отговори на тези и много други въпроси дава проучване на Eurobarometer, проведено през април и май тази година в рамките на Европейския съюз (ЕС). То е фокусирано върху уменията и квалификациите, придобивани в училище и университета и тяхната приложимост на пазара на труда.
За всеки четвърти българин образованието и обучението, които е получил, не са му дали необходимите знания , за да си намери работа, съотвестваща на придобитата квалификация. Все пак 68% от сънародниците ни са на обратното мнение. Поглед към Австрия показва, че за 83% от хората получените в учебния процес знания са били полезни при търсенето на работа.
Образование
Оказва се, че 89% от българите са доволни от образованието в училище и университета. В Австрия процентът на одобрение на качеството на образованието е малко по-нисък – 84% срещу 15% недоволни. Интересно е съвпадението, че на въпроса как бихте определи качеството на обучението, което сте получили лично вие, само 27% от австрийците и българите дават добра оценка. По-критични от тях в това отношение са хората в само още четири европейски държави.
Като цяло данните за България и Австрия не се различават много от средноевропейските. При мнозинството от държавите-членки на ЕС негативната оценка се движи между 20 и 25 на сто.
Средно 23% от гражданите на ЕС казват, че образованието и обученията, които са посещавали, не са им помогнали да си намерят работа, която да отговаря на квалификацията им, а положителна нагласа имат 73%. Швеция и Дания, заедно с Германия и Австрия изглеждат най-доволни от това, на което са ги учили в училище, университета или на допълнителни курсове и обучения. Като цяло положително настроени са и хората, които в момента имат работа или пък са на ръководни постове.
Най-важните аспекти на образованието са свързани с учителите и в частност каква е тяхната способност да ангажират и мотивират учениците си (65% средно в ЕС, 53% за България и 64% за Австрия), показва проучването. Това обаче е и областта, за която се казва, че има нужда от най-голямо подобрение (51% средно за ЕС и 42% за България).
Работа и учене в чужбина
Проучването показва, че само 2% от българите са учили в чужбина. Този резултат ни нарежда на последно място в рамките на ЕС, където средният процент е 8 на сто, колкото е и в Австрия. Гражданите на Люксембург и Кипър са с най-висок дял сред училите зад граница, съответно 44% и 22%. За сметка на малкия брой учили навън българи, работилите зад граница са 17%, което е и средният показател за ЕС. Общо 22% от австрийците са работили зад граница (в държава от ЕС или извън). Този път в дъното на класацията попадат германците и малтийците (11%), както и гърците (10%).
Повече от половината (56%) от европейците смятат, че квалификациите, които имат, ще бъдат признати в друга държава-членка, докато 10% са скептично настроени в това отношение. Общо 33% от българите и литовците смятат, че образованието им няма да бъде признато в друга държава-членка, с което се нареждат и на първо място по скептицизъм в това отношение. Почти толкова обаче – 32% – са и българите, които казват, че образованието им ще бъде признато зад граница, но това е и най-слабата положителна нагласа спрямо резултатите на останалите държави-членки.
________
Още по темата:
PISA: Наклонената кула на образованието
Да излезеш от училище с професия
