Джендърният мейнстрийминг натрапва промяна в обществото под лозунга „еднакви възможности“
Интервю Бойчо Дамянов
Назаем от в.Новинар
Проф. Волфганг Пезендорфер е философ и основните му изследвания и дейност във Виенския университет са в областта на политическата философия. Близък е с консервативните и католическите среди в Австрия, от 1998 година е гост-лектор в Терезианската военна академия.
Проф. Пезендорфер, през последните години в Западна Европа и САЩ много активно се третира темата за джендърния мейнстрийминг и правата на сексуалните малцинства ЛСБТ. Какво представляват тези понятия и какво поражда тази активност?
Понятието джендър изразява психологичния или социален пол на личността за разлика от биологичния пол. Джендърът се разглежда като социален феномен, а не като естествен факт. Тази проява на пола възниква и се променя в резултат на взаимодействието между индивида, групата и обществото. С мейнстрийминг се изразява намерението дадена тема да се вкара в центъра на политиката.
Първият официален документ по тази тема бе една препоръка на ООН от 1995 г., след което и ЕС пое по този път. В Германия вече е част от коалиционното съглашение на новото правителство и дори е закрепено в конституцията, т.нар. джендър принцип. Това означава задължително всички закони и подзаконови разпоредби и документи да съдържат съответните джендърни изисквания. На министерствата и на органите за местно самоуправление им е наредено този принцип да е отразен във всички области на обществения живот.
В Австрия вече има изградена междуведомствена група по джендърните въпроси, която проверява и преработва всички закони, постановления и наредби. От 2003 г. вече има специални курсове за подготовка на джендър експерти. За всички служители на ръководни длъжности и постове има задължително обучение по тези въпроси. В междуведомствената работна група влизат без изключение представители на всички министерства, на конституционния съд, на върховния административен съд, на администрацията на омбудсмана, на парламента – главната задача е джендърното финансиране. Всеки разход най-внимателно се проверява дали е джендърно оправдан. По този начин се натрапва промяна в обществото под лозунга „еднакви възможности“.
Какво ви кара да гледате така критично на тези неща?
Има достатъчно факти, които доказват, че хомосексуализмът е тясно свързан с педерастията, т.е. използването на малолетни. Най-страшното е, че се задължават детските градини и училищата, без знанието и участието на родителите, да извършват сексуално възпитание на децата. И ако родителите отказват, те биват принуждавани. В Германия вече има случаи, в които децата принудително се вземат от родителите и се поставят под надзор на държавата заради отказ да участват в часовете и мероприятията в т.нар. сексуално възпитание.
Родителите и обществото започнаха да се самоорганизират. За да избягат от терора на големите медии, започнаха да създават паралелни медии, обществени движения и групи.
Какви са промените, които настъпват в обществото в резултат на тази политика? Защо е този натиск от страна на ООН, на ЕС, на редица реномирани неправителствени организации?
Основният проблем в резултат на тази политика е разграждането на семейството, то вече е размито като понятие.
Какво се цели със свободата на сексуалните малцинства?
Освободената сексуалност означавало всякаква форма на сексуалност – трябва да има плурализъм, не може да има монопол, т.е. сексуалност само между мъж и жена. Главната цел е премахване на биологичната разлика между половете, постигането на безполов човек. Защо? Защото полът означава различия. А различията са източник на несправедливост според разбирането за абстрактното равенство.
Кратко разяснение. По какво си приличат всички хора? Най-важното – притежават способността да мислят. Но какво мислят – по това се различават. Ето защо конкретното осъществяване на абстрактното равенство изисква наличието на различия. Равенството се проявява в различието. Това означава – който иска да постигне конкретното равенство, трябва да уважава различието.
Грешката на джендърния мисловен модел е: различието е равно на несправедливост. А всъщност конкретното равенство е това, което съдържа в себе си различието. Ще дам и други примери: всички граждани са равни. Но в действителност има различия – между мъжа и жената, между по-млади и по-възрастни, между хората с различни професии, между хората с различни доходи, между хората с различно образование и т.н.
Има три форми на конкретно равенство – първо, пред закона. Второ, морално равенство – всеки решава според съзнанието си. За какво ще се определи, е негов избор, по това също се различават хората. Третото е нравственото в рамките на общността. Всеки е гражданин на държавата, но изпълнява различни функции. Винаги различието е конкретизация на равенството.
Защо тогава тази странна политика по отношение на половете?
Смятат, че абстрактното равенство е истинското равенство и че това е идеалът на свободата. И в това е коренът на грешката – не се вземат под внимание различията. Човек е свободен, но как се проявява неговата свобода – в различните конкретни решения, които взема – отива на работа, разговаря с познати, играе с децата си и т.н. Просто свобода няма.
Възможно ли е да бъде постигната целта и половите различия да изчезнат?
Ако на всекиго е ясно, че абстрактното равенство се проявява в различието, то не биха се допускали подобни, в т.ч. политически грешки. Просто трябва да приемем различията, те са естествени.
Другата грешка на защитниците на половото равенство е, че в своите виждания те имат предвид емпиричния човек, а не мислещия. Те акцентират на биологичните потребности на човека. Тяхната цел е цялостна трансформация на семейството и обществото. Това те наричат демокрация и плурализъм.
Трябва да различаваме свобода и произвол. Това, което те искат, е произволът. Стремежът към свобода е свързан с осъществяването на нещо добро. Произволът е осъществяване на интереси, нужди, влечения. И тук става подмяната на свободата с произвола, например сексуалния произвол.
Мисля, че цялото това движение за свободата на сексуалните малцинства се основава на грешка в мисленето. Премахва се защитата на брака и семейството. Въвежда се свобода на всички възможни форми на съжителство. Пълна легализация на абортите, възможност за промяна на името и половата идентичност и т.н.
В крайна сметка става дума не само за разрушаване на семейството, но и за създаването на нов световен ред. Под натиска на САЩ ООН провежда политика на ограничаване на населението на Земята. Преди няколко години бившият държавен секретар Хилари Клинтън по време на посещение в някои африкански страни ги призова да легализират абортите, защото били пренаселени. За пред обществеността целите не се казват открито, а се завоалират, но тези, които трябва да ги изпълнят, знаят за какво става дума. Няма действителност, действителността е конструкция. Това е част от идеологията на либерализма, в т.ч. и изчезването на нациите. В този смисъл джендъризмът пасва точно в тази конструкция.
Искам да подчертая, че данните, с които се борави, са фалшифицирани. Говорят за 10 на сто относителен дял на хомосексуалистите сред населението, а всъщност техният естествен дял е едва 0,15%. Изкривяванията идват оттам, че голяма част от изследванията, особено в САЩ, са правени сред затворници и затворнички, където делът на педофилите и лесбийките е много по-висок.
В резултат на тази препоръка на ООН ЕС създаде специална група от комисари, т.нар. група еднакъв шанс за развитие на жените. В действителност не става дума за изравняване на правата и възможностите на жените с тези на мъжете, а за размиване на утвърдилите се човешки форми на съжителство.
Факт е, че в обществото жените като цяло са по-зле поставени от мъжете.
Жените наистина получават 25% по-ниски заплати. Защо? Защото повечето жени предпочитат да работят в по-неангажиращи професии, които им дават възможност да имат семейство и деца. Те имат повече отсъствия, това също влияе на по-ниския доход. Става дума за няколко основни професии: секретарки, фризьорки, продавачки, 90 на сто от жените са в тези три групи. И това според джендър мейнстрийминга трябва да бъде променено. Изходът според тях е жените да бъдат насочвани в „мъжки“ професии, а момчетата да бъдат поощрявани да заемат „женски“ професии. Расте броят на назначените висши чиновници на длъжност „отговарящ за изравняването на възможностите“.
През 1999 г. ЕС прие Лисабонската стратегия, в която залегна изискването на всички нива на управление да бъде обезпечено обучение и контрол за равни възможности по отношение на джендър мейнстрийминга – всички области на живота да бъдат пропити с изискването за джендърно равенство. Като цел се поставя и премахването на половите стереотипи – постигане на икономическа независимост на двата пола и съвместяване на работа и семейство.
Това звучи положително.
Звучи добре, но тук искам да подчертая нещо много важно. Детето до 3-годишна възраст, дори до 4-5-годишна възраст, има нужда от пряка емоционална връзка, от лично, индивидуално отглеждане и грижи. Единствено майката е тази, която разбира неговия бебешки и детски език и поведение, преди да е проговорило. Това не е във възможностите на лелките и възпитателките в детската ясла и градина, колкото подготвени и съвестни да са те. В детската градина възпитанието се осъществява на стадния принцип, а не на човешкия разум. Най-силното и най-агресивното дете дава тона. Съчетаване на професия и семейство чрез повече места в детските ясли и градини – звучи добре, но в действителност не е. Този модел се прилага вече 50 години в Швеция и въпреки това над 70 на сто от жените там го отхвърлят.
В училищното обучение се прокарват също така нови концепции – оставят се децата да търсят истината сами. Учителят трябва да играе само ролята на водещ и придружител. Всяко дете работи само за себе си. Работа с класа и колективно търсене все по-малко се практикува. Създават се саможивци.
Твърдението, че всички имаме права, е абстрактно и не е обвързано с обществената система. В действителност свободата на отделната личност се осъществява само в обществената система (Аристотел). Отделният човек е част от общността, защото само тя е действителната свобода. Затова можем да кажем, че либерализмът е една абстрактна и погрешна концепция.
Коя според вас е по-добрата концепция?
Действително жените са принудени да излязат на пазара на труда, защото мъжете вече не могат да изхранват семейството само с една заплата. Това устройва класата на предприемачите, има много свободна, търсеща работа работна ръка и заплатите могат да се задържат ниски. Тук, разбира се, играе роля и промиването на съзнанието чрез рекламите в медиите: всяко семейство да има втора кола, второ жилище за почивка, всеки 4-5 години нов модел телевизор, хладилник, компютър и т.н.
Ако спрем наполовина, по отношение на свободата и че всеки е свободен, и забравим общността, тогава либералната концепция става самоунищожителна. Точна в тази посока върви джендъризмът, защото подменя свободата с произвола. Свободен е не този, който може да прави каквото си иска, а този, който твори добро. Човек, който се отдава на сексуални излишества, на преяждане и т.н., не е свободен. Неговата свобода е дотолкова, че е решил да се отдаде на това. Но съдържанието на това решение е заробване.
____________
Още по темата:
