С позицията си по отношение на „Южен поток“ Европейската комисия всъщност налага още санкции на Русия – само че през задната врата, казва пред Дойче веле австрийският политолог и експерт по Русия Герхард Мангот.

Назаем от Дойче Веле

ДВ: Каква е Вашата оценка за последното развитие на събитията около „Южен поток“?

Мангот: В изявленията на някои представители на Европейската комисия постигането на напредък в спора за „Южен поток“ бе обвързано със ситуацията в Украйна. Това е ново, тъй като досега само се напомняше на Газпром, че в Третия енергиен пакет на ЕС има определени условия за изпълнение. Сега се чуват намеци, че по-нататъшното отношение към темата зависи от това как се държи Русия в Украйна. А това си е чисто политизиране, което неизбежно поражда въпроса: дали Европейската комисия провежда само енергийна политика или пък всъщност поставя тази енергийна политика под знака на цялостната външна политика?

Второто би било доста тревожно, тъй като в слчуая Комисията трябва да се грижи за енергийната сигурност на Европейския съюз, а не да води външна политика.

ДВ: Искате да кажете, че ако Русия намали натиска спрямо Украйна, Брюксел ще даде разрешението си за „Южен поток“?

Мангот: Разрешение е прекалено силно казано. Факт е обаче, че в момента Европейската комисия не желае да води сериозни разговори с Газпром за изпълнението на изискванията в Третия енергиен пакет. Тук става дума за свободния достъп на трети фирми до тръбопровода и инфраструктурата или до определянето на цените за транспортирането на газа. Комисията би се включила в такива разговори едва тогава, когато Русия промени украинската си политика. Тоест, от Москва се очакват промени не само в спора около дълговете за доставения газ, но и в цялостната политика към Украйна – например що се отнася до непряката подкрепа за бунтовниците в Източна Украйна. Това са все въпроси, които нямат пряка връзка с енергийната политика, или поне не с европейската енергийна политика. Върху Русия се оказва натиск. Чрез обвързването на двете теми всъщност ѝ се налагат един вид санкции през задната врата. Иначе бяхме на относително прав път. Между Газпром и Европейската комисия беше постигнато споразумение по определени точки. Нямаше единство само по въпроса за достъпа на трети страни до „Южен поток“. Сега обаче разговорите изглеждат блокирани.

ДВ: Как оценявате позицията на Европейския съюз, при положение, че шест или седем от страните-членки наистина имат интерес „Южен поток“ да заработи? Дали вътре в ЕС има разногласия?

Мангот: Да, някои държави са подписали двустранни договори с Русия, които са валидни от гледна точка на международното право. И Русия би могла да предприеме юридически стъпки, ако те не се придържат към договореното. Натиск да не се работи съвместно с Русия оказват няколко държави: Великобритания, Швеция, източноевропейските страни. За съжаление и САЩ се намесват, макар да не става дума за трансатлантически въпрос.

ДВ: България, а и други страни като Сърбия, са в тежка ситуация: трябва или да строят, след което ще бъдат санкционирани от Брюксел, или да не строят – и в такъв случай ще бъдат „санкционирани“ от Русия.

Мангот: Точно така е. Но претегляйки тези две опции, България очевидно е убедена, че санкции по-скоро ще ѝ наложи Европейската комисия, а не Русия. Трудно е да си представим, че в сегашната ситуация Москва ще тръгне на санкции срещу България или други държави, които биха искали да участват в „Южен поток“ – защото така напълно ще блокира собствения си проект. Т.е. това няма да се случи, докато Европейската комисия даде съвсем ясно да се разбере, че ще започне наказателна процедура срещу България и другите държави и ще наложи глоби. Тази заплаха бе директна, непосредствена и конкретна. И България – да го кажем така – се огъна.

ДВ: И Русия ли е под натиск? Тя все пак зависи от Украйна, през чиято територия транспортира изнасяния газ.

Мангот: Да, Русия също е под натиск. Въпросът с транспортирането на газа през Украйна се обвързва непосредствено със спора по двустранните газови търговски отношения между Русия и Украйна, а това, което сега прави Украйна, е пак един вид изнудване. Защото Украйна иска по-изгодни цени на газа, преди изобщо да е изяснен въпросът с дължимата сума за вече направените доставки. Да, Русия може и да реши, че няма повече да доставя газ на Украйна, щом тя не приема руските цени, но е ясно и, че от това ще бъде засегнат газовият транзит към Европа. А в момента Газпром не може да си позволи това: да се прояви като ненадежден доставчик в очите на европейците. Цената, която Русия иска, без съмнение е твърде висока, но пък Украйна настоява на прекалено ниска и неприемлива цена. Очевидно украинците смятат, че са в силна преговорна позиция.

ДВ: Какво ще се случи оттук нататък? „Южен поток“ очевидно няма да може да заработи в съответствие с плановете.

Мангот: Мисля, че дългосрочната цел на Европейската комисия е Русия да гарантира определено минимално количество газ, което да се доставя през Украйна. Чак след това Европейският съюз фактически ще бъде готов на компромис с Русия за „Южен поток“. Комисията е убедена, че „Южен поток“ директно вреди на Украйна, защото я заобикаля и така тя би загубила приходите си от транзита. Поради което съгласието за „Южен поток“ очевидно се обвързва с гаранциите от страна на Русия, че определени количества ще продължат да преминават през Украйна.

Проф. Герхард Мангот е водещ експерт по проблемите на енергийната сигурност и източна Европа, политолог в университета в Инсбрук, Тирол. Съветник е в Австрийския институт за международна политика във Виена. Негови анализи и разработки в областта на енергетиката обслужват австрийското правителство, големи банки и концерни.

_____________

Още по темата:

Проф. Герхард Мангот: “Набуко” се провали окончателно, “Южен поток” е необходим и ще бъде построен – интервю на Бойчо Дамянов

Ройтерс: Австрия заобиколи Европейската комисия по отношение на „Южен поток“