Теория на конспирацията за евровота и активността на ДПС в Австрия
Текст Борис Хаджиев
Да си призная, много се зарадвах като разбрах, че в Австрия ще има три секции за евроизборите. Такова чудо не помня, ако съм по тукашните земи доволно отдавна. Веднага си викам „Ей, тия в Линц най-после успяха. 100 гласа не се събираха, ама 40 е къде-къде по-лесно”. Отварям страницата на ЦИК и… Гледам и не вярвам на очите си – новите секции били във Винер Нойщадт и Брегенц.
Много исках да стана криминалист. Ииии, как ме бива да развивам всякакви страховити теории за заговори и после да ги разплитам бавничко, внимателно, да разкривам тайния смисъл на обикновените неща. Не ме приеха в школата в Симеоново, но страстта ми към всякакви теории за конспирация си остана.
И сега веднага започнах да се питам защо в Брегенц и защо във Винер Нойщадт? Та колко българи има там? Вдигам телефона и питам в общината в Брегенц – 61 са българите, регистрирани тук, 16 са дошли от началото на 2014 г, надлежно ми отговаря служителят. Брех да му се не види и организиран народ – кажи речи всички ще да са подали заявление, щото заявленията от този малък град на австро-швейцаро-германската граница са 46. Взирам се в списъка – всякакви имена и мъжки, и женски, и турски, и български. Повечето подадени електронно директно в ЦИК, само две в дипломатическото и конслулско представителство (ДКП). Не ми се връзва нещо, сърбят ме ръцете, но нищо незаконно и нередно не съзирам. Може пък сформирането на тази секция да е плод на инициативата на граждански организации за активизиране на българите в чужбина, които създадоха и специален информационен и координационен сайт.
Списъкът със заявления от Винер Нойщадт обаче е нещо друго. Тук въпросите са повече и предполагат изграждането на стройна конспиративна теория. Конспиративна, конспиративна, колко да е конспиративна? Май ще стана същото като в Брюксел на предишните евроизбори дето се оказа, че от 1 885 гласували 950 са пуснали гласа си за ДПС. Автобуси са докарвали и чакали гласоподавателите пред секциите.
Та значи, гледам – в целия списък на ЦИК с одобрени заявления от 91 човека повече от 90% са с турски имена и всички заявления, до едно, подадени в ДКП. Почти си представих как листата са попълвани под диктовката на един човек, а ако отида и по-далеч, може да се окаже, че и един човек за по-бързо и удобно си ги е попълнил и изпратил сам. Тук си отбелязвам с въпросителна да проверя дали са пристигнали в един ден в посолството и дали са били попълнени с един и същи почерк. Пак вдигам телефона и пак проверявам броя на българите, официално регистрирани в малкото градче в Долна Австрия. Казват ми – общо са 126, 46 са дошли през 2014 г. Такаааа… Очертава се една спокойна секцийка на около 60 километра от Виена, 40 минути с кола. Що народ може да иде там да гласува – и от Словакия, че е близо, и от Унгария. Хем ще е евтино, хем бързо и ефективно. Тук си отбелязвам с въпросителна да се обадя на някоя неправителствена организация дето следи изборите да изпрати някой и друг наблюдател във Винер Нойщадт. Така, за всеки случай – поне автобусите може да преброи.
Много ми намирисват на гнило тази нова секция и нещо не ми харесва как се развиват тези избори. В Линц от край време искат да гласуват, толкова народ са, а зорлем 16 заявления са подали (може и повече да са били, но толкова са одобрени). Що така бе, хора? Вече може и електронно – няма и три минути време за попълване на декларацията – седиш си пред компютъра – щрак-щрак и готово. Сега никой да не е казал, „ама ни е тука си нямаме секция“, „ние тука не можем да упражним правото си на глас“. Вземете пример от Брегенц, а ако наистина искате да гласувате – идете във Винер Нойщадт. Щото във Виена ми се струва, че пак следобеда ще се извие опашка. Щото и там народът не подава заявления, но иска да гласува. Нали видях какво стана миналата година – 257 заявления, а 1 557 гласували (повечето за ГЕРБ, за ДПС – 70). А колко младеж се отказа като видя навалицата пред изборната секция. Ех, ако повече народ си беше пуснал заявление, можеше и още една секцийка да се отвори… Ама пък после нямаше да има опашки и нямаше как да обменим сладка приказка за „липсата на организация” и други типични български недостатъци.
За Грац не ми се и говори – те там от край време не напират да гласуват. Ето и сега – цифром и словом едно заявление подали. Прави са си хората, що им е да гласуват? Те да не са напуснали страната пак с нейните неуредици да се занимават, я?
Премятам и сравнявам цифри и спомени, но не намирам данни ДПС да е имало много симпатизанти в австрийско. БСП – да, но и те понамаляха. Но моята конспиративна теория за организирано гласуване на симпатизанти на ДПС в Австрия по време на предстоящите избори се базира на следните наблюдения.
На изборите през 2013 г. ДПС има 70 избиратели във Виена. Тази година подадените заявления са 684 като голяма част са на български турци. Цялата нова секция във Винер Нойщадт се създава заради тях. Подобно е положението и в други държави – Германия, Испания, които не са традиционни крепости на партията. По всичко личи, че на тези европейски избори ще има бум на гласували български турци в чужбина и то не само в Турция, а в цяла Европа. После лесно ще може да се каже „Ето, българите в Западна Европа също гласуват за нас”. Да не говорим, че не само Делян Пеевски ще се настани в европейското кресло, но и този след него в листата. Специално създадената организация с подаването на заявления, за която говори младежкият лидер на движението Илхан Кючюк пред Mediapool, очевидно дава добри резултати, остава всичко да мине добре и на изборите. (аз чета българска преса, не си мислете, че само фантазирам). Поглеждам и във Фейсбук – специалната страница „ДПС е в Австрия” е създадена на 17 март 2014 г. и вече наброява 503 фена. На 26 и 27 април Четин Казак е имал среща със сънародниците си във Виена и както личи от публикуваните снимки, тя е била добре посетена. А кото гледам белите листа пред хората, може и по някое заявление да са попълнили.
Дотук обаче няма нищо противозаконно – хората се мобилизират, създават си организация, действат. Знаят какво искат и се стремят да си го постигнат. Ахмед Доган го каза още навремето – щом урните дават властта, трябва да направим така, че хората да стигнат до тях.
Въпросите, който ме тормозят извън конспиративните ми теории обаче са следните. Защо след толкова приказки и промени в Избирателния кодекс не се създаде избирателен район „Чужбина”? Защо изобщо не се повдигна въпросът за създаване на трайни избирателни списъци за българите зад граница? Защо другите партии бездействат и не правят нищо да се приближат до избирателите си зад граница и да ги активизират? Ех, как ми се иска и на мен някой да ми обърне внимание…
