Три езика и много обич се преплитат в последната стихосбирка на Цветелина Дамянова
В най-новата поетична книга на Цветелина Дамянова на белия лист си дават среща испански, български и немски – три езика, които непрекъснато си взаимодействат, за да изваят строфи, пълни с нежност, страст и любов.
Цветелина е родена в София, но още от малка попива испански –любимия език на майка й -българка, израснала и прекарала много години в Куба. Осемгодишна пристига с родителите си във Виена и немският се превръща в основен език за учене и работа. Завършва романистика и сравнително литературознание във Виенския университет и започва работа като управител на Асоциация „Икономика за интеграция” в австрийската столица.
„За мен много по-важно е какво и как ще кажа, а не на какъв език.”, споделя Цветелина. Според нея изборът на език е въпрос на тема, ситуация, среда. „В работата си естествено говоря на немски, със съпруга ми – испанец – на испански, с родителите ми и дъщеря ми – на български.”
Литературата заема важна част от живота на младата жена, а писането е вътрешна необходимост, макар и понякога изтезаваща. „Поезията събужда дълбоко в мен много въпроси, някои от които често са доста болезнени.” Разказ от приятел, случка на улицата, спомен могат да отключат въображението й и да станат повод за нов стих или есе. „Вдъхновението идва от само себе си, не го търся. Понякога е на испански, понякога на немски или български”. Свободно говореща три езика, тя се вълнува от темата за общуването и връзката между различните култури.
Цветелина често е изправена пред избора на какъв език да се изрази, а след това и да преведе написаното. Затова решава да си позволи свободата да експериментира в поезията и да пише едновременно на български, испански и немски. Прекрачвайки езиковите бариери, тя вече е в стихията си и може да опише себе си в цялост. Така през 2012 г. се появява стихосбирката „Аз und tú“.
В нея са събрани 27 стихотворения, всяко от които се състои от три стофи, написани на различен език. Преминаването през романски, германски и славянски език е лингвистично предизвикателство за читателите, но и възможност да „донапишат” строфите, защото всеки език дава допълнителни изразни средства и нова чувствителност. Рисунките, съпътстващи думите, помагат за осмислянето на текста и отварят нови хоризонти за въображението. Затова и Цветелина не се страхува, че нещо в книгата й ще остане недоразбрано, напротив – напластяването на различното езиково звучене, позволява по-задълбочено и философско навлизане в текста и по-широко възприемане на бликащите емоции и чувства. И за да улесни читателите си, тя предлага и превод на строфите, така че стихотворението може да се прочете изцяло на поне един език.
Проговарям Zu sprechen beginnen
La miel se vuelve caramelo oscuro. Der Honig wird zu dunklemKaramell
Atrapas mis manos, voz lejana, Fängst meine Hände ein, ferne Stimme,
caes del este sobre mis muñecas. aus dem Osten fällst du auf meine Hände.
Кротко те чакам, мой глас, таен Ruhig warte ich auf dich, meine heimlich Stimme,
чакам те, както се чака дете Ich warte auf dich, wie man auf ein Kind wartet,
и ето прокапваш, проточваш се сладко und siehe da, du tröpfelst, du streckst dich süß
und bitterst an der Haut, in den
Krümmungen der Worte, verklebst das
Rad der Tagnächte und Nachttage.
Освен че е езиково предизвикателство, стихосбирката „Аз und tú“ поставя важните въпроси за общуването между хората в днешния забързан свят, за сближаването на различията и неуспялата комуникация. Рисунките в нея са дело на художника Матиас Шмидт. Книгата е печатана на специална хартия, произведена в рамките на социален проект в Никарагуа, и е подвързана на ръка в печатница „Кил” в Грац. Част от приходите от продажбата й отиват за болни деца в Антигуа, Гватемала. Стихосбирката „Аз und tú“ стига до своите читатели благодарение на издателство Yara.
Цветелина Дамянова ще представи стихосбирката си „Аз und tú“ в БКИ „Дом Витгенщайн” на 15 май от 19 ч.
Модератор Марина Делчева, журналист списание „Бибер”
Още по темата:
„Пътят към интеграцията за всеки е индивидуален“ – интервю с Цветелина Дамянова за сп.А4, брой 4/2012
