Тържественият концерт „Да исправится молитва моя” във Вотифкирхе на 18-ти май е нашият поклон пред големия българин
Интервю Елица Караенева
снимка Георг Зюмбюлев
Г-н Миленков, как се насочихте към оперното пеене?
Както повечето хора, още от малък винаги съм си тананикал или пял нещо. По-късно в училище, без да ми искат мнението дори, трябваше да участвам в изявите на хора. Към оперното пеене се насочих целенасочено на 18 години, когато завършвах Строителния техникум. Тогава срещнах случайно учителката ми по музика от гимназията и тя ме насърчи да опитам. Започнах да се занимавам сериозно с оперно пеене и не след дълго разбрах, че това е моето призвание.
Повече от 10 години работите на свободна практика във Виена. Това дава ли Ви възможността да избирате сам репертоара си?
Репертоара си избирам така, че да отговаря на моите житейски възгледи и стремежи, за да мога да изразя и споделя нещата, които ме вълнуват. Това е важно за мен, а мисля, че е важно и за публиката.
Един певец по принцип рядко има възможността сам да решава какво да пее, но така, приемайки нови предизвикателства, той се развива и нерядко открива неподозирани възможности в себе си. Може би най-много харесвам Чайковски и Верди, но не мисля че бих могъл да определя любим композитор или произведение конкретно. И мисля, че с колкото повече произведения и автори се запознавам, толкова по-трудно ми е да определя. Как да избера между Моцартовия „Дон Жуан“, „Стабат Матер“ на Росини, 13-та симфония на Шостакович, „Летящият холандец“ на Вагнер, „Немски Реквием“ на Брамс – невъзможно!
Най-хубаво е, когато репертоарът на певеца се покрива с неговата душевност, с вътрешния му свят, както и с певческите му качества. Тогава пресъздаването на един образ, дори и на най-мрачния, доставя огромно удоволствие и удовлетворение и често е много успешно.
Кога за първи път се срещнахте с творчеството на Борис Христов ?
Бил съм 6-7-годишен, когато дядо ми донесе у дома наскоро издадената плоча с църковно-славянски песнопения в изпълнение на Борис Христов. Спомням си, че в началото бях доста скептичен. Много обичах да слушам грамофонни плочи, когато бях сам вкъщи и веднъж си я пуснах –останах невероятно впечатлен. След това често слушах песнопенията и винаги се наслаждавах на невероятно им въздействие. И досега си мисля, че този запис е имал огромно значение за хората в онези години на официално отричане от и на вярата от страна на държавата. Едва след като Борис Христов записва и популяризира по този начин църковно-славянските песнопения в цял свят, започва по-интензивното представяне на православна музика в програмите на различните български хорове и ансамбли.
Защо решихте да организирате специален концерт, посветен на 100-годишнината от рождението на големия български оперен певец?
За огромно съжаление, въпреки успехите на Борис Христов на международната сцена, въпреки огромния му принос за популяризирането в цял свят на българската култура и в частност оперното пеене, което беше избрано за събитието на 20-ти век в България, той така и не е пял в Софийската опера. Отношенията му с българската държава през почти целия му живот са доста обтегнати – той не е допуснат на погребението на баща си през 1961 г., по-късно отново му отказват входна виза, за да посети майка си, която е смъртно болна. За първи път от 1942 г. Борис Христов се връща в България през 1967 г. по повод нейната кончина. Въпреки всички трудности, той никога не се отказва от българското си гражданство.
За да подкрепя българските младежи, създава „Академия по изкуствата“ в къщата си в Рим, където, след конкурс, кани млади таланти да специализират и да доразвият качествата си. Борис Христов подарява тази Академия заедно с къщата и земята на българската държава, а по-късно съпругата му Франка Христов дарява и бащиния му дом в София на българската държава.
Снимка Виктор Викторов
На 18-ти май се навършват 100 години от рождението на емблематичния за България глас, превърнал се в символ на българската оперна певческа школа по света. Много ми се иска и тук, във Виена, да почетем достойно този голям българин. Щастлив съм, че концертът ще се проведе под патронажа на Н.Пр. посланик Елена Шекерлетова.
Благодарен съм за помощта и сътрудничеството на австро-българското дружество и на културното сдружение „Българите в Австрия”, които подкрепиха моя проект. Това събитие е нашият поклон пред големия българин Борис Христов.
Защо се спряхте на Вотифкирхе като място за тържествения концерт?
Мисля, че Вотифкирхе е най-подходящото място във Виена за такова събитие. Тя е изключително красива църква с отлична акустика. Вътрешното й разположение и размери се съчетават хармонично и по време на концерт публиката няма усещането, че е далеч от изпълнителите, защото има видимост отвсякъде. В катедрата „Св.Стефан”, например, не е така. Вотифкирхе е популярно място за концерти и мисля, че бихме могли да достигнем и до по-широк кръг от слушатели.
Снимка Виктор Викторов
Работили ли сте и друг път с хора на руската църква и какви са впечатленията Ви от него?
С хора на руската църква съм работил вече три пъти и ако имам възможност бих го направил отново. Два от концертите бяха с православна музика , а третият беше с произведения от Шостакович. Това, което ми харесва най-много при тях е, че и диригентката и певците са в тази хор заради вярата си, макар че повечето са от различни националности. Освен това се отнасят към тази работа много професионално и, според мен, имат много високо ниво и много сериозни музикални постижения.
Какво ще чуят зрителите на концерта и защо се спря именно на тези песни?
Програмата на концерта е съставена от български и руски църковно-славянски песнопения за солист и смесен хор. Текстовете на песнопенията ще бъдат четени на немски преди всяка песен, така че всички слушатели да знаят за какво става дума в тях. Това са не само най-красивите песнопения, но и най-важните в светата литургия молитви, като например „Отче наш“ и „Тебе поем“.
Концертът, посветен на 100-годишнината от рождението на Борис Христов, ще се проведе под патронажа на Н.Пр. Елена Шекерлетова на 18 май от 13 ч. във Вотифкирхе, Виена.
Визитка:
Апостол Миленков е роден в София. От 2003 г. живее във Виена, където се изявява като оперен певец на свободна практика. Има редовни ангажименти с театър L.E.O в австрийската столица, Симфоничния оркестър на Мьодлинг, Софийската филхармония, детската опера към Виенската опера, оперния театър „Сирене”, Моцартовия фестивал в Залцкамергут, Августинската църква, сдружение „Harmonia classica”.
От лятото на 2010 г. Апостол Миленков е постоянен гост на Националната опера в София и на оперния фестивал на открито във Варна. Там постига голям успех с превъплащението си като бог Вотан във Вагнеровата опера „Волтюра”, Атила в „Атила”, Закария в „Набуко” на Верди, Ескамилио в „Кармен” на Бизе и Рамфис в „Аида”.
Сезон 2013/2014 г. е посветен на образи като Сарасто, Закария и Холандеца („Летящият холандец”) в театър L.E.O, Моцартовия „Реквием” (в Карлскирхе) и множество солови концерти.
Репертоарът на Апостол Миленков обхваща множество партии от руски и италиански опери – „Фигаро” и „Дон Джовани” на Моцарт, „Missa Solemnis” и Деветата симфония на Бетовен, арии за симфоничен, ораторен и камерен оркестър от Шостакович, Шуберт, Брамс, Дворжак, Белини, Росини и др.
