36-годишният отец е убеден, че словото в църквата трябва да бъде актуално, за да докосне сърцата на младите
Интервю Елица Ценова
Ваше Високопреосвещенство, Вие представлявате Българската православна църква в 14 от най-големите градове на Европа и в Европейската комисия в Брюксел. Какви са Вашите задачи като Западно- и Средноевропейски митрополит?
Основната задача на един митрополит зад граница е да обгрижва духовно всички наши сънародници на територията на епархията. Моята епархия се разпростира от Будапеща до Лисабон и за да достигна до най-отдалечената й точка пътувам по 1 000 км. със самолет, но за мен срещите с хората са изключително важни.
Сред задачите ми е и административното обгрижване на свещенослужителите, които са подопечни на западноевропейския митрополит, общуване с институциите, представени на територията на държавите, в които се намират нашите църковни общини. Срещите с представители на другите вероизповедания и най-вече на католическата и евангелистка църква са много важни, тъй като българската православна църква (БПЦ) ползва предимно техни храмове. Поддържам тесен контакт и с посланиците на българската държава, там където има такива мисии. Участвам в много конференции, обществени и културни мероприятия. Ако трябва да обобщя накратко – дейността на Западно- Средноевропейския митрополит е доста разностранна и интезивна, наситена със срещи и разговори, касаещи отстояването на светата православна вяра и интересите на БПЦ.
Вие разговаряте с много българи из цяла Европа. Какви са най-често споделяните от тях проблеми?
Винаги след светата литургия се срещам с нашите сънародници и водим непринуден приятелски разговор. Те споделят преди всичко своите духовни потребности, терзания и търсения, задават въпроси, касаещи светата православна вяра, начина на живеене на тази вяра. Естествено, тези, които не са се връщали отдавна, питат за случващото се в страната. Радвам се, че тези хора, макар и далеч от родината, са запазили своята идентичност, своето национално съзнание и живеят, макар и от дистанция, с проблемите на българското общество и съпреживяват случващото се в страната. Това е обнадеждаващо, защото един ден се надяваме българите в чужбина, които вече са научили езици, усвоили са редица полезни умения, ще се върнат и ще дадат своя принос за развитието на България.
Голяма част от сънародниците ни, търсещи по-добро бъдеще в Европа, не са наясно с реалностите. Как би могла БПЦ да помогне на тези хора в процеса на интеграцията им в новото общество?
Вярно е, че голяма част от новопристигащите се оказват неподготвени за реалността в Европа. Църквата се моли за душите, но тя трябва и реално, осезателно да помага. В чужбина е много важно кой пръв ще ти подаде ръка. Когато в храма дойдат българи, търсещи прехрана, нашите свещеници им обръщат внимание и се отнасят към тях като духовни бащи. Тъй като те живеят в съответната държава от дълги години, знаят езика, познават обстановката, законодателството, те са добри съветници и помощници в трудното начало. Държава и църква зад граница работят по-интензивно заедно, защото трябва да се грижим за сънародниците си и да им помагаме.
В последните години се забелязва интерес сред българите в чужбина към организиране на църковни общности. През февруари българите в Грац се сдобиха с църковна община. В Линц също се подготвят за такава стъпка. С какво си обяснявате тази активност и с какво Вие можете да помогнете на хората в това им желание?
Винаги се радвам, когато се заражда нова църковна община. Наскоро основахме такава на Барлеарските острови и Плама де Майорка. Предстоят ми срещи в Женева и Берн.
Тази активност се обяснява с вродената потребност на духа да общува със своя създател и творец. От друга страна, българите знаят, че църквата ги обединява. Малко или много, държавата, водена от своите политически пристрастия, разделя хората. Църквата обединява, защото главата Христос е нейният благ пристан, при който всеки един от нас отива в трудни моменти, за да потърси утеха или пък да сподели своята радост. Разрастването на епархийската църква прави още по-отговорно нашето богослужение, защото се увеличава нуждата от нови църковни служители, които да обслужват тези църковни общини.
Ние помагаме на желаещите да направят такава стъпка като им разясняваме какво представлява църковната община и какви са техните ангажименти. Това не е леко дело и тук не става въпрос само за административната регистрация. Хората не трябва да бъдат пасивни, а да подпомагат дейно свещенослужителите, да участват молитвено по време на богослужение, да бъдат съпричастни и морални.
Как върви изграждането на църковния комплекс във Виена?
Църковният комплекс във Виена е в процес на градеж. Ние сме блогословили началото на този строеж и се надяваме скоро да осветим и храма и да се радваме на тази хубава придобивка на Западноевропейската епархия и на хората, които живеят във Виена. Имаме намерение да построим самостоятелни православни храмове в Рим и Мадрид. В Испания има голяма българска диаспора, която се черкува в руската или гръцката църква. Искаме нашите сънародници там да задоволят духовните си потребности в българска църква.
Вие сте първият православен архиерей посетил научно-изследователския център ЦЕРН, разположен на границата между Франция и Швейцария. За какво си говорихте с учените от най-голямата лаборатория по физика?
Бях там по покана на българските професори и инженери в ръководството на научно-изследователския комплекс ЦЕРН. Това беше много вълнуващо посещение. Запознах се с дейността на центъра и имах късмета да посетя едно от устройствата. За мен това бе истинско обогатяване в сферата на науката. В разговорите с учените засегнахме темата за т.нар. „божествена частица”, която според мен е вътре във всеки от нас и в богословието се нарича „образ Божи в човека”. Усилията на физиците са насочени към изследване на творението, но чрез него те ще могат да научат повече и за Твореца на света.
Вие сте се посветили да служите на Бога във време, когато църквата и обикновените хора са се отдалечили доста един от друг. По какъв начин църквата може да бъде привлекателна за младите хора в днешния материален и технологичен свят?
В последните години обществото ни бе завладяно от материалното и хората се отдалечиха от непреходните духовни ценности на вярата. Но всяко пресищане винаги води до връщане към изначалните добродетели. Аз бих казал, че в момента се наблюдава връщане на младите хора в лоното на църквата, което е радващо и ангажиращо за нас. Задачата ни сега е, когато младежите дойдат в храма, да ги убедим да обикнат вярата, а не да си тръгнат. Това става с отношението на свещеника, с проповедта, с по-честото присъствие на църквата в живота на младите хора и обществото като цяло. Ангажиментите на нашите свещеници не се изчерпват със светата литургия. Ние трябва да общуваме с паството, за да могат хората да ни почувстват близо до себе си и словата, които изричаме да не отлитат, а да попиват и да покълват в техните души.
Така че църквата ще продължи да проповядва за Христа, както е правила толкова години, но трябва да се смени начинът. Вече трябва да проповядваме на съвременен език, словото да бъде актуално, за да докосне сърцата на младите. Днешната младеж расте в голям информационен поток и тя има своите търсения и въпроси. Затова днес повече от всякога свещенослужителите трябва да бъдем подготвени, за да дадем правилния отговор, да уловим младите души и да ги насочим по пътя на вярата.
В навечерието сме на един от най-светлите християнски празници – Великден. Как бихте посъветвали да празнуват Възкрасение Христово тези българи, които нямат православна църква наблизо?
Нека тези наши сънародници да се помолят на Бога, защото той е навсякъде и ще чуе тяхната молитва. Бог е дух и ние трябва да му се помолим с дух и истински от сърце, защото само молитвата от сърце стига до Бог и получава отговор. На този голям празник трябва да молим Бог да напои нашите души с росата на божията благодат и по този начин да ни накара да станем още по-добри.
Какво бихте пожелали на българите в Австрия по повод големия празник?
На нашите сънародници в Австрия искам да благопожелая да пазят все така православната си вяра, да помнят историята и да спазват изконните български традиции. Нека да не оставят вярата да буренясва от житейски страсти и от проблемите на нашето ежедневие. Храмът е онзи кораб на човешкото спасение, който ще ни изведе от бурното море на тревогите, ще ни запази и отведе до тихия пристан, където е Христос.
Бих им пожелал още да водят по-често децата си в храма, защото техните чисти души са благодатна почва, която попива божието слово. Това е залогът за тяхното по-добро бъдеще и за тяхното чисто духовно здраве, защото то е водещо за човека.
Визитка:
Митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора като Живко Киров Михалев. След като завършва с отличие Духовната семинария в Пловдив и Богословския факултет на СУ”Св.Климент Охридски” се отказва от светския живот и става монах в Клисурския манастир. На 27 октомври 2013 г. е избран от Св.Синод на БПЦ за Западно- Средноевропейски митрополит със седалище в Берлин.
Най-младият митрополит говори свободно немски, английски и руски, ползва гръцки, ползва скайп и вибър и поддържа профил във Фейсбук. Има модерни идеи за мястото и ролята на църквата в живота на хората и обществото.
