От изключително значение за нас са грижата и вниманието, които влагаме в работата си, за да дадат те траен плод, скъп спомен и преживяване, които да останат в съзнанието на хората, с които работим
Интервю: Мира Нико
Визитка: Калин Чонев е изпълнителен директор на продуцентска компания „Varna International”, той е пианист, диригент, продуцент, организатор на ежегодни оперни и диригентски музикални академии, международни турнета в Европа и Америка; той и съпругата му Шарон са основатели на международния музикален фестивал „Песни на Живота” („Songs of Life“).
Съпругата на Калин Чонев, Шарон Чонев е внучка на двама български евреи, спасени през Втората световна война. Родена е в Израел, завършва право в Южна Африка и през 1998 година се премества в САЩ и работи като представител на организация за подпомагане на бедните и нуждаещите се от африкански държави на юг от Сахара. От 2001 година Шарон е назначена във Варна Интернешънъл като специалист по PR и комуникации и по-късно като оперативен директор на компанията.
Негов баща е проф. Марин Чонев – диригент и преподавател, основател на първия смесен хор „Морски звуци” в град Варна, той също е сред учредителите на Международния майски хоров конкурс.
Калин и Шарон Чонев са основатели на Varna International, продуцентска компания с много богата и сериозна концертна дейност, със седалище Columbia, South Carolina, USA.
Разкажете ни моля, как се зароди първоначалната идея, която Ви изведе толкова далеч и смея да твърдя, така успешно във Вашето начинание?
Идеята за диригентска академия във Варна се роди през средата на 90-те години, когато бях студент по дирижиране в Университета на Южна Каролина. През 1996г., баща ми проф. Марин Чонев доведе своя Хор на варненските момчета на концертно турне в САЩ по лична покана на покойния Джийн Брукс (по онова време изпълнителен директор на Асоциацията на хоровите диригенти в САЩ). Една вечер в Колумбия, града където бях студент, бяхме седнали на вечеря в ресторант аз, баща ми и професорът ми по дирижиране – Лари Уайът. Докато разговаряхме за нашия чаровен морски град Варна и за високото ниво на българската хорова школа, поканихме Др. Уайът да гостува като лектор в града ни. През 1999г, заедно с баща ми поставихме началото на ежегодните диригентски академии във Варна, ръководени от лектори, изтъкнати професори – диригенти от различни националности. Академиите бяха създадени с цел да се предоставят ценни академични и изпълнителски възможности на професионални и учащи се диригенти, за да се обучават под вещото ръководство на диригенти експерти като им предоставяме рядката възможност да дирижират мащабни произведения с участието на хор и оркетър. През 2000 г., година след поставеното начало на тази академия, се запознах и ожених за Шарон и от 2001 г. заедно ръководим Varna International. Мотивът за нашата дейност не се е променил през годините – поне все още. Целта на нашата работа е да предоставим ценни образователни и изпънителски възможности на музиканти от цял свят, но мащабите на дейностите ни се разрастнаха и служим не само на диригенти, но и на по-широк кръг музиканти: солисти, хорове и оркестри от много държави по света.
Тази година гостувате в Европа отново с амбициозни проекти. Ще нахвърля в едни щрихи какво имам пред вид. Предстои Ви представяне на: 6 май религиозната кантата Stabat Mater в Musikverein, Виена, 9 май Stabat Mater в Rudolfinum, Dvorak Holl Прага, следват 30 юни Mozart Requiem в Luther Church, Виена, 3 юли Mozart Krönungsmesse в Залцбург, 7 юли – Mozart Requiem в Smetana Hall, Прага; концертно турне в България и Турция в края на май и началото на юни – Брамс Реквием и концертно турне в Лондон и Бат, Англия през юли.
Колко време и енергия изисква подготовката за един толкова сериозен и мащабен концертен сезон?
Сложността в организацията на мащабни събития произтича от факта, че работата е свързана със стотици хора от различни националности, култури, манталитет, професии, социално-икономически условия и други разграничаващи между тях фактори, които предразполагат към усложняване, напрегнатост и известна доза непредсказуемост в различните фази на подготовката и изпълнението на проектите.
Организацията на концертни събития е тежка задача и изисква съчетаването и обединяването на многообразни и различни по същност процеси. Уместно е да цитирам един мой приятел, професор по философия: „Природата на твоята работа изисква умения да съчетаеш едва доловими неща, свързани с работата с хора.” Времето за изпълнението на един конкретен проект може да варира, според конкретните обстоятелства, но обикновено, целия процес отнема около 15-18 месеца – от идейна фаза до представяне на коцерта.
За Вашите успехи и музикални изяви пишат най-влиятелните медии в Америка. Имам пред вид The Washington Post, The New York Times, The Boston Musikal Intelligencer, The Jewish Daily Forward и много други. С какви чувства бихте коментирали този факт?
С чувства на благодарност. Медиите, в качеството си на отражател на публичните изяви, са един от важните показатели за успех. Но това, което истински мотивира мен и съпругата ми да продължим напред, са думите на благодарност и признателност от страна на стотици музиканти, хористи, приятели и публика. От изключително значение за нас са грижата и вниманието, които влагаме в работата си, за да дадат те траен плод, скъп спомен и преживяване, които да останат в съзнанието на хората, с които работим.
Към най-въздействащите изяви, организирани от „Варна интернешънъл”, спада концертът в „Кенеди център” – Вашингтон, Линкълн Център, New York and Театър „Уанг” в Boston през юни, 2011 година. Това всъщност е била световната премиера на монументалната оратория от Георги Андреев: „Меланхолична красота”. След тези три концертни изпълнения в САЩ, сте я представили и в Columbia i Charleston, Yuzhna Karolina, през ноември 2013.
Иска ми се да разкажете нещо повече относно повода за написването на ораторията.
Преди изпълнението на Ораторията в САЩ през юни, 2011г, Първият фестивал „Песни на Живота” (Songs of Life Festival) се състоя през 2008г. в България и Израел. Фестивалът възникна в следствие на лично мое преживяване в един театър в Берлин през октомври, 2007 г., докато гледах шоуто на Бродуей: „Мама Миа” на немски (не говоря немски). Но умът ми не беше насочен към шоуто: размишлявах за събитията по време на Холокоста и съдбата на евреите. В един момент бях обзет от много мощно чувство на благодарност към Господа! Цялото ми същество беше изпълнено със силни чувства, породени от осъзнаването на факта, че ако не беше героичната намеса и състрадателни действия на българския народ, днес нямаше да имам моята съпруга и син. По майчина линия, Шарон е внучка на двама от спасените от Холокоста български евреи – Давид и Лидия Варсано. Спомних си, че на следващата година предстоеше 65-та годишнина от съдбовната 1943, през която нашия народ спаси своите сънародници – евреите, от унищожение в лагерите на смъртта. В този момент аз взех твърдо решение, че като концертен организатор, българин и съпруг на потомка на спасените е мой дълг да организирам музикален фестивал по този повод, през ноември 2008 г, по време на Деня на благодарността, (прекрасен американски празник!) в 4 града в България и Израел: София, Пловдив, Петах Тиква и Ерусалим. Същата вечер, всички основни елементи на фестивала бяха решени в ума ми:
* Името: „Песни на Живота” – Фестивал на благодарност към Господа и българския народ, посветен на 65-годишнина от спасението на всички, 49000 български евреи.
* Творбата, която реших да изпълним беше прекрасната еврейска творба от американския композитор Ернест Блох, „Свещена Служба”, чието представяне в София беше българска примиера.
* Последно, но основополагащо решение за фестивала беше, че с Шарон ще подарим 49,000 цветя на българския народ – по едно цвете за всеки спасен живот – в знак на благодарност на потомците на онова достойно поколение българи, които водени от състрадание и любов към своите преследвани приятели, съседи, колеги, сънародници не останаха безучастни, а предотвратиха зверствата, които бяха планирани против тях. Техният подвиг и наследство служи на нас, идните поколения като светъл пример, пътеводител към доброто и надежда за истината.
Година по-късно, през ноември 2008г, по време на фестивала „Песни на живота” всичко беше изпълнено точно според плана, с Божията помощ!
В края на 2010г. се обърнахме към двама майстори на перото – американския поет Скот Керънс и българския композитор Георги Андреев с молба да напишат либретото и музиката на Ораторията „Меланхолична Красота”. Водени от небесно вдъхновение, вяра, творческо умение и проницателност, те създадоха творба – шедьовър. Произведението разказва за героичните дела на българския народ в спасението на българските евреи от Холокоста.
Спасяването на българските евреи от Холокоста наистина е едно смело и високо морално действие на българския народ. За съжаление за него почти нищо не се знае в много страни от Европа и Америка. Може ли да узнаем Вашето мнение по този въпрос?
Холокоста е едно от най-мрачните, ужасни и болезнени събития от човешката история.
Аз вярвам, че има точно определено време, в което всички неща, които са били скрити и неясни, ще бъдат открити и ще станат ясни. Това е неизменен божествен принцип, който не зависи от временните човешки желания и власти.
Вие често пътувате между два континента. Съществуват ли специфични различия по отношение на музикалните предпочитания, естетиката и отношението на хората?
Усещането за красота (естетика) се добива трудно и е предмет на продължителен и целенасочен процес на обучение. Способността да се долови и оцени красотата е продукт на възпитание, интелигентност, внимание и чувствителност – изработени качества, които водят до проницателност и разбиране на нюансите, елементите и детайлите на изкуството. Но тази чувствителност се изработва с посвещение, търпение, време и желание. Това е според мен основният разграничителен фактор, а не националната принадлежност. Разбира се, бързам да добавя, че определената от семейството посока, културните, етнически и религиозни обстоятелства, в които човек е израстнал, играят изключително важна роля в оформянето на цялостния светоглед и възприятия на всеки човек.
Като цяло, в условията на задълбочаващия се морален упадък на съвременното общество, наблюдава се една обща и трайна тенденция на небрежност и „разпуснатост” – една непрестанна проява на нетърпение, както и нежелание за задълбоченост и постоянство. Резултатът е, че все по-малко хора успяват да култивират това ценно усещане към истински красивото, за добиването на което не съществуват кратки пътища. Разбира се има хора, които имат желание да се научат и са готови да се посветят на търпеливо обучение, но за жалост броят им намалява.
Благодаря Ви за изчерпателния и аналитичен отговор. А може ли да дадете дефиниция за качествена публика?
Хора, които се отнасят с уважение към труда на музикантите и организаторите.
Вие сте пианист, хоров диригент, управлявате продуцентска компания, не на последно място сте баща и съпруг. Как съумявате да се справите с всички ангажименти и едновременно с това да не ощетявате семейството си?
Любовта ми към семейството намира израз в отделеното пълноценно време със съпругата и детето ми: в истински думи, разговори – просто нещата, които правим заедно, независимо какви са те. Колкото до работата ми – от години, изцяло е свързана с организация на концертни и академични събития по света. У дома също отделям малко време за пианото, което обичам от сърце. Наскоро дирижирах няколко репетиции и помогнах с подготовката на един детски хор за участието им в нашия фестивал „Песни на Живота” в Колумбия, Южна Каролина; но това беше епизоднично, по молба на диригентката на хора.
Вдъхновението във Вашата работа е...?
Не само в работата ми, но принципно в живота ми, най-голямото ми вдъхновение са моментите, в които съм в състояние да насърча, помогна, утеша и докосна по някакъв значим и траен начин хората около мен – това са най-съкровените и истински моменти в живота ми!
Подарете ни моля, мисъл-послание за завършек!
Човекът е създаден с една върховна цел – близко общение със своя Създател, живия Бог. Раждаме се отделени от Бога, поради греха, който сме наследили от Адам и Ева. Възстановяването на тази лична връзка с нашия Създател е единствено възможна посредством покаяние и вяра в Божия Син, Господ Исус Христос. Завършвам с думите на апостол Павел от посланието му към римляните: „Защото не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е Божията сила за спасение на всеки, който вярва..!”
За повече информация върху темата за спасението на българските евреи, каня читателите да прочетат едно обстойно интервю с мен и съпругата ми (интервюто е на англииски), което е публикувано в следствие на успеха на фестивала „Songs of Life” във Вашингтон, Ню Йорк и Бостън през юни, 2011г. http://songsoflife.org/2012/05/09/a-melancholy-beauty-interview-with-founders-kalin-and-sharon-tchonev
