Австрия е сред първите държави, които отбелязват Международния ден на жената
Димитър Дунков, доц., дфн
На 8-ми март отбелязваме Международния ден на жената. Този празник има дълга предистория. Още във втората половина на 19-ти и началото на 20-ти век текстилните работнички от Ню Йорк излизат в защита на своите права (8-и март 1857 и 1908). За първи път се отбелязва Ден на жената на 28 февруари 1909 в САЩ. Тогава той се провежда по инициатива на Социалистическата партия.
Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten
Идеята за честване на Международен ден на жената възниква на 27.08.1910 по време на Втората международна конференция на жените-социалистки в Копенхаген, Дания. Първа се застъпва за отбелязване на подобен ден Клара Цеткин (1857 – 1933).
В Европа за първи път е отбелязан подобен ден през 1911 – в Дания, Германия, Австрия и Швейцария, а през 1913 във Франция и Русия.
Датата 8-ми март за Интернационален ден на жената е приета през 1921 година. Тази дата е трябвало да напомня и за стачката на текстилните работнички от Петербург (08. март 1917), която стои в началото на Февруарската революция през 1917 г. в Русия.
В началото борбата на международното женско движение е била преди всичко срещу империализма, милитаризацията и войната, а също за:
– изборно право на жените
– равно заплащане за равен труд
– осемчасов работен ден
– определяне на минимална работна заплата и др.
Тогава, в началото на 20-те години на 20-и век, са поставят и изискванията за ангажиране на обществото с възпитателната дейност на децата и младежите, както и за нов кодекс на семейните взаимоотношения.
По-късно, през 80-те години на 20-и век, на преден план излизат теми като:
– равни права за образование и квалификация
– правото на семейносъобразено работно време
– легализиране на абортите
– правата на чужденките
– по-добро общо осигуряване на женските права.
Наново е конституирано семейното и бракоразводно право.
През 1977 г. Общото събрание на ООН провъзгласява 8-и март за Ден за защита на правата на жените и световния мир.
„Денят на майката” от своя страна се основава в средата на 20-те години на на 20-ти век по една инициатива на цветарите; той е трябвало да съдейства за един по-хармоничен семеен живот.
В повечето от някогашните социалистически страни на Осми март до обяд се работеше, а след това се празнуваше. През 1965 г. в тогавашния СССР 8-ми март е обявен официално за неработен ден и Празник на жената. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз
В България Осми март се чества от 1914-а година. От началото на 60-години и до Промяната, ноември 1989-та, 8-и март беше „полупразничен ден“; това ще рече, в предприятия и заводи се работеше до обяд, а в училище нямаше учебни занятия в класическия смисъл. Жените получаваха подаръци от ръководството на предприятието, по места се организираха концерти – най-вече от заводските самодейни ансамбли.
В училище беше доста весело и може би най-празнично: за нас, за децата тогава, това беше „Ден на мама“ – поднасяхме цветя, подготвяхме някаква програма, после изяждахме сладките, които тя е направила за нас…
За много страни от решенията на Копенхаген е останала само датата: напр. едва през 2006 френският парламент прие закон, който предвиждаше в близките пет години, т.е. до 2011, да бъдат премахнати неравенствата в заплащането на мъжете и жените!?
В България и сега се отбелязва този ден – къде с по-малки, къде с по-големи тържества или партита. В българските уебсайтове има много материали, посветени на Осми март – стихове, песни, поздравителни картички, дори рецепти за сладкиши „8-и Март“.
Въпреки противоречивите тълкувания Осми март си остава един от най-важните международни дни на борбата за права на жените.
На всички, които тачат този ден – Честит Осми март!
Mайка ми
Иван Вазов, 1919
В рояка спомени свещени,
де моя дух сега се губи,
се твоят образ въжделени
духът ми, майко, среща, люби.
Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.
Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи мили,
от твойта реч и взор черпал съм
и радост, и духовни сили.
Душата ми от теб научи
да мрази, да обича страстно,
от твоята душа засучи
любов към всичко, тук прекрасно.
Ти ме роди, но ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и човека в мен създаде –
ти два пъти ми майка беше!
8. März, Internationaler Frauentag
Dimitar Dunkov
Vor vielen Jahren wurde der Internationale Frauentag eingerichtet. Vorangegangen sind ihm in der 2.Hälfte des 19.Jhdts und Anfang des 20.Jhdts einige Streiks von Textilarbeiterinnen und Näherinnen in New York am 08.März in Jahren 1857 und 1908.
In Europa wurde der Internationale Frauentag erstmals 1911 begangen und zwar vorerst in den Ländern Dänemark, Deutschland, Österreich und der Schweiz, auf Basis der europäischen sozialistischen Arbeiterbewegung, und anfangs noch an wechselnden Daten im Frühjahr.
Die Idee für einen Internationalen Frauentag wurde 1910 in Kopenhagen, Dänemark, vorgeschlagen und zwar während der 2.Internationalen Konferenz der Sozialistischen Frauen und besonders eingesetzt hat sich Klara Zetkin (1857 – 1933).
Ab 1921 wurde dann der 8.März festgelegt. Мit dem 8.März sollte auch an den großen Textilarbeiterinnen-Streik in Petersburg, 8. März 1917, erinnert werden, der am Beginn der sog. Februar-Revolution 1917 stand. Der internationale Frauentag wurzelt also in den Zuständen in der Textilindustrie weltweit.
Die Forderungen waren anfangs vor allem gegen Krieg gerichtet und:
– für ein Wahl- und Stimmrecht der Frauen
– für gleichen Lohn bei gleicher Arbeitsleistung
– für den Achtstundentag
– für die Festsetzung von Mindestlöhnen und einiges mehr…
Es gab damals, Anfang des 20.Jhdts, auch Vorschläge zum Recht auf Arbeit, zur Vergesellschaftung der Haus- und Erziehungsarbeit, gleiche Bildungs- und Ausbildungschancen, familiengerechte Arbeitszeiten sowie zu neuen Beziehungsverhältnissen..
Später, in den 80er Jahren des vorigen Jahrhunderts, ging es auch um Themen wie
– legalen Schwangerschaftsabbruch
– Rechte von Ausländerinnen
– bessere Sicherung der Frauenrechte allgemein u.a.
Der Familienrecht wurde neu gestaltet, ebenso das Scheidungsrecht und einiges mehr, was noch seiner vollkommenen Vollendung harrt.
1977 proklamierten die Vereinigten Nationen den 8.März als Tag der Verteidigung der Rechte der Frauen u des Weltfriedens
Der „Muttertag“ hingegen basiert auf einer Initiative der Blumenhändler Mitte der 1920er Jahre und sollte zu einem harmonischen Familienleben beitragen.
In den ehemaligen realsozialistischen Ländern wurde am 8.März bis Mittag gearbeitet und dann gefeiert. In der ehemaligen Sovjetunion wurde der Frauentag 1965 offiziell zu einem staatlichen Feiertag erklärt und somit auch zur Gänze arbeitsfrei; heute noch ein arbeitsfreier Tag ist der 8.März in Russland.
In Bulgarien wird der 8.März seit dem Jahr 1914 gefeiert, im Rahmen der sozialistischen Bewegung. Anfang der 60-iger Jahre bis zur Wende 1989 war der Frauentag dann ein „halber Feiertag“, d.h. in Betrieben und Fabriken wurde bis Mittag gearbeitet, die Frauen erhielten auch Geschenke von der Betriebsleitung, die Laienensembles der Werke spielten auf.
Am meisten wurde der Frauentag wahrscheinlich in den Schulen begangen – und erinnert stark an österreichischen Muttertag. Für die Kinder war das „Tag der Mutter“, sie schenkten Blumen, gestalteten Programme … und dann wurden alle Kekse, die die Mütter vorbereitet haben, verzehrt.
Ich möchte hiermit alle Frauen grüßen, die den 8.März heute noch hochhalten.
_______________
Още по темата:
Токчета по върховете – нужни ли са квоти за жени на ръководни длъжности (сп.“Българите в Австрия“, брой 30)
Преди да си честитим 8-ми март, отново да си преговорим проблемите
Жените, бизнесът и квотите – интервюта със Зоя Паунова, изпълнителен директор на Астра Зенека, България, Ева Главишник, председател на Зелената партия в Австрия и Меглена Кунева, първият български еврокомисар пред списание „Българите в Австрия“
