Имаме нужда да се хванем за нещо истинско, нещо здраво, нещо макар и малко. Иначе защо щеше да остане едно дърво от Великата българска гора?
Текст Веселина Седларска
Назаем от Редута
снимка в.“Преса“
От двете страни на фронтовата линия са позиционирани една унгарска круша и един сливенски бряст. Битката „Дивата круша срещу Стария бряст“ се води на терена на конкурса за европейско дърво на годината. Старият бряст, самотна останка от Великата българска гора (Магна силва булгарика), се намира в центъра на Сливен. Възрастта му е около 1100 години. Невръстната унгарска круша (само на 280 години) расте в Гьодьольо (който може да произнесе името, получава наградата на публиката).
Тази буря в чаша вода (унгарският еквивалент на израза е „буря в орехова черупка“) се разплиска по всички възможни интернет сайтове. Компютърните мишки стрелят с кликове бройки ту за едното, ту за другото дърво. Брястът или крушата? Комюникетата се появяват на час по пет. „Гласувайте! Унгарците ни дишат във врата! Да им раздрусаме крушата!“ Борбата е безмилостно жестока. Колкото смешна, толкова и сериозна. Сериозна в смисъл, че може да се направят сериозни изводи.
Зад дивата круша са застанали като организатори унгарското министерство на регионалното развитие, националното сдружение на горските стопанства, както и няколко мощни спонсора. Нашият бряст е самотен свидетел не само на отишлата си Магна силва булгарика, но и на
прекършената българска солидарност
Никакви министерства, никакви сдружения, никакви спонсори. Само неколцина души с доброволен ентусиазъм. Извод: Българската самота е на всички равнища, тук не може да се разчита на никой друг освен на комшията. В този случай комшията е Ямбол. Той благоволява: „Да помогнем на сливенци, гласувайте!“ „Хайде един глас и от Пловдив за сливенското дърво!“ От страна на крушата войната е унгарска, от страната на бряста обаче е сливенска. Ако семката на това инатливо дърво беше отвяна пӝ на юг или пӝ на изток, войната щеше да е елховска или карнобатска. Ония ентусиасти от Сливен пишат по всички сайтове, призовават да се гласува, молят. Спамят, според редовия интернет потребител. Тогава се сещат: „БГ мама“ ще свърши работа, там има много посетители.
Но междувременно „БГ мама“ се е разцепила и посетителите вече не са толкова много. Напразно от Сливен търсят механизъм за зацепване, нещо, което да ги завърти с бързите обороти на националното съпричастие. Защото дървото не е сливенско, то е българско. Извод: Пътят от местната до националната кауза е затворен за ремонт. Ако все пак тръгнете по него, оглеждайте се едновременно и за дълбоки дупки, и за падащи камъни.
Кметството поставя пред бряста табела с указание на кой сайт може да се гласува. Табелата е метална. През нощта човек от общинската охрана вижда как един типичен сливенски жител нарамва табелата, но не защото е неприятел на дървото, а защото е почитател на вторичните суровини. Охранителят се задейства, гонка в тъмнината, табелата е върната до дървото. След този инцидент вечер табелата се прибира, но не защото нощем никой не ходи да си преписва името на сайта, на който трябва да се гласува. Извод: Колкото и да се правим, че дървото не е българско, а само сливенско, то е свидетел на типичните за цяла България неща
Инициативност затриса сливенските общински съветници. То са сърцераздирателни апели за гласуване, то е патриотизъм. Горките те видяха в дървото повод да поизмият срама си от наскоро гласуваните заплати от 1260 лева с патриотично престараване. Умилкването обаче не минава. Постовете им си висят в социалните мрежи самотни. Сливенци само дни преди това събираха точно под Стария бряст по една стотинка за бедните си общински съветници, които за цял ден работа в месеца си гласуваха да получават само 1260 лева. Извод: Не всичко може да се употреби не всичко. Все по-трудно ще става на употребяващите при този наш нараснал нюх към маскиране на дървена глава с дърво.
Изведнъж помощта идва точно оттам, откъдето е най-малко очаквана. Тук трябва да поясним, че в Сливен живее унгарски гражданин, който унгарците може би мислят за свой шпионин, но той всъщност е сливенска къртица в унгарските сайтове. Той много обича Стария бряст, снимал го е от всички възможни ъгли през всички сезони. И неговото дете, когато е заминавало за другия край на континента, е тръгнало в джоба с лист от бряста, както правят всички заминали сливенски деца. Та този кръстосан агент чете унгарски сайтове и що да види… „Гърбокосматите българи водят в битката със смешния си хилядолетен бряст. Все още нищо не е загубено в състезанието „Европейско дърво на годината“. Ако настъпим педала, можем да пресираме балканските автоджамбази.“
Нашето дърво бие българското отвсякъде
Първо – защото е УНГАРСКО, следователно е ПО-ВСЯКАКВО от всичко друго. И второ – защото дивите круши са любима храна на ламята Шушу. Значи, ето, гласувайте тук, за да пресираме куците българи!“ „Унгарската кралица на дърветата е пӝ кралица от българската кралица. Няма да се дадем на балканската дървена кучка, я!“ – написал някой си Петер Уй (често срещана унгарска фамилия, означава „нов“).
Благодарим ти, Петер Уй, обичаме името ти, ти направи за Сливен това, което България не направи! Няколко часа след като пълните с обиди редове бяха поместени в българските сайтове, брястът изяде крушата с 5000 преднина. Да знаеш, Петер Уй, много сбърка, като ни нарече куцо и космато. Докато не се появи обидата в нашите сайтове, и Виктор Орбан да беше бомбардирал Сливен, институциите нямаше да разберат. Обаче след обидата се включиха с предложение за помощ политици, заобаждаха се национални медии. Изобщо – боят настана! Извод: Българите мислим и действаме най-добре, когато някой ни ядоса. Ставаме общност, когато някой отвън ни засегне.
Всяка крушка си има опашка, нали знаете?
В българските сайтове заваляха незлобливи ответи:
„Да преподредим трибагреника на унгарците! Вие сигурни ли сте, че дървото ви не е посадено от български градинар! Ще ви направим на компот!“ Ние сме елегантни спорещи, освен че сме толерантни и епилирани. Не обиждаме. Унгарската круша се гордее с това, че е посадена в замък, но тук знаем как да се борим за българското още от времето, когато в оня замък са говорили на унгарски само с конете си. Извод: Иронията е българската билка за лечение на инфектиран живот.
Осмиването е българската медитация
Разбира се, че е хубаво на 28 февруари българският бряст да стане европейско дърво на годината. (Дано шефовете не махнат това, което ще напиша тук, че си е чиста реклама: Гласувайте на www.treeoftheyear.org).
Но и да не победи, то вече ни помогна да си направим големия извод: Имаме нужда от успех, постигнат заедно. Имаме голяма нужда да ни се случи нещо хубаво. Имаме нужда да се хванем за нещо истинско, нещо здраво, нещо макар и малко. Иначе защо щеше да остане едно дърво от Великата българска гора?
Материалът е публикуван и във в.“Преса„
