Позитивната психотерапия ни дава отговори, които са оставали скрити през годините, защото не сме ги търсели в нас самите
Текст Марияна Атанасова, консултант
Позитивната психотерапия е не просто създадена от проф. Носрат Песешкиан, а е преживяна от него реалност, събрала в себе си целия му клиничен и човешки опит. Най–високото й достижение – да търси начини и форми за промяна на гледната точка, така че човек сам да види възможностите за друг тип реакция и поведение, всъщност е подсказано от хилядолетния опит на медицината знание, което обаче по една или друга причина, се неглижира или направо пренебрегва от повечето психологически школи и учения.
Тя ми даде отговори, които търсех отдавна. В един момент сглоби в едно онези малки парченца мозайка, до които се бях добрала по различни пътища. Още в зората на медицината, Хипократ изрича знаменитите думи – „Лечителю, излекувай сам себе си и всички около теб ще бъдат изцелени.”
Работейки със собствените си емоционални модели в процеса на обучение, се научих да разпознавам по-ясно сигналите, които моята система за напътствие ми подаваше постоянно. Вградената у всеки от нас такава система именно чрез нашите емоции и реакции ни показва във всеки един миг колко близо или колко далеч от нашата цел се намираме. В процеса на своето обучение многократно се убеждавах, че позитивната психотерапия е не просто терапия, свързана с емоционални конфликти и физически симптоми. Всъщност тя е нещо много повече от това. Тя притежава инструменти и подходи, чрез които човек може да постига своите житейски, творчески и финансови цели, както и да работи за промяна на взаимоотношенията си с другите хора.
Един от тези инструменти са притчите. Нека никой не се заблуждава, че те са само приказни сюжети с поука на края. Тяхната роля е много по-сериозна и целенасочена.
Работата е там, че приказката, сентенцията или притчата включват образното мислене. То, от своя страна, се управлява от дясното полукълбо. Така си осигуряваме неговата по-голяма активност. Защо ни е необходима тя? Защото под негов контрол са въображението, интуицията, както и нашата способност да мечтаем и да визуализираме. Доказано е, че в процес на медитация именно дясното полукълбо е, което доминира. За ползата и огромната сила на медитациите няма да се спирам подробно, тъй като има достатъчно популярна литература за това. Важно е да изясним, че нашите основни инструменти в постигането на целите, желанията, привличането на Любовта и Благоденствието, се управляват именно от дясното полукълбо. Ако ни трябва материален носител на връзката с подсъзнанието, това отново е дясната част на мозъка. Лявото ни полукълбо, разбира се, заслужава не по-малко уважение, тъй като именно тук са логиката, рационалното мислене, както и способността ни за бързо взимане на решения на базата на прдварително зададени логически концепции. За да постигаме своите цели, обаче, е нужно да развиваме капацитета на дясното полукълбо и повече да се доверяваме на неговите способности да извлича от сферата на несъзнаваното информацията, която ни е нужна, за да мотивира действията ни.
Една от любимите ми притчи е онази, която ни говори за отговорността на всеки за всичко онова, което преживява в своя живот.
ПЕПЕРУДАТА
Някога отдавна живеел в древен град Майстор, заобиколен от своите ученици. Най-способният от тях се замислил веднъж:
-А има ли въпрос, на който нашият Майстор няма да може да отговори.
Той отишъл на зелената ливада, хванал най-красивата пеперуда и я скрил в дланите си. Пеперудата шавала с пипалцата си и гъделичкала дланите на ученика. Усмихвайки се, той отишъл при Майстора и го попитал:
-Кажете, каква пеперуда имам между дланите си – жива или мъртва?
Той здраво държал пеперудата и бил готов във всеки един миг да я смачка или да я пусне да излети и по този начин да направи обратното на онова, което би казал Майстора.
Не обръщайки дори глава, за да погледне ученика, Учителят отговорил:
-Всичко е в твоите ръце.
Законът за привличането е природен закон, като този за гравитацията или електричеството. Той винаги ще приближава до нас онова, което е подобно на нашите мисли, думи и действия.
В един от последните случаи от моята практика, при мен дойде за консултация младо момиче, което живее в Гърция и работи като сервитьорка там. Тя се чувстваше постоянно уморена, изпитваше дискомфорт в стомашната област, каквото и да хапнеше, получаваше подуване на корема, дори и на тялото като цяло. Имаше чувството, че се разширява – раменете, краката, сякаш й се издуваха. Препоръчах й да вземе пробиотик, който да отстрани дискомфорта от стомашно- чревния тракт на чисто физическо ниво, като едновременно с това започнахме да работим върху нейните мисловни нагласи. Не след дълго вече имах представа какво се случваше с нейното вътрешно същество. Тя се чувстваше самотна, нямаше приятел от известно време и тялото й, опитвайки се по своя си начин да „поправи” ситуацията, се разширяваше, за да я свърже с повече хора и неща. Колкото повече тя се затваряше в себе си, толкова повече то се раздуваше, за да запази баланс. Тялото вярва, че винаги прави най-доброто за нас и всички физически симптоми, които ни изпраща като сигнали, са в посока да коригира, доколкото успее, емоционалния дискомфорт, предизвикан от самота, тъга или страх.
Включих в нашите сеанси медитативни техники, при които тя си представяше, че подава ръка на всеки срещнат човек и мислено му се усмихва.
Тялото почти моментално реагира – то разбра, че не му е нужно да се уголемява, за да се свързва. Посъветвах я да използва едно утвърждение: „Във всеки човек виждам Бог и във всяка ситуация само добро.” То щеше да успокои ума, че свързването е безопасно…
Когато усетих, че е готова да гледа напред и вече не се вторачва в своя проблем, както в началото, поисках да разширим целите и да помисли какво още би искала да подобри в живота си. Тя откри, че иска да продължи образованието си и че сервитьорската професия вече не я удовлетворява. Нещо, за което преди това, не се замисляше изобщо. От нейни близки хора разбрах също така, че те забелязват промяна у нея и чувстват, че нейното отношение към тях е значително по-дружелюбно и ведро. Тя замина за Гърция наскоро и аз съм сигурна, че вече знае как да разговаря с тялото си и да разчита знаците, които то й изпраща.
Много често позитивната психотерапия ни дава отговори, които са оставали скрити за нас през годините, просто защото сме ги търсели навсякъде другаде, освен на единственото място, където всъщност се намират те- в нас самите!
Визитка:
Марияна Анастасова е писател, журналист и лектор. Като телевизионен журналист е била автор и водещ на предавания за култура и здраве. Преди 5 години излиза първата й книга „Да докоснеш звезда”. В нея авторката описва своя седемгодишен опит с най-различни техники и методи за изцеление на малката й дъщеря. Веднага след излизането й, книгата се превърна в четиво, което промени живота не само на много майки, но и помогна на доста други хора да открият за себе си онези свои вътрешни ресурси, чрез които да намерят лек и утеха.
„Пътят на сърцата” е второто заглавие, което авторката предлага на своите читатели. Книгата съдържа уникална 40 дневна програма за привличане на Любов и подобряване на взаимоотношенията с другите хора.
Марияна Анастасова провежда практически семинари и обучения, както по тази Програма, така и по друг свой авторски цикъл „Уроци по сътворяване”, включващ различни аспекти на темата: Как творим собствената си реалност, която после преживяваме под формата на обстоятелства, събития и взаимоотношения с другите хора. Тя е и консултант по позитивна психотерапия.
Подробно за Програмата, както и откъс от самата книга, може да прочетете тук
