Текст Димитър Дунков, доц., дфн
Für den deutschen Text scrollen Sie nach unten
Кузман Шапкарев е роден на 1-ви февруари 1834 година в Охрид – един от главните центрове на българската държавност, църква и просвета през вековете.
Първоначално учи в родния си град при своя вуйчо Янаки Стрезов (1818 – 1903). През ноември 1853 заминава за Битоля при педагога Анастас Анещис, за да овладява модерната тогава Ланкастерска методика на преподаване.
Там Кузман Шапкарев се среща с видния български просветител от Македония Димитър Миладинов, който по това време е главен учител по гръцки език в Битоля, а неговият брат – Константин преподава в близкото до Битоля влашко село Магарево.
Срещите на К.Шапкарев с братя Миладинови оказват решаващо въздействие за израстването му като учител по български език и оформяне на интереса му към фолклора. През 1863 г. Кузман Шапкарев се жени за най-голямата дъщеря на Димитър Миладинов – Елисавета, което още повече го сближава с известния род.
Учителска дейност
През 1854 г. К.Шапкарев, заедно с Янаки Стрезов, основава училище: това е началото и на неговата повече от 30-годишна учителска практика. Като преподавател по български и гръцки език той работи в Струга (1856-1859 г.), Охрид (1859-1960 г.), Прилеп (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Битоля (1873-1874 г.) (тези градове са сега в Република Македония). Той учителствува и в Кукуш, сега Килкис в Гърция (1865-1872, 1881, 1882 г.). През 1882 г. се установява в Солун, където основава мъжка и девическа български гимназии. Във всяко училище К.Шапкарев въвежда и обучение по българска история.
През 1884 г. пребивава в Пловдив, след това е нотариус в Окръжния съд в Сливен (1887 г.) и Стара Загора, мирови съдия във Враца и Орхание (днешният Ботевград, 1888-1892 г.).
През 1900 Кузман Шапкарев става член на Българското книжовно дружество (сега Българска Академия на науките).
Желаещите да се образоват при К.Шапкарев ученици е толкова голям, че учебниците, изпращаните му от пловдивските издатели Христо Г.Данов и Драган Манчов, въобще не достигали. И К.Шапкарев сам написва за своите ученици в Македония няколко учебника: „Българский буквар“, (1868), „Голяма българска читанка” (1868), „Майчин език” (1874), „Кратко землеописание за малички детца”, 1868; „Кратка свещена повествованица” (1868).
Кузман Шапкарев е и сред редовните участници на българските учителски събори, провеждани в Прилеп. Изследователите определят учителската дейност на К.Шапкарев като нов етап в развитието на българската просвета.
Публицистична работа
Покрай учителствуването си К.Шапкарев се включва дейно и в обществения живот, сътрудничи на няколко вестника и списания, сред които „Цариградски вестник“ и “Македония”, издавани от Петко Славейков в Цариград (Константинопол); „Право”, „Съветник“, „Читалище”, издавани също в Цариград; „Българска пчела”, издаван в Браила; „Дунавски лебед”, издаван в Белград; „Утро” и „Марица”, издавани в Пловдив.
Ценни исторически данни съдържат статиите му за тогавашното българско население на Македония, за неговите църковни и просветни дела: „Описание на Кукушкия камаклък”, „Описание на учебните заведения в Кукушко”, „Охридските девически български и гръцки училища”, Полеянската епархия”, „Българските владици в Македония”.
Фолклорни и етнографски изследвания
К.Шапкарев остави диря в българската наука и със своите етнографски и фолклорни изследвания. Между тях са: „Сборник от народни старини. Събрал в Македония К.Шапкарев”. Т. III. „Български народни приказки и верования”, Пловдив 1885, „Русалии”, древен и твърде интересен български обичай, запазен и до днес в Южна Македония”, 1884.
Най-значителният труд на големия книжовник е “Сборник от български народни умотворения” (ч. I-III, 1891-1894 г.). В сборника са поместени 1300 песни и 280 приказки, многобройни описания на народни обичаи и носии. Те са предимно от Охридско, Кичевско, Прилепско, Велешко, Битолско, Леринско, Костурско, Воденско, Гевгели, Солунско, Кукушко, Дойранско, Неврокопско. Има и от „Горна България“, както означава Кузман Шапкарев останалите български етнографски области: Самоковско, Старозагорско, Брачанско, Ботевградско, Видинско.
Като добър познавач на етническото и езиковото многообразие на Македония К.Шапкарев не е пропуска да включи в сборника си и влашки (цинцарски), албански и турски приказки.
Целия този огромен материал К.Шапкарев е обработил с впечатляваща за онова време 
филологическа точност. В помощ са му били неговите сътрудници от по-младото поколение, като Иван Шишманов, Александър Теодоров Балан, Михаил Арнаудов и др.
Особено ценни са събраните от Кузман Шапкарев материали за делото на братя Миладинови. Те са публикувани през 1884 в Пловдив под надслов “Материали за животоописанието на братя Х. Миладинови, Димитрия и Константина. С прибавление нещо и за живота на Нака С. Станишев”.
Видният български учител, етнограф и фолклорист от Македония Кузман Шапкарев умира на 18 март 1909 г. София.
На името му са назовани училища, читалища, обществено учреждения и улици в България и някогашната югославска република Македония.
180 Jahre seit der Geburt von Kuzman Šapkarev (1834 – 1909)
Bulgarischer Aufklärer, Ethnograf und Folklorist
Text Dimitar Dunkov, Univ.-Doz. Dr.phil.
Kuzman Šapkarev wurde am 1. Februar 1834 in Ohrid geboren – einem der wichtigsten Zentren bulgarischer Staatlichkeit, Kirche und Bildung im Laufe vieler Jahrhunderte.
Zuerst lernt er in seiner Geburtsstadt bei seinem Onkel Janaki Strezov. Im Jahr 1853 geht er nach Bitolja, um beim Pädagogen Anastas Aneštis die damals modernste Unterrichtsmethode, die aus dem englischen Lanchester übernommen wurde, kennenzulernen. Dort in Bitolja begegnet Šapkarev dem angesehenen bulgarischen Aufklärer Dimitar Miladinov. Damals war D.Miladinov Oberlehrer für Griechisch, und auch sein Bruder – Konstantin – war Lehrer in dem nahegelegenen Dorf Magarevo.
Die Begegnung K.Šapkarevs mit den Brüdern Miladinov war entscheidend für seine Entwicklung zu einem Lehrer der bulgarischen Sprache und Folklorist.
Im Jahr 1863 heiratete K.Šapkarev die älteste Tochter von D.Miladinov, was zu einer noch engeren Verbindung mit der hochangesehenen Familie Miladinov geführt hat.
Lehrtätigkeit
Im Jahr 1854 gründet K.Šapkarev eine Schule: das ist der Beginn seiner mehr als 30jährigen Lehrertätigkeit. Als Lehrer für Bulgarisch und Griechisch unterrichtet K.Šapkarev auch in den Städten Struga (1856-1859 г.), Ohrid Охрид (1859-1960 г.), Prilep (1861-1865 г., 1872-1873 г.), Bitolja (1873-1874 г.). Weiters unterrichtete er auch in Kukuš (1865-1872, 1881, 1882 г.)., dem heutigen Kilkis im Norden Griechenlands.
Im Jahr 1882 geht er dann nach Solun, dem heutigen Thessaloniki, wo er zwei bulgarische Gymnasien gründete – eines für Burschen und eines für Mädchen.
Überall führt K.Šapkarev auch den Unterricht der bulgarischen Geschichte ein.
1884 hält er sich in Plovdiv auf, anschließend ist er als Notar im Landesgericht in Sliven und in Stara Zagora tätig, danach als Richter in Vraca und in Orchanie (dem heutigen Botevgrad).
1900 wird K.Šapkarev Mitglied der Bulgarischen Gelehrten-Gesellschaft, unmehr Bulgarische Akademie der Wissenschaften.
Der Andrang an Schülern war derart groß, dass die Lehrbücher, die die Plovdiver Herausgeber Hristo G.Danov und Dragan Mančov schickten, ganz und gar nicht reichten. Deshalb schrieb Šapkarev selbst in den 1860er Jahren auch einige Lehrbücher, wie zum Beispiel
– „Bulgarisches ABC“ , „Großes bulgarisches Lesebuch“, „Muttersprache“, „Kurze Geografie für kleine Kinder“ u.a.
K.Šapkarev nimmt auch regelmäßig an den Konferenzen bulgarischer Lehrer teil, die in Prilep stattfinden. Forscher meinen, dass seine Lehrertätigkeit eine neue Etappe in der Entwicklung der bulgarischen Bildung einleitet.
Publizistik
K.Šapkarev nimmt auch am gesellschaftlichen Leben teil; er schreibt Artikel für Zeitungen und Zeitschriften, unter anderem für die
– „Carigrader Zeitung“ und für Zeitung „Makedonija“, die von Petko Slavejkov in Carigrad, d.h. Konstantinopel, herausgegeben werden
– „Das Recht“, „Der Ratgeber“, „Das Lesehaus“ – ebenfalls in Kontsntinopel veröffentlicht
– „Die Bulgarische Biene“, herausgegeben in Braíla / Walachei, heute Rumänien
– „Der Donau-Schwan“, herausgegeben in Belgrad
– „Der Morgen“ und „Marica“, diese zwei Zeitungen werden in Filippópolis / heutiges Plodiv veröffentlicht
Wertvolle historische Fakten beinhalten seine Aufsätze über die damalige bulgarische Bevölkerung Makedoniens, über deren Kirchen- und Schulsituation, hier einige Titel:
– „Beschreibung der Kukušer Kajmáklik“ (türl. kajmaklik, dt. „Region“); „Beschreibung der Kukušer Bildungseinrichtungen“, „Poleaner Diözese“, „Bulgarische und griechische Mädchenschulen in Ohrid“, „Die bulgarischen Bischöfe in Makedonien“.
Folkloristische und ethnografische Forschungen
Wichtig für die bulgarische Wissenschaft und Kultur sind die ethnografischen und folkloristischen Forschungen von Kuzman Šapkarev, um nur zwei zu erwähnen
– „Sammelband bulgarischer Volksmärchen und Volksglaubens“, Plovdiv 1885.
– „Rusalien. Ein altertümlicher und sehr interessanter bulgarischer Brauch, bis heute erhalten im Süden Makedonien“, herausgegeben 1884.
Das allerbedeutendste Werk Šapkarevs ist sein „Sammelband bulgarischer Volksdichtung“ ((1891-1894). In drei Bänden sind 1300 Lieder und 280 Märchen und auch zahlreiche Beschreibungen von Volksbräuchen und Trachten gesammelt.
Diese sind vor allem aus den Makedonischen Gebieten – Ohrid, Kičevo, Prilep, Veles, Bitolja, Lerin (Florina), Kostur (Kastoria), Voden (Edessa), Gevgeli, Solun (Thessaloniki), Kúkuš (Kilkis), Dojran, Nevrokóp (Goce Delčev).
Publiziert sind auch Werke aus dem „Oberen Bulgarien“, wie Šapkárev die anderen bulgarischen ethnographischen Gebiete nennt: Samokov, Stara Zagara, Vraca, Botevgrad und Vidin.
K.Šapkarev ist ein guter Kenner der ethnischen und sprachlichen Vielfalt Makedoniens. Und er schließt in seinen Sammelband auch walachische, albanische und türkische Märchen mit ein.
Alle seine umfangreichen Materialien bearbeitet K.Šapkarev mi für die damalige Zeit außerordentlicher philologischer Präzision. Ihm zur Seite standen seine Mitarbeiter der jüngeren Generation, wie Iván Šišmanov, Aleksandar Teodorov Balan, Michail Arnaudov u.a.
Besonders wertvoll sind auch die von K.Šapkarev gesammelten Materialien über die Brüder Miladinov, die er im Jahr 1884 in Plovdiv veröffentlichte.
Der bulgarische Volksbildner, Ethnograph und Folklorist aus Makedonien – Kuzman Šapkarev – starb im Jahre 1909 in Sofia. Nach ihm wurden Schulen, Lesesäle, öffentliche Einrichtungen und Straßen in Bulgarien und in der ehemaligen jugoslawischen Republik Makedonien benannt.
