Първокласници от българското училище във Виена направиха първи стъпки в тайните на иконописта
Текст маг. Сълзица Громан, начален преподавател
в БУ „Св.св.Кирил и Методий”- Виена
Всяка година, с моите ученици в Българо-австрийското училище „Св. Св. Кирил и Методий” във Виена, преди най-светлия християнски празник – Рождество Христово и преди очакваната с нетърпение от тях зимна ваканция, отделяме време, в което изработваме украсата на класната стая, както и малки украшения, които те отнасят вкъщи и оставят под елхата. Тази година, обаче, реших да направим нещо нетрадиционно и за първи път в 20-годишната история на училището те рисуваха… икона на ангел. Свети Архангел Михаил е един от четиримата архангели в Стария Завет – заедно с Гавраил, Рафаил и Уриил. Наричан „пръв из първоангелите”, неговото име означава „Кой е като Бога”.
Първоначално, идеята да рисуваме копие на оригинална икона, ми се стори много привлекателна, но скоро след това започнах да се двоумя дали не е прекалено сложна не само за първокласниците, но и за техните по-големи съученици. Съмненията ми обаче се разсеяха, след като ги споделих с иконографката Стефка Николова, която има впечатляващ опит във воденето на курсове по иконопис и рисуване с деца и възрастни. Обмисляхме различни детайли и подробности и така, двете, разработихме концепцията за предстоящите часове по рисуване, които нарекохме „Коледни работилници”.
В събота (30 ноември), в 9:00 ч., в първата „работилница” влязоха учениците от I в клас. Вълнението беше голямо, но още с началните строфи на прекрасното стихотворение „Коледа” на големия български поет Никола Фурнаджиев (1903-1968), всички бяха завладени от магията на приказната тиха и свята нощ…
Летят в небето снежни пеперуди,
снегът покрива всичко вън.
Когато утре рано се пробудим,
до нас ще стигне светъл чуден звън.
Камбани ще гърмят в таз утрин свята,
ще бъде радост в хорските сърца,
че този ден дошъл е на Земята
Христос – другар на всичките деца.
Дошъл е Той при нас, за да ни учи
да страдаме за другите в света,
сърцата ни за обич да отключи
към хората и всичките неща.
Затуй сега Земята тъй е бяла,
че иде ден пречист, велик и нов,
на хората в душите е изгряла
звездата на Христовата любов.
Учениците гледаха позлатените копирки с иконата на Свети Архангел Михаил пред себе си и очакваха с нетърпение да вземат четките за рисуване и да започнат да оцветяват, а когато чуха: „Между тях беше застанал един ангел с лице, чисто като самата светлина, с бели като сняг дрехи…” – детските им очи грейнаха. А веднага след последните редове на изпълнената с искрена топлина и празничен дух притча „Млада Бога” на друг великолепен български писател – Илия Волен (1905-1982), започна тяхното първо пътешествие в света на иконописта…
В началото всички започнаха да оцветяват синята мантия на архангела, след това кафявата му одежда, сетне оранжевата риза, крилете, лицето и ръцете… А накрая, макар и с все още несигурните си детски ръчички изрисуваха по чудесен начин червения ореол… Е, разбира се, за „странния” надпис им беше необходима помощ…
Така някак неусетно изминаха трите часа на първата ни „Коледна работилница” за 2013 година, която съвсем скоро ще изпратим. На финала, когато вече готовите рисунки трябваше да бъдат поставени в ръчно позлатените от художничката Стефка Николова рамки, настъпи и очаквано оживление – едни от децата искаха да помагат, други търпеливо изчакваха реда си, трети вече споделяха със съучениците си как ще поставят до коледната елха своя искрящ в злато, но и обвит в искрена детска чистота, ангел-пазител…
За мен, като преподавател, не остана никакво съмнение, че тази идея има своето основание и би могла да бъде развита във времето. Нито едно от петнадесетте деца не показа и за миг отегчение или притеснение от темата, по която рисува. И затова, малко преди 12.00 ч., всички първокласници с основателна гордост се подредиха за снимка за спомен, нарисували за първи път в живота си своите ангели-пазители… За „да ги ограждат с покрова на крилете на невеществената си слава и ни избавят от беди” , както се казва в една молитва…
