Образователната система не е статична и трябва непрекъснато да се променя
Част от „отличниците” от предишното изследване на PISA (2009) се оказаха с много точки надолу в новата класация. Финладия е загубила 26 точки в теста по математика, Швеция – 31. Затова пък Полша е с нови 27 точки напред. Тези резултати красноречиво показват, че образователната система, дори и най-добрата, трябва непрекъснато да се адаптира към промените в обществото и че тъпченето на едно място, било то и на високо ниво, води до спад в резултатите.
За съжаление и Австрия, и България не могат да се похвалят с особено големи постижения в образователната система. Картината в България е повече от ясна и резултатите от PISA 2012 са само поредната болезнена констатация за напълно загубената посока за реформа в системата. Въпреки значителното намаляване на дела на учениците със слаби оценки, 15-годишните български ученици остават последни по грамотност в Европа и на 47-о място сред 65 развити държави и икономики в света. При все това Еврокомисията поставя България в групата на десет държави членки на ЕС, които са постигнали „значителен напредък“ в намаляването на дела на учениците със слаби резултати и при трите основни умения. Причината е, че под „значителен напредък“ се разбира ръст над 2 процентни пункта.
Австрия има повод за гордост с достигането на 506 точки и 11 място в класирането по математика – резултат, значително над средното ниво за страните от OECD. По четене обаче тя е с 490 точки, което я нарежда доста под средното ниво, малко напред я връщат резултатите от теста по природни науки – 506 точки. Всъщност представянето по математика връща позициите на алпийската република от 2002 г.
Резултатите от новото изследване са интересни не с констатациите и сравненията между държавите, а с въпросите, които повдигат. И понеже живеем в Австрия и децата ни са в ръцете на местната образователна система, тукашните проблеми са ни по-близки и важни. Особено в период, когато част от учителите стачкуват, въвеждат се нови модели класни работи и се готви провеждането на новата централизирана матура.
Момичета – момчета
Разликата в резултатите на момичетата и момчетата в Австрия през 2002 г. е 8 точки. През 2012 г. тя е вече 22 точки. Това е и най-голямото разминаване в резултатите на двата пола сред всички 65 изследвани държави. При четенето зависимостта е обратна – момичетата водят с 37 точки като тази разлика е в рамките на средното ниво за OECD и не се е променяла от 2000 г. насам. Дали преподаваният материал по математика е поднесен по крайно безинтересен за младите дами начин или системата на обучение не подкрепя развиването на аналитичните им способности или пък те нямат афинитет само по отношение на задачите тип „PISA” са въпроси, чийто отговори ще трябва да търси Министерство на образованието.
Мигрантите
Разликата в представянето на австрийците и децата с мигрантски произход достига до 60 точки. Представянето на децата от мигранстките семейства е значително по-ниско от това на австрийските ученици, независимо от социалния статус на семейството. Засега от министерството се надяват, че с въвеждането на задължителна година в детската градина преди постъпване в училище ще доведе до положителни промени. Това обаче означава, че според управляващите разликата в представянето на децата се дължи единствено на по-слабо ниво на владеене на езика, а не на други фактори.
Различни социални групи – различни резултати
Пропастта между децата от различните социални групи в Австрия се измерва с 43 точки разлика (по математика) при средно ниво за OECD от 39 т. Тези 4 точки се равняват на една година напред в образованието и в този показател в Австрия няма промяна през годините. В Швейцария например, която е и най-добре представящата се европейска страна, не се наблюдава толкова голямо разминаване в нивото на образование на децата от бедни и богати семейства. Една от причините, изтъквана от експерти е, че в Австрия на много ранен етап става разделянето на децата в елитните гимназии (AHS) и останалите професионални или средни училища.
Дисциплина
Интерес представляват данните от PISA, измерващи отношението на децата към училището. 82% от австрийските ученици са доволни от училището си, 77% намират условията за идеални (средно ниво за OECD – 61%). Може би този факт обяснява и високото ниво на дисциплина, което се наблюдава в австрийските училища – едва 17% от учащите се казват, че са бягали от час, докато в България този процент е 39.
Повече от 10 години в Австрия се обсъжда реформа на образователната система и тя все не се случва или се прави с малки, незабележими стъпки. Изключително консервативното и закостеняло образование има нужда от сериозна промяна, която да отвори системата към съвременните нужди на учащите се и да изравни шансовете на различните социални групи. Добър пример може да се вземе от Полша, която е една от малкото държави, показващи постоянен значителен напредък в нивото на образование на младите хора.
За PISA
Проучването PISA се провежда на всеки три години, откакто бе въведено през 2000 г. В проучването PISA за 2012 г. са участвали 34-те държави членки на ОИСР и 31 държави партньори, което представлява над 80% от световната икономика.
Около 510 000 ученици на възраст между 15 години и 3 месеца и 16 години и 2 месеца са участвали в тестовете по математиката, четенето и природните науки.
Базата от информация, която PISA осигурява, дава възможност на създаващите политиката и педагозите да идентифицират характеристиките на силните образователни системи и да адаптират политиките си.
________________________________
Още по темата:
