Малко хора знаят и се възползват от възможността в гимназията детето да изучава български като втори чужд език
Интервю Елица Ценова
Г-жо Владикова, разкажете ни повече за началото и първите стъпки на Българо-австрийското училище за занимания в свободното време „Св.св.Кирил Методий” във Виена?
През 2012 г. нашето училище отбеляза своя 20-годишнен юбилей – това е значителен период от време и ние сме горди, че през всичките тези години успяхме да съхраним и развием тази важна за българската общност институция. За значителния му принос в съхраняването на българския език, традиции и култура сред българите в Австрия, и за утвърждаването му като успешен модел за организиране на обучението на децата от българската общносности в Европа и по света, както и по случай 20-годишнината от неговото основаване Държавната агенция за българите в чужбина удостои Българо-австрийското училище „Св.св.Кирил и Методий” с паметен медал на името на големия народен поет „Иван Вазов”.
Преди 1989 г. във Виена е имало държавно българско училище към дипломатическата мисия. В резултат на сътресенията в системата и случилите се промени, държавата спря да отпуска пари за училището и то бе закрито. Но за всички нас, живеещи в този град, беше важно децата ни да имат възможност да учат майчиния си език , а когато има желание, има и начин. На 31 януари 1992 г. в Културно-просветния клуб „Кирил и Методий” във Виена, по покана на Учредителен комитет в състав доц. Христо Холиолчев, Ангелина Караславова, д-р Искра Шварц и Мария Кърпачева, се провежда събрание, на което присъстват представители на български дружества и организации в Австрия, на фирми и родители, за да бъде открито „Българско училище за занимания в свободното време” – първото самостоятелно училище на самоиздръжка извън България след 1989 год., осъществяващо обучение по български език и литература, история и география на България за учениците от 1 до 12 клас, регистрирано по законите на чужда държава (Австрия) и същевременно лицензирано от МОН.
Началото, преди повече от 20 години, е трудно – твърде много са преградите, съмненията и недоверието. Но стъпка по стъпка във Виена се изгражда наричаното от всички днес с много любов „Училището на 5-ия етаж”. През 1992 г. никой не вярваше, че училището ще просъществува дълго, тъй като трудностите бяха много – нямахме пари, опит, подкрепа. Но най-големият ни проблем винаги е бил намирането на подходящо помещение. Къде ли не сме били през годините! В един период наемахме за два часа залата за закуска в хотел „Папагено” – във всеки ъгъл по една група деца и се заливахме от смях с папагала, който се опитваше да ни надвика. От края на 1997 година училището ни се помещава в един от апартаментите на българската дипломатическа мисия във Виена, за който не плащаме наем, а само режийни. Непрекъснато нарастващият брой ученици, обучавани в нашето училище, ни кара да се замисляме все по-сериозно за бъдещето. Благодарение на огромния ангажимент на г-жа Шекерлетова и с подкрепата на българското посолство във Виена и българската държава от есента на миналата година на училището бяха предоставени за безвъзмездно ползване помещенията на бившето бюро на авиокомпанията Балкан, което сега ни дава прекрасна възможност да организираме обучението на нашите най-малки възпитаници по възможно най-добрия начин, да имаме зала за репетиции на танцовия ни състав и театралната ни група. Затова използвам случая да изразя нашата най-сърдечна благодарност към г-жа Елена Шекерлетова, посланик на Република България в Австрия.
Най-хубавото през всички тези години е, че броят на учениците ни винаги се е увеличавал. Можем да сравним – през есента на 1992 г. училището ни имаше 20-25 питомници, а за учебната 2013/14 г. са се записали над 220 деца. Хубаво е когато на 15 септември Българското училище във Виена отваря за пореден път своите врати, за да посрещне младите българи, които са избрали отново да започнат учебната година на своя роден език. И нито залата, нито дворът вече могат да поберат това пъстроцветно и шумно българоговорящо множество, дошло на този остров на българщината в центъра на Виена, събрало в ръцете си всички цветя на града.
В момента в у-щето освен мен, преподават още петима висококвалифицирани преподаватели: нашият дългогодишен любим учител по история и география маг. Тодор Тодоров, маг. Красимира Шарф, г-жа Анета Геранлиева и маг. Сълзица Громан са преподавателите на децата от І-ви до ІV –ти клас и на най-малките ни ученици в предучилищните групи „Моливко”. Две прекрасни артистки също са част от нашия преподавателски състав: г-жа Галя Милева – ръководител на училищния танцов състав „Шарено чорапче” и г-жа Лина Георгиева – ръководител на училищния театър. През последните две години към нас се присъедини и г-жа Мариета Кабова, нашият преподавател по немски език.
Защо е важно изучаването на майчиния език в чужбина?
Доброто владеене на майчиния език е предпоставка за правилното и задълбочено усвояване на чуждия език, затова е нужно координиране между обучението по майчин, немски или друг език. То гарантира успеха за овладяването им. Обучението по майчин език дава и основни знания за литературата, познания за страната и културата на родната земя и укрепва чуството за идентичност у детето и допринася за по-лесната му адаптация към условията на живот в новата среда. Разбира се, голямо значение има и фактът кога детето е дошло в Австрия, каква е предварителната му подготовка, семейната среда. Практиката ни показва, че децата, справящи се отлично по български език, нямат проблеми с усвояването на немския или другите чужди езици, изучавани в училище. При смесените бракове също е много важно да се запази и развива българският език, и в повечето случаи австрийците оценяват това като предимство за своето дете. А така се запазва и балансът в семейните отношения. Ако едната половинка се откаже от своя език, тя се превръща в неравностойна личност по отношение на другата и това се усеща от децата.
Езикът е и един от белезите, определящи нашата идентичност като личност.
Именно. Не може и не бива детето да бъде откъсвано от българското, заложено в същността му. А тази връзка се осъществява преди всичко на ниво майчин език и е изключително важна за интелектуалното развитие на детето.
За развитето на младата личност е много важна връзката с корените, защото тя се нуждае от определеност на своята идентичност и национална принадлежност. Детето расте, развива се и един ден започва само да се пита „Кой съм аз? От къде идвам? Кои са моите деди?” Понякога децата откриват България чак когато пораснат и тогава пропускът е най-осезаем – липсва общуването с най-близките хора – баба и дядо, роднини, приятели.
Как изучаването на български език допълва образованието на децата, посещаващи австрийските училища?
С удостоверението от Българското училище за посещавани занимания по български език и литература, история и география на България и свидетелството от австрийското училище, при евентуално завръщане в България децата могат да продължат образованието си без да държат приравнителни изпити и най-важното без големи сътредения.
В Австрия се подкрепя и стимулира много изучаването на майчиния език. Във виенския държавен училищен инспекторат има цял отдел, който отговаря за това. Всяка година се издават редица брошури и материали с информация за задължителността и необходимостта от знаенето на майчиния език. В момента в училищата се предлагат за изучаване 19 „нови” езика, като директорите на всички гимназии са информирани да насочват учениците към курсовете по майчин език.
Изучаването на български език като майчин език в рамките на австрийската образователна система може да се осъществи под две форми – с оценка, която се вписва във свидетелството като свободноизбираем предмет, или без оценка с отметка, че детето е взело участие в курс по съответния майчин език. И в двата случая още в началото на всяка учебна година се подава специален формуляр за обучение по майчин език в училището, което детето посещава.
За по-големите ученици съществува възможността да изучават български език като втори (трети) чужд език по време на средното си образование в австрийското училище. В повечето гимназии (особено пък тези с езикова насоченост) след втората учебна година се въвежда още един език – най-често трябва да сe избира между латински и френски. Нашите деца спокойно могат да запишат български. На практика това означава, че те могат да посещават часовете по другия език, но без да правят контролни и класни и да имат оценка. Оценката по български език ще се получи след успешното преминаване на изпит (писмен и устен) пред външна комисия, която изпраща резултатите в училището. Голяма част от родителите обаче не са запознати с тази възможност и не се възползват от нея. Има я и амбицията децата да учат повече езици. Това само по себе си е добре, но само в случай, че нивото на немския и българския наистина вече е високо и детето има потенциал да натрупва нови езикови познания. Започването на трети чужд език ( за нашите деца той се явява такъв след немския и английския) може да се окаже много натоварващо за ученика и да доведе до лоши резултати. Имали сме случаи на прекъсване на гимназия заради несправяне с чуждия език (например френски, латински и др.).
Какви са предимставата от избора на български език като втори чужд език в гимназиите?
Изборът на български език в този случай има редица предимства – детето задълбочава и развива знанията си по езика, не е поставено пред изпитанието да влага много сили и енергия в изучаването на още един непознат език и може да се съсредоточи върху другите предмети. Тук искам да уточня, че когато говорим за владеене на един език, нямам предвид елементарната комуникация в ежедневието. Не случайно езиците, които са стандартизирани, имат няколко нива – А1, 2, В1, 2, С1, 2. Те измерват богатството на речника, гъвкавостта на израза, правилното използване на сложните глаголни времена, познаването на специфични думи и изрази. Тези изисквания се отнасят и към майчиния език. За съжаление имаме много случаи на деца, които говорят елементарен български, пишат с грешки и трудно четат. Често такова остава и нивото им на немски и на английски език.
Ще се присъедини ли скоро и бълграският език към езиците, на които може да се държи матура в Австрия?
Днес в българското училището се обучават над 220 деца, обхванати в две предучилищни групи, три първи класа, три втори, един трети, два четвърти и така до 12 клас. Вярно е, че имаме в гимназиалната степен клас с трима ученици, но това се дължи на тежката учебна програма и матура в австрийската гимназия, започваща от 5 клас, която кара голяма част от децата да прекъсват обучението си по български език. Безпорен успех за спиране на този процес бе въвеждането през 2007 г. на българския език в програмата за изучаване на чужди езици в австрийските гимназии. За съжаление езикът ни все още не е матуритетен и всички ние очакваме намесата на българската държава.
Към момента само български, румънски и турски не са официално признати за матуритетни езици. Основният аргумент от австрийска страна е, че катедрата по „Българистика” към Виенския университет трябва да предлага и педагогически профил. Иначе всички останали изисквания са изпълнени. Някои държави решиха този въпрос много бързо и категорично, но за нас той все още е отворен, въпреки че го повдигаме пред всеки български политик, който дойде на посещение във Виена. Всеки разбира колко е важно, но никой не е предприел практически действия. Срещаме голямо разбиране и подкрепа от посланик Шекерлетова, която направи много за предприемането на конкретни стъпки към разрешаването на този проблем. Сега остава българската държава да си свърши докрай работата. Ако децата ни могат да държат матура по български език, това ще повиши не само самочувствието им, но и ще ги мотивира допълнително да изучават майчиния си език до 12 клас.
Длъжник ли е държавата ни на българчетата в чужбина?
От 2009 година българските училища в чужбина се подпомагат финансово от държавата чрез програмата „Роден език и култура зад граница”, а от 2012 година и чрез 334-то постановление на Министерския съвет. По този начин обучението зад граница по роден език, география и история на България постепенно става част от българската образователна система.
Да, в последните години бе направена важна крачка от страна на българската държава, но все още предстои много работа. От години Асоциацията на българските училища в чужбина, член на която е и нашето училище, се бори за приемането на специални програми и адаптирани учебници за нашите ученици, които да държат сметка за конкретната среда, в която се изучава езика, да бъдат по-съвременни, с по-голяма практическа насоченост.
Бих обобщила:
– Необходима е нова концепция за обучението по български език в чужбина, теоретично обоснована, съобразена със социокултурните условия и целеполагаща и стандарти, и критерии, и методики.
– Необходимо е да се осигури нормативно регулиране за изпити , матури, електронно обучение и в българските училища в чужбина.
– Необходими са нови механизми и за обратна адаптация при завръщането на децата в България и включването им в българското образование.
Какво бихте пожелали на своите колеги по повод Деня на народните будители?
По повод деня на будителите поздравявам всички вас , достойни български учители – будители на българското по света със завета на Кольо Фичето „… Добра работа сте свършили –„ ашколсун”! Аз „сполай” сега няма да ви река, ще ви го рекат децата ви един ден, че, тя, тая работа за тях е, да знаят корените си, че корен нямаш ли, плод не връзваш …”
Визитка
Д-р Ирина Ботева-Владикова е завършила специалност „Българска филология” в Софийския университет „Св.Климент Охридски”. След защита на докторската си дисертация работи като научен сътрудник в БАН. От 1992 г. е преподавател в българо-австрийското училище, а от 2003 г. е негов директор. Д-р Ирина Ботева-Владикова е зам.председател на Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ).
