artnovini.com връчи позлатената статуетка на основателката на сп. „Българите в Австрия” в прочутото виенско Café Central.
Автор: Марио Николов
Назаем от артновини
ВИЕНА. Сайтът за изкуство и култура www.artnovini.com връчи за втори път наградата „Златното клонче”. Лауреат на отличието е Елица Караенева-Деврня, основател на списание „Българите в Австрия” (Bulgaren in Österreich), преименувано през 2012 г. на А4, и главен редактор на сайта bulgaren.org. Наградата й се присъжда за нейната журналистическа независимост и за безрезервната подкрепа на българската общност в Република Австрия. Позлатената с 18-каратово злато статуетка е изработена от известния български скулптор Ивайло Савов (Ivaylo Savov).
В късното утро на 12 септември, в прочутото виенско Café Central (Herrengasse 14, 1010 Wien) вече е „по-спокойно”. Ранните чаши ароматно кафе са изпити, посетителите са на работните си места, а персоналът се подготвя за обедния „щурм”…
Атмосферата в Café Central (част от неоренесансовия дворец „Ферщел” – Palais Ferstel) е уникална. Интериорът на кафенето, което отваря врати за първи път през 1876 г., е съхранен по великолепен начин до днес, така че без много въображение човек може лесно да усети свъхреалното присъствие на исторически личности и интелектуалци като писателите Петер Алтенберг (Peter Altenberg; 1859-1919) и Артур Шницлер (Arthur Schnitzler; 1862-1931), на създателя на съвременната психоанализа Зигмунд Фройд (Sigmund Freud; 1856-1939) и на колегата му Алфред Адлер (Alfred W. Adler; 1870-1937), на политици и революционери като Лев Троцки (1879-1940), Ленин (1870-1924) и Йосип Броз Тито (1892-1980), на прочутия архитект Адолф Лоос (Adolf Loos; 1870-1933), на журналисти от ранга на Алфред Полгар (Alfred Polgar; 1873-1955) и Теодор Херцл (Theodor Herzl; 1860-1904), и още много други…
…А под сводестия таван, зад внушителната колонада, са окачени два, по имперски достолепни и възхитителни портрета: на Елизабет Австрийска, позната и като Сиси (Elisabeth Amalie Eugenie, Herzogin in Bayern; 1837-1898) и на съпруга й – император Франц Йосиф I (Franz Joseph I; 1830-1916), които сякаш и от дистанцията на времето наблюдават какво се случва недалеч от двореца „Хофбург” (Palais Hofburg)…
В тази прекрасна обстановка, пишещият тези редове, скулпторът Ивайло Савов и неговата съпруга Елена, които по щастливо стечение на обстоятелствата (свързвано с откриването на нова галерия) се намираха във Виена, се срещнахме с Елица Караенева-Деврня (снимки можете да видите тук). Според първоначалната идея, наградата „Златното клонче” трябваше да бъде връчена в първата седмица на септември, но предвид открилата се възможност, датата беше изместена напред във времето със седмица, което по никакъв начин не се отрази на тържествеността на събитието, дори напротив…
Елица Караенева е родена в Казанлък. Завършила е гимназия с профил маркетинг и мениджмънт. През 2000 г. се дипломира като бакалавър със специалност „Счетоводство и контрол” в Университета за национално и световно стопанство в София. Две години работи като счетоводител в застрахователно дружество в столицата.
През 2004 г. записва магистратура в специалност Logistikmanagement във Виенския университет, която завършва по блестящ начин и започва работа в една от водещите австрийски логистични компании.
Елица Караенева е омъжена за програмиста и графичен дизайнер Горан Деврня (Goran Devrnja), с когото имат двугодишен син – Александър…
Носителката на наградата „Златното клонче” членува в Съюза на българските журналисти от 2010 г.
Първият брой на списание „Българите в Австрия” излиза през декември 2006 г. Негови издатели са тогавашните студентки във Виенския университет Елица Караенева и Татяна Рибарска.
Идеята се ражда по време на семинар в модула „Проект мениджмънт”, ръководен от проф. магистър Ингрид Шваб-Матковиц, когато двете млади дами избират темата „Издаване на периодично издание”. Докато работят по проекта, решават да го реализират във формат списание, което наричат „Българите в Австрия”.
През есента на 2006 г. Елица и Татяна регистрират дружеството с идеална цел Kulturverein – Bulgarеn in Österreich и сайта bulgaren.org, чрез който отправят покана за доброволни сътрудници към българи, живеещи не само в Австрия. Така е сформиран екип от десетина души, които работят безвъзмездно, амбицирани да създадат независимо, стилно и практично списание, което да е от полза както на новопристигналите, така и на тези, които вече учат, работят или живеят в алпийската държава. Освен да отразява актуалните събития от живота на българската общност, списанието приема за своя основна мисия стремежа да засилва чувството за принадлежност към нея, да разкрива потенциала на сънародниците ни, а също и да подпомага връзките между българския и австрийския бизнес.
Първият брой на „Българите в Австрия” е 32-страничен. По това време изданието е единствената българска медиа в Австрия и още с премиерата си предизвиква голям интерес сред читателите. Списанието е с двумесечна периодичност и се разпространява безплатно. Издателите му използват разнообразни канали за дистрибуция като го предлагат основно на места, които се посещават от наши сънародници – посолството ни във Виена, Българският културен център „Дом Витгенщайн”, различни туристически агенции, българските църкви, както и на автобусните линии, пътуващи за и от България…
В следващите години „Българите в Австрия” се утвърждава като качествена, комуникативна и интегративна медия на сънародниците ни, живеещи в тази държава. На тази база е разработена както тематичната, така и графичната концепция на изданието, в което читателите могат да прочетат юридически коментари и съвети по теми като „Достъп до работа в Австрия и ЕС”, „Правни форми на предприятия в Австрия”, „Австрийско гражданство” и т.н. Съществено място списанието отделя и за материали с културна насоченост – отразява различни събития, организирани от българи или с българско участие, представя портрети и интервюта на наши сънародници, намерили признание и реализация тук, като писателят Димитър Динев, оперната прима Красимира Стоянова, музикалната фамилия Владигерови, ходожничката Юлиана До и др. С особено вдъхновение редакционният екип поддържа рубриката „Непознатата България” и страницата за финансови съвети…
Последният, тридесети, брой на „Българите в Австрия” излиза за периода ноември-декември 2011, а от януари 2012 екипът на списанието решава да промени името му и след редизайн на пазара излиза А4. В уводната статия на първия брой на новата медиа Елица Караенева пише: „…В навечерието на петия си рожден ден екипът ни си даде сметка, че много неща са се променили за изминалото време – отдавна се движим свободно и дори да смениш държавата си, вече е нещо напълно естествено; след влизането ни в Европейския съюз отпаднаха административните пречки за пътуване и престой в чужбина и благодарение на това, че сме европейски граждани, имаме ново самочувствие. Наред с всички тези обществени промени естествено наближи моментът за промяна и в нашия цялостен облик съгласно изискванията на новото време. Представяме ви А4. Избрахме име, което светкавично да се запомня и от българи, и от австрийци, и да носи в себе си асоциацията за връзка между двете държави, за комуникацията между хората, за динамика.
Името свързахме с магистрала А4, по която най-често влизаме в Австрия, това е и пътят, по който най-често събираме първите си впечатления за държавата. Пътят е движение към нови хоризонти, промяна, а не статичност…”
Въпреки новия дизайн и концепция, от двумесечното издание А4 излизат само шест броя – последният е ноември-декември 2012. Водещата причина е световната финансова криза и рецесията. Тези два неблагоприятни пазарни фактора повлияват върху списанието, както впрочем повлияха и върху редица други издания, при това с вековна традиция и огромна финансова мощ, като Newsweek и Financial Times Deutschland, например. Българските читатели, пък помнят добре и неотдавнашното рухване на империята „Икономедиа”…
Не по-малко важен фактор се оказват и промените в издателския бранш, които правят ролята на интернет, като средство за информация, все по-значима…
Не са за подценяване, обаче, и онези противоречиви „детайли” от българската народо-психология, които са в основата на твърде неприятния „феномен”, когото всички познаваме от презрителното „българи в чужбина”. За да продължи списанието съществуването си, издателите му са принудени да го пуснат на свободния пазар и макар че коричната му цената е изключително ниска спрямо жизнения стандарт в Австрия – 2.50 EUR (12 EUR за годишен абонамент!), българската общност, известна не само тук, но и в цял свят като една от най-разединените диаспори, предпочита да си набавя новините и информацията по безплатен път (бел. ред.: за разлика от други страни, българите в Австрия нямат периодично печатно издание, което да покрива тази ниша)…
Единственото адекватно на ситуацията и на новите тенденции в медийния сектор решение, което взима екипът, е този проект да продължи да се развива в интернет пространството. Засега – може би…
…И на раздяла, след връчването на наградата „Златното клонче”, пред виенското Café Central си пожелахме, според силите си, да продължим да правим всичко възможно и да напомняме на българите, които живеят не само тук, никога да не забравяме, че „Съединението прави силата!”…
* * *
Първият лауреат на „Златното клонче” е поетът и писател Владимир Луков, който беше награден в Деня на Съединението на България – 6 септември 2012 г., в манастира „Свети Теодор Тирон” край старопланинския град Правец.
* * *
Скулптурът ИВАЙЛО САВОВ е роден на 20 февруари 1961 г. в Русе. През 1980 г. завършва специалност „Керамика” в Художественото училище в Троян, а през 1994 г. – специалност „Скулптура” в Националната художествена академия, София. Член е на Съюза на българските художници от 1998 г.
От 2004 г. артистът работи с аукционна къща „Отел де вант”, Женева, Швейцария. Произведенията му са притежание на: фондация „Арт-диалог”, Париж (от 1990 г.), Националната художествена галерия в София (от 1992 г.), на частни колекционери от 27 държави: България, Сърбия, Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Русия, Австрия, Германия, Швейцария, Италия, Франция, Испания, Англия, Ирландия, Люксембург, Белгия, Холандия, Ливан, Израел, Малайзия, Индия, Япония, Куба, Еквадор, САЩ и Канада.
Скулпторът е автор на годишната награда за фантастика „Гравитон”, която от 1994 г. в продължение на 10 години писателят Любен Дилов-баща връчва на български фантасти, издателства и илюстратори за „добро въображение и доброта на въображението”. Художникът изработва и пластиката за приза „Петле”, с който от 1995 г. Агенцията за чуждестранни инвестиции към правителството на Република България, отличава инвеститора на годината в страната.
