Ние сме оптимисти, че Сърбия ще бъде приета в сравнително кратък срок в Евросъюза
Интервю на Бойчо Дамянов, Виена
Назаем от в.“Новинар“
Райнхард Лопатка е държавен секретар (първи зам.-министър) в министерството на външните работи на Австрия. Той е един от най-активните и динамични австрийски дипломати и политици (Австрийска народна партия). Завършил е право и теология в Грац. През 2003 г. става депутат в австрийския парламент и генерален секретар на Народната партия. От 2007 г. е държавен секретар и член на правителството.
– Как оценявате влизането на Хърватия в ЕС?
– За Австрия като съседка приемането на Хърватия в ЕС бе краят на едно дълго пътуване. Съвсем в началото имаше много противоречия – в процеса на отделянето й от Югославия, в постигането на независимостта, а по-късно и в периода на приемането й в ЕС. През всичките тези години Австрия и най-вече тогавашният ни външен министър Алоис Мок много активно подкрепяха Хърватия на международната сцена. Сега, когато страната вече е член на ЕС, за нас е много важно започнатите реформи да бъдат доведени докрай, най-вече борбата с корупцията. За създаването на правова държава и преодоляването на корупцията са нужни немалко усилия.
– Как ще се отрази влизането на Хърватия в ЕС на другите й съседки?
– Уверен съм, че като нов член на ЕС Хърватия ще се застъпва за по-нататъшното разширение на съюза, за приемането и на други балкански страни. Нас ни радва, че в ЕС ще има още една страна, която е за разширяване на общността, а не против, която ще подкрепя процеса за приемането на нови членове, особено Сърбия, което за Австрия е много важно.
– Как оценявате новото в развитието на процеса между Сърбия и Косово?
– За Австрия последните месеци в развитието на контактите между Сърбия и Косово бяха много радостни. Настъпиха много важни промени с нашето активно участие. На нас ни се искаше началото на процеса по преговорите със Сърбия за приемането й в ЕС да започне още през тази година, но на правителствената конференция на ЕС на 27 и 28 юни бе приета датата за началото на преговорите да бъде януари 2014 г. Ние сме оптимисти, че Сърбия бързо ще се мобилизира и ще може да бъде приета в сравнително кратък период, подобно на Хърватия. Мисля, че до 2020 г. тя ще преодолее изискванията и ще може да бъде приета за пълноправен член на ЕС.
– Какви са перспективите за Косово в момента?
– Косово получи специален статут в рамките на стабилизационния и асоциационен пакт на същата междуправителствена конференция. Това ще позволи редица програми за Косово да бъдат финансирани. В Косово тепърва предстои огромна работа, но вече са налице първите положителни сигнали в самото Косово и в региона. Да вземем за пример този факт, в Албания нашата дружеска партия – Албанската демократическа партия, под ръководството на Сали Бериша загуби изборите на 23 юни и независимо от това обстановката в страната остана спокойна, смяната на властта премина напълно демократично. Развитието на процесите в страните от Южните Балкани ни радват, единствено безпокойство буди обстановката в Босна и Херцеговина.
– Колко е сериозно влиянието на радикалния ислям в Босна?
– Случаят Босна за сетен път показва, че разходите на ЕС от неприемането на дадена страна могат да се окажат многократно повече от приемането й в ЕС. Не става дума само за чистите парични разходи, но и за нарушаването на безопасността и стабилността на всички страни около Босна и в ЕС като цяло в резултат на дейността на някои радикални мюсюлмански групи, които нарушават държавността, правната система и т.н. Ако всичко това се сумира, ще стане ясно, че от европейска гледна точка гарантирането на перспектива за приемане в ЕС е много по-изгодна от липсата на такава перспектива. Ето защо ние трябва да поддържаме и развиваме по-нататъшното интегриране на Босна и Херцеговина в ЕС. Но, от друга страна, не бива да си затваряме очите и пред всичките проблеми, които са се натрупали в тази страна. Това е млада, новосъздадена, сложна държава. Не бива да я сравняваме с Австрия, която е имала възможността в продължение на десетилетия да развива своята държавност, своите правни институции. Не трябва да бъдем нетърпеливи към новите страни с огромното им количество нерешени въпроси и преминат неголям исторически път.
Да вземем Румъния или България, които вече няколко години са в ЕС. Най-важната предпоставка за икономическото им развитие, за преодоляване на изоставането – това е правовата държава, изграждането на добре работеща администрация. Без това не става. Който мисли, че може да го отложи и да симулира пред Брюксел, че нещо е направено, той сам вреди на себе си.
– Всички бивши източноевропейски страни, които станаха членки на ЕС преди това бяха приети в НАТО. Ще трябва ли и Сърбия да мине по този път?
– По отношение на Сърбия този въпрос не съществува. Първо, самата Австрия е неутрална страна, има и други страни в ЕС, които са извън НАТО – Финландия, Швеция, Ирландия, Кипър, Малта. Второ, на сегашния етап влиянието на САЩ върху ЕС е много слабо, дори самите отношения между САЩ и Европа в момента са доста напрегнати и под лоша звезда заради скандала с подслушванията.
– Как смятате, Австрия силно ли е пострадала от подслушванията?
– В момента изхождаме от това, че не сме пострадали особено силно, но ни е трудно точно да го установим. Много малко факти са ни известни.
