В ДАНСwithme World се включиха българи от над 10 града на Запад. Това досега не се беше случвало. През цялото ми пребиваване в чужбина, което е общо повече от 10 години, съм се надявал да има по-силна гражданска активност. И сега, за първи път, тя се прояви. Защо ли?
Читателското писмо на Йордан Агов
Назаем от Дневник
Защо досега не беше така
Когато българин се оттегли да живее в чужбина, поради причините, заради които и други напускат държавата, той изминава няколко етапа: първо, пресреща трудностите на новата среда и култура; второ, започва да гради живот – да учи в университет и да търси работа /и с помощта на семейството в България/; трето, успява.
През това време човек разбира от опит какво означава и колко е важно семейството и приятелството, защото е бил в нужда. Разбира колко е важно да си честен, учтив, разбран… През това време за първи път е бил изцяло отговорен за собствения си живот. Ще, не ще, става независим. Вече не приема нещо за истина, само защото околните мислят така – научил се е сам да проверява.
Много е различен животът на „избягалия“, понякога е необратимо различен от този на поколението, останало у дома. У дома човекът, започнал да гради от нула, борещ се и вярващ, че по честен начин ще забогатее, е наричан често „наивен будала“. Той не е модел, моделът е мутровиден простоват субект, майстор далавераджия. А на „избягалия“ му се е наложило да направи точно обратното – да се бори за добър честен живот и да извоюва парите и живота си по честен начин, на чуждо място, започнал почти от нищо. Tози успех му дава истинско удовлетворение. Повърхностните блага на далавераджията, силно уважавани в днешната ни поп култура, просто не са му мяра за успех.
Животът в България е недостоен за „избягалите“, защото не биха позволили да се тъпче достойнството им. Не би трябвало да е приемлив и за живеещите в България.
Независимият човек търси да бъде представляван, не да избира по-малкото зло. Той не може да приеме управление на старата номенклатура, не може да приеме, че Европа спира еврофондовете, не може да приеме фашизоиден манипулатор да се прави на патриот и да ни срами пред целия свят. Не може да приеме и партия, подсилваща етнически различия и страхове, да има абсолютен политически и икономически монопол в дадени области. И най-обидното – алтернативата на тези политически недоразумения да е партия на мутровиден простоват индивид, муза за бисери и фен на Тодор Живков.
Защо сега са активни българите извън България
Вероятно основната причина е защото на повечето от тях семействата са им на жълтите павета. Но също тъй верятно е да има повече причини. Това е първият масов протест в модерната ни история, в който изглежда, че средната градска класа протестира сама и е обединена.
Протестират хората, намиращи се между живеещите в беднотия и олигарсите над тях. Те са заложници и на двете групи – тази над тях може да ги смачка, а тази под тях е много лесно манипулируема. Олигархията има средствата и властта за корпоративен вот, т.е. да държи по-бедния българин заложник на собственото му работно място; да използва медиите за създаване на тенденции в нейна полза (медийното отразяване се плаща скъпо на избори).
Най-силното доказателство за способността на олигархията да манипулира по-бедния българин са миналите избори. Масовите протести преди тях бяха реакция на непосилни за мнозинството сметки за ток. Те бяха масови, защото повечето българи живеят в бедност. Те свалиха правителството, но после избраха парламент – олицетворение на неприеманото от тях статукво. Олигархията успя да създаде илюзията, че трябва да се гласува за по-малкото зло, за да не ти изгори гласът. Така малките партии, които представляваха различни части от средната градска класа и които служеха като контрапункт или последна преграда срещу олигархията, изпаднаха.
Заложници на олигархията, при парламент – олицетворение на статуквото, протестиращите сега се намират в същия ъгъл, който е подтикнал „избягалите“ да избягат. Така притиснати, протестиращите си дават сметка, че ако не извоюват политическото представителство, което заслужават, рано или късно и те ще трябва да поемат към чужбина. А „избягалите“ си дават сметка, че ако те не подкрепят този протест, дълбоката им мечта да се върнат и да си създадат добър живот у дома, нормален както в чужбина, ще изтлее в много далечно бъдеще.
Разслоението в България, което си позволих да опиша, не е високомерно наблюдение от чужбина. Изхождам от вече класическата теза, че зависимостта на живеещите в бедност българи от олигархията може да се пребори само при наличието на силна средна класа – толкова силна, че да може да спира монополизирането. Онзи, който едвам свързва двата края в България, би следвало да симпатизира на протестиращите, колкото и да му се струват различни – те са такива, защото са независими, включително и от олигархията. Ако тези хора избягат, властта на олигархията ще е тотална.
