Австрийският писател от еврейски произход се е появил на бял свят на 25 юли 1905 г. в Русе, някогашен Русчук.
Текст Весела Петрова
списание А4, брой 2/2012
Макар и живял сравнително кратко в крайдунавския град, белетристът и драматург цял живот носи спомените за детството си в България. „Всичко, което по-късно преживях, се беше случило вече в Русчук“. Неслучайно така започва автобиографичната му книга „Спасеният език“, в която авторът връща лентата назад към основните точки на живота си – Русе, Манчестър, Виена, Лондон, Цюрих.
Хуманист на ХХ век
Канети завършва химия във Виенския универститет, но така и не работи по тази специалност, а се влюбва в литературата и философията. Белязан от две световни войни, живял в различни точки на Европа, при все различията на културите, той се оформя като един от най-големите белетристи на ХХ век. Творецът е носител на редица престижни награди, а през 1981 г. получава Нобелова награда за литература именно за романа си „Спасеният език“. Негово дело са и „Маса и власт“, „Съзнанието на думите“, „Факел в ухото“, „Заслепението“, в които прави психоаналитичен анализ на обществото.
Дом „Канети“
До смъртта си на 13-ти август 1994 г. в Цюрих Канети поддържа връзка с Русе. Днес с детството на писателя се свързва една малка едноетажна къща на улица „Гурко“13 в областния град, където е живяло семейството му, и по-голяма сграда на ул.“Славянска“ 12. Там се е помещавал хранителният магазин на дядо му. Тази къща, известна под името „Дом Канети“, в момента се използва от дружество „Елиас Канети“ като артцентър.
Митове
Според неофициални източници на церемонията по връчване на Нобеловите награди в Стокхолм пред големия белетрист била поставена табелка, на която пишело „Елиас Канети, Русчук“. Канети е австрийски писател, по документи английски гражданин, а последните години от живота си прекарва в Швейцария. Въпреки това той винаги е държал да подчертава връзката си със своя роден град. Онзи незабравим пъстър Русчук, описан от него с такава любов в книгата, донесла му голямата литературна награда на Шведската академия.
Известни цитати:
Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.
В процеса на писане има нещо безкрайно.
В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.
Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.
Властта на по-дълбоко, животинско ниво е по-добре да се нарича насилие.
Всеки език има свое мълчание.
Всичко, което може да се яде, става обект на властта.
Да се разберат евреите е по-трудно от всеки друг народ.
Днес е по-трудно официално да осъдиш един-единствен човек на изгаряне върху клада, отколкото да разгориш световна война.
Едва в изгнание осъзнаваш в каква степен този свят е бил свят на изгнаници и на каторжници.
Заповедта е по-стара от езика, в противен случай не биха го разбирали дори кучетата.
Най-много биват тормозени със заповеди децата. Удивително е, как те въобще не се пречупват под гнета на заповедите и успяват да преживеят усърдието на възпитателите.
Истината трябва да удря като гръм. Иначе би била безполезна.
Истинските писатели срещат своите герои едва след като те вече са сътворени.
Истинският писател, какъвто си го представяме, е винаги във властта на своето време, той е негов слуга, негов крепостен, него последен роб.
Истинското, ужасяващо лице на нашия свят е вестникът.
Който има много отговори, би трябвало да има още повече въпроси.
Никой никога в действителност не е вярвал, че гледната точка на мнозинството, която е спечелила при гласуването, е едновременно и най-разумната.
Писателят или е оригинален, или въобще не е писател.
Прогресът има един недостатък: от време на време той се взривява.
Човекът е събрал в едно мъдростта на всички свои прадеди, а погледни – какъв глупак!
