Вместо въпросите към купувача на най-голямата пенсионна компания „Доверие“ да намаляват, около неясното дружество изплуват все повече тъмни фигури
Назаем от „Капитал“
Текст Татяна Пунчева-Василева
Преди три месеца беше обявена продажбата на един от трите големи телекома – „Глобул“. Процедурата беше дълга, но щом OTE избра норвежката Telenor, купувачът излезе веднага публично и заяви: „Ние сме тези и тези, купуваме по тази и тази причина и имаме такива планове за „Глобул“.“ Освен това каза точно колко плаща, за да стъпи на българския пазар. С две думи: така се прави. И това е подходът на всеки инвеститор, който иска сериозно да развива честен бизнес в България.
Уви, вече втора седмица нищо подобно не се случва около продажбата на най-голямата пенсионна компания в България – ПОК „Доверие“. А тя управлява парите за втора пенсия на 1.25 милиона българи, което я прави важен икономически актив, при това с публичен ресурс.
През последните дни единственото, което официално стана ясно, е, че купувачът е United Capital. Така четири дни преди края на преговорите по сделката избраният кандидат за „Доверие“ е с неясни собственици, неясни капитали, променящо се ръководство и най-вече с неясни планове.
По тази причина всеки по-голям български играч бе заподозрян, че стои зад сделката. Още повече че двамата кандидати, останали в процедурата след United Capital, бяха банкерът Цветан Василев чрез „Бромак“ и предприемачът от фармацевтичния бранш Огнян Донев чрез „Индустриален холдинг Доверие“. Връзките в миналото на част от лицата около United Capital пък водеха към още различни бизнес интереси в страната. В добавка имаше и няколко хипотези за руско участие.
От всичко това обаче едно е ясно. Няма как неизвестна компания да придобие толкова ценен български актив, без зад него да стои поне един голям местен икономически играч, подсигурен политически. Не е изключено това е да е някой близък до новото правителство, макар че интересът на United Capital към сделката за „Доверие“ е поне от декември 2012 г. През седмицата депутати и от БСП, и от ДПС се изказаха против сделката, а ГЕРБ също излезе с обтекаемо становище за повече внимание. Накрая парламентът дори извика председателя на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев за обяснения в пленарната зала. Всичко това не хвърли повече светлина върху истинските собственици зад United Capital.
Затова на този етап само могат да бъдат описани плетеници от връзки, водещи към хора с компромисни бизнес биографии или пък към неясни офшорни структури.
Кой е купувачът United Capital?
Тази седмица Vienna Insurance Group (VIG) съобщи официално, че е приключила преговорите за продажбата на ПОК „Доверие“ с дружеството United capital plc. И това беше всичко от страна на продавача като информация.
Купувачът от своя страна изненада с това, че е регистриран в малка къща в предградие на Лондон. Няма сайт, няма телефон за връзка, нито имeйл адрес за кореспонденция.
Няколко дни след съобщението на VIG неяснотата около него разбираемо предизвика смут сред политическите и икономическите среди в страната. За да свали малко от напрежението, компанията изпрати съобщение до медиите, в което не даде никакви конкретни отговори. То не беше подписано от никого, нямаше контакти за връзка, нито пък стана ясно кой точно го изпраща. В текста компанията все пак твърди, че управлява активи за над два милиарда евро, следва глобална инвестиционна стратегия и има инвестиции в банковия и застрахователен бизнес. Не посочва обаче нито една конкретна своя инвестиция, а тази, което все пак се опита да обясни по-детайлно, звучеше странно. Според съобщението United Capital е „съинвеститор“ заедно с агенцията за инвестиции на Виена в проект за 300 млн. евро. Виенската агенция веднага обясни за „Капитал“, че не е в контакт с дружеството и по принцип не инвестира, а консултира инвеститорите. Единственият по-ясен детайл от писанието бе, че основният акционер на United Capital е руският гражданин Сергей Мастюгин, член на надзорния съвет на руската Инвестбанк, която има активи за около два милиарда долара. В същото време United Capital поясни, че се „дистанцира официално от всички лица, които се упоменават в българските медии и не представляват акционерите на дружеството“. Що се отнася до представителите си, обяснението беше, че „международният състав на United Capital PLC включва борд на директорите в широк спектър от физически лица от САЩ и Австрия“.
Кои са акционерите на United Capital?
Справка в английския търговски регистър показва, че акционерният капитал нa United Capital е разпределен между два вида акции – с право на глас и без право на глас. Първите (14 на брой) са собственост на Regent Pacific Foundation, с което фондацията държи контрола в компанията. До октомври 2012 г. те са били собственост на австрийския гражданин Гюнтер Рор (за него виж по-долу в частта за директорите).
По-интересни са акционерите без право на глас. Почти равни дялове до 17 юли имат две дружества – 1.41 млн. акции (с 1 паунд номинал) има българското дружество „Риджънт кепитал“ АД, а 1.47 млн. акции има Asia Trade Management ltd. На 17 юли в английския регистър е вписан трети акционер с нови 6.92 млн. книжа. До редакционното приключване на броя името му все още не бе публикувано. С неговото участие обаче капиталът на United Capital се увеличава от около 3 на близо 10 млн. паунда. Това отчасти потвърждава едно от твърденията на United Capital, че е в процедура по „публично набиране на капитал“. Вярната част е, че капиталът се променя, но не чрез борсова процедура.
От ясните двама акционера с акции без право на глас Asia trade най-вероятно е свързано с руския гражданин Сергей Мастюгин, ако се съди по обясненията на руските медии за бизнеса му.
„Риджънт кепитал“, регистрирано в София, пък е собственост на две офшорни компании – „Фондация Тера инкогнита“ от Лихтенщайн притежава почти всички нейни обикновени акции, а „Пош ентърпрайзис ЛЛС“ от Сейшелите – всички привилегировани акции. Основен представител на акционерите и един от управителите на „Риджънт кепитал“ е бившият изпълнителен директор на първата фалирала по време на прехода банка Агробизнесбанк – Румен Нанов. Около него и останалите членове на ръководството на „Риджънт кепитал“ изникват български и австрийски лица, участващи в различни местни и австрийски компании. Повечето от тях под една или друга форма все кръжат около „Риджънт“ или United Capital. Част от тях дори са в ръководството на купувача на „Доверие“ до 11 юли, когато са заменени от нови директори, но за това – по-долу.
Румен Нанов беше един от многото, които отказаха да коментират сделката пред „Капитал“. Първоначално той заяви, че не участва в сделката, и има други представители на United Capital, които отговарят за нея. След това спря да вдига телефона си.
Около „Риджънт“ и United Capital има няколко интересни факта. Според три източника на „Капитал“ United Capital освен в „Доверие“ обмисля да стане миноритарен акционер и в Токуда банк като консултант по сделката е нашумелият около делото „Октопод“ Николай Велков. Велков се самоопределя като мозъка на приватизацията на Корпоративна търговска банка. Той не е част от банката от 2005 г., а през 2011 публично обвини настоящия основен акционер Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, че имат общо с привличането му като обвиняем по делото „Октопод“ и с побоя, нанесен му от Кирил Кирилов-Японеца. Велков не беше открит за коментар по темата.
Междувременно дружества в кръга от лица около United Capital тази пролет са придобили бизнес сграда на бул. „България“ в София. Интересен факт още е, че „Риджънт кепитал“ е регистрирано на столичната ул. „Искър“ 54, където споделя офис пространство с други дружества – това на бившия участник в сделката за вестниците „Труд“ и „24 часа“ – BG Privatinvest Gmbh, представлявано от Христо Грозев и „Хромакс“, еднолична собственост на Грозев. Това, разбира се, е по-скоро любопитно, отколкото да доказва свързаност.
Дни преди дружеството да бъде обявено официално за избран кандидат-купувач на „Доверие“, то се управлява от двама директори – българката Камелия Здравкова (31 г.), доскоро служител на „Риджънт кепитал“, и австриецът Гюнтер Рор (64). На 11 и 12 юли обаче ръководството се освежава вероятно заради сделката. Влиза американската адвокатка Дебора Стърман и австрийците Слободан Ристич и Хайнц Русвурм. От ръководството излиза Здравкова.
Макар да са вписани като управляващи на United Capital едва сега, Стърман и Русвурм се представят като такива още при заявяването на интереса на компанията за участие в сделката в края на миналата година. Не е ясно какви са правата на им и доколко всеки от тях може да взима самостоятелни решения. Последното обикновено е сигнал дали те представляват един или няколко различни интереса.
От групата най-много информация има за Дебора Стърман. Във вторник „Капитал“ написа, че тя е „инициатор е на първия колективен иск срещу банки в Швейцария на стойност 1.25 млрд. долара. Водила е колективни дела срещу Deutsche Telekom за укриване и манипулиране на информация при сделката за придобиване на американската Voicestream“. Точно тези изречения дума по дума се появиха в прессъобщението на United Capital от сряда – факт, който не прави историята много по-прозрачна. Единственото, което се разбира от него, е, че купувачът чете „Капитал“.
Другите управляващи – Рор и Русвурм, имат участия в общи дружества в Австрия заедно с българи. Например в Bau- und Liegenschaftsverwaltung, където Рор е акционер (с 32%), в партньорство с новия съдиректор Ханц Георг Русвурм и Сергей Мастюги. Същото дружество прави имотна сделка няколко месеца по-рано в София. Управител в него заедно с Рор е Кирил Христов Димитров. Рор е акционер и в Nord Investment заедно с Румен Нанов. Сред управителите са същите като в предишното дружество.
Русврум е бил директор на NIV NORD HOLDING, като то е 100% собственост на NIV Privatstiftung – фондация, в която дарител е Nord Investment. NIV NORD HOLDING е закрит на 3 юли тази година. В борда на директорите са били Рор, Ханц Георг Русвурм и друг българин – Красимир Гитев. Последният заяви пред „Капитал“ че от две години не е в ръководството на свързаните български и австрийски дружества, а просто технически ги напуска чак сега. Задачата му била да проектира соларни паркове в България, но проектът пропаднал. А, да, пропуснахме да споменем, че дружеството „Солар – холд“, отново представлявано от Нанов, е искало да строи мега соларен проект преди няколко години за няколкостотин милиона, но явно проектът не се е случил.
Тази амалгама от австрийци и българи притежават и няколко дузини български дружества. Повечето от тях изглеждат без дейност, като дъщерните на „Солар холд“ например.
Слободан Ристич пък работи в австрийското консултантско дружество EPIC. То е участвало в различни сделки в България, като е имало и собствени инвестиции (най-големите са при учредяването на бившия приватизационен фонд „Надежда“).
В продължение на изминалата седмица „Капитал“ непрекъснато правеше опити да се свърже с всички упоменати лица, за да разбере тяхната роля около сделката за „Доверие“. Резултатът: от офиса на Дебора Стърман във Виена казваха, че я няма и не знаят дали ще се появи. Изпратихме въпроси на личния й мейл, но отговор не получихме.
От офиса на Ристич обясниха, че са му предали за обажданията, но или бил в срещи, или е извън бюрото.
Гюнтер Рор каза, че не е упълномощен да говори по сделката, имало други директори, към които да се обръщаме. Да, фигурирал като директор, но след последните месеци (когато има пререгистрации) не бил активен.
Нанов първо каза, че не е запознат със сделката, а после спря да си вдига телефона (виж горе). Красимир Гитев също каза, че няма нищо общо от две години с тези хора. Кирил Димитров постоянно обясняваше, че е в срещи, а после спря да отговаря на мобилния си телефон.
И накрая отговорът на VIG на всички конкретни въпроси, които им зададохме: При получаването на конкретна оферта Vienna Insurance Group информира отговорните органи – надзорния съвет и институциите. По всички въпроси по отношение на United Capital моля да се обърнете към тях.
Очаква се все някой, представляващ United Capital, да се появи в България през следващата седмица, тъй като във второ, отново анонимно съобщение до медиите, бе посочено, че се очаква пресконференция на купувача, чиято дата и час допълнително ще бъдат обявени.
Коя е финансиращата институция?
И така стигнахме до въпроса кой дава парите на цялата тази група от хора и дружества. Най-вероятният финансиращ е руската банка Инвестбанк, където най-голям акционер с около 20% от капитала е вече споменатото лице Сергей Мастюгин. Руският „Комерсант“ дори определя Мастюгин като основен контролиращ акционер на банката.
Самата Инвестбанк е сравнително малка за руските мащаби с едва около 2 млрд. долара активи под управление. Тя обаче има повече от интересна и доста динамична история. Последните три години сменя собствениците си два пъти. Макар да съществува още от края на 80-те години на миналия век, тя придобива настоящия си вид в периода около 2008 г., когато тогавашните й собственици в лицето на Александър и Владимир Антонови, баща и син, сформират банкова група в Русия, като изкупуват няколко регионални банки и ги обединяват. Антонови от години се опитват да направят банкова група, но институциите, които придобиват, не биват включвани в държавната система за гарантиране на влоговете, поради което още преди да направят обединението около Инвестбанк, името им се свързва със заплахите срещу вицепрезидент на Руската централна банка, който през 2006 г. бива застрелян.
Друг интересен факт около Инвестбанк е от есента на 2011 г., когато свързана с Антонови банка в Литва – Snoras, тогава сочена като част от групата им „Конверс“ заедно с Инвестбанк, бива национализирана. Литовските власти смятат, че собствениците й са присвоили под една или друга форма сериозна част от активите й, което в крайна сметка е довело до спасяването на банката, която е сред големите в Литва.
Отделно според руските медии Антонов е използвал и ресурс на Инвестбанк, за да финансира придобиването на шведската Saab чрез участието си в компанията Spyker. По същото време обаче руските държавни железници решават да изтеглят голяма част от депозита си от банката (железниците са един от основните й клиенти по онова време) и тя се оказва в невъзможност да го изплати заради кредитите към собствениците си. Според руските медии това е една от причините през есента на 2011 г. Антонови да прехвърлят собствеността в банката на един от управители й – Сергей Менделеев. Драмите по това време не минават и без кървави последствия, Антонов-баща е обстрелван, но оцелява при стрелбата.
Няма и година по-късно – през май 2012 г., Менделеев пък прехвърля собствеността в Инвестбанк на група лица, сред които и Сергей Мастюгин. С това изглежда, че за банката настъпва нова ера. Председател на управителния й съвет става Константин Корищенко, който преди това оглавява офиса на Bank of America Merrill Lynch в Русия и близо едно десетилетие работи за Merrill Lynch в страната. В същото време банката обявява и смяна в стратегията си и заявява, че ще се фокусира повече върху обслужването на корпоративни клиенти, пише „Комерсант“. Междувременно текат и няколко увеличения на капитала на банката. От финансовата институция не отговориха на въпросите на „Капитал“ за участието си в сделката за „Доверие“ до редакционното приключване на броя.
Защо е важна сделката?
Защото в „Доверие“ са парите за втора пенсия на 1.25 млн. българи, а активите на компанията под управление вече са близо 2 млрд. лв., или една трета от частната пенсионна система. От тях съвсем законно може още с финализирането на сделката новият собственик да инвестира в свързани компании близо една четвърт, с което „Доверие“ на практика се самоизплаща. Активите на „Доверие“ де факто представляват публичен ресурс, който по смисъла на закона би следвало да се управлява само от професионалисти с висока репутация, добро финансово състояние и ясни капитали и собственици. В противен случай спестяванията на хората са поставен под риска да изчезнат.
Какво следва да се направи оттук нататък?
От всичко казано дотук все още няма ясни сигнали, че купувачът на „Доверие“ дава сигурност, че средствата на осигурените ще попаднат под качествено управление. Затова освен пълна и задълбочена проверка на собствениците и капиталите му българският регулатор и законодател трябва сериозно да се замислят дали изобщо да одобрят сделката. Оттам нататък обаче трябва да направят и законодателни промени, които да гарантират в по-добра степен правата на осигурените. Такива промени са отдавна са на дневен ред – както във формите за спестяване за пенсия, така и в инвестиционната политика на сегашните пенсионни фондове. Късогледството на няколко последователни правителства и избирателната политика на регулатора – Комисията за финансов надзор, даде своите уродливи резултати и сделката в ПОК „Доверие“ е последният тест, преди пенсионната система да се срине.
