Необикновен глас, красота и огнен темперамент правят родената в България оперна дива любимка на публиката във Виена, Лондон, Берлин, Ню Йорк
И до днес в музикалния свят изпълнението на Саломе от Люба Велич в едноименната опера на Рихард Щраус се приема за еталон за чувствена и лирична интерпретация. През 1944 г. композиторът решава да отбележи своята 80-годишнина с тази опера и за изпълнението на главната роля ангажира именно българското сопрано.
Родена на 10 юли 1913 г. в село Славяново, близо до Варна, Люба Величкова от малка проявява своя музикален талант. Като дете свири на цигулка и пее в училищния хор. Родителите й обаче настояват тя да получи сериозно образование и девойката заминава да учи философия в Софийския университет. Успоредно с това обаче тя пее в хора на катедралата „Александър Невски“.
Любовта към музиката надделява и тя завършва Държавната консерватория в София в класа на проф. Георги Златев. Дебютът й на сцената на Софийската опера е през 1934 г. с малка роля, но няколко години по-късно тя застава на същата сцена редом до великия Шаляпин в „Борис Годунов“ на Мусоргски.
Младата певица продължава образованието си във Виенската музикална академия и по стечение на обстоятелствата, кариерата й е свързана със сцената на Виенската държавна опера. Преди това между 1936 г. и 1940 г. тя радва публиката в Грац. За да се възприема името й по-лесно от немскоговорящата аудитория, певицата променя фамилното си име на Велич. По време на Втората Световна война примадоната се изявява на сцените в Берлин, Мюнхен, Хамбург, Дрезден.
Първото изпълнение на коронната й роля Соломе е във Виенската фолкс опера през 1942 г. Две години по-късно тя дебютира на сцената на Виенската държавна опера, а от 1946 г. е щатна солистка там.
С тази своя роля Люба Велич покорява и световните сцени. През 1947 г. тя гастролира в лондоснката опера „Ковънт Гардън“, където е извикана 30 пъти на бис от публиката. В Ню Йорк е приета изключително топло и радушно и прекарва три сезона в „Метрополитън опера“. Освен на любовта на своите почитатели, в САЩ примадоната се радва и на изключително внимание от страна на президентите Труман и Айзенхауер, които дават приеми в нейна чест.
В музикалния свят още се говори за прочутия танц с воали от операта „Соломе“. Той продължва 20 минути, през които сопраното пее и танцува едновременно. Разкъсва воалите един след друг, докато остава по прилепнало трико в телесен цвят, но публиката мисли, че е гола – невероятно смело за времето си решение.
Музиковедите описват гласа на Велич като необикновен. Той притежавал особена красота и богатство на тоновете, безупречна чистота на интонациите и сила. Според някои примадоната е била идеалният изпълнител за репертоара на Вагнер, но тя не проявявала никакъв интерес към него. „Аз не съм немска селянка, а еротична българка“, шегувала се тя, обяснявайки незаинтересоваността си към творчеството на композитора. Пламенният й темперамент подхождал на роли от оперите на Пучини като Чо-чо Сан в „Мадам Бътерфлай“, Манон Леско в едноименната опера, Мими в „Бохеми“. Изявявала се като Дездемона в „Отело“ на Верди, Дона Ана в „Дон Жуан“ на Моцарт.
В средата на 50-те години се появили първите проблеми с гласа й и от 1955 г. Люба Велич се появява рядко на сцената, главно в по-малки роли.
През 1962 г. й е присъдено отличието „Камерзингерин“ на Виенската държавна опера.
След като се разделя с оперната сцена, тя се снима в няколко филма.
Люба Велич умира на 2-ри септември 1996 г. във Виена.
Племеницата на оперната дива, актрисата Весела Дамян Колева издава през 2004 г. книга, посветена на живота и творчеството на Люба Велич, останала непозната в родината си. Богата семейна хроника се допълва от любопитни факти от живота на певицата и изявите й на световните сцени, илюстрирани със снимков материал.
Изпълнение на финалната сцена от операта „Соломе“ на Рихард Вагнер може да намерите тук