Политическата култура и общественото съзнание са решаващи фактори за формиране на гражданско общество
Текст Нели Кайл
Какво остана от големите протести, обхванали България през февруари и март? Ще има ли промяна в политическото статуково и ще се промени ли България след изборите? Това са само част от въпросите, които бяха разисквани по време на дискусията „България преди изборите”, организирана от Института за Дунавското пространство и Централна Европа и институт „Ренер”.
Повече от 50 човека представители на австрийски медии, бизнеса и различни организации се събраха вчера в залата на пресцентър „Конкордия”, за да се запознаят с актуалнат политическа ситуация в страната и да зададат своите въпроси.
Дискусията беше открита от Сюзан Милфорд, директор на Института за Дунавското пространство и Средна Европа и бе модерирана от Юта Зомербауер, журналист от в.”Ди пресе”. Участници в панела бяха експертът за Източна Европа проф. д-р Бахмайер, политологът Михаел Мецник и медийният специалист Кристиан Спаар.
Според Михаел Мецник протестите от изминалите месеци са важно събитие, обхванало голяма част от страната и различни групи на обществото. Той определи движението на гражданите като протест срещу съществуващите политически партии и най-вече срещу факта, че те са се отделили от обществото. Според него, политическият елит работи за свои интереси и не представя интересите на обществените групи. Една от критиките му беше, че медиите са отразили хаотично и непоследователно събитието.
В експозето си д-р Бахмайер проследи прехода от 1989 година до сега. Започвайки с Андрей Луканов, той обърна внимание и на Филип Димитров и проруското правителство на Жан Виденов, както и на решението за про-западна ориентация на правителството на Иван Костов. Експертът разкритикува остро безконтролната приватизация, извършена в страната, и допускането на възможността да се създадат олигарси и мафиотски структури. Влизането в Европейския съюз е едно от важните събития за България, но същевременно то съвпада и с периода на враждебно отношение от страна на Русия към ЕС и страните-членки, отбеляза още д-р Бахмайер.
Връзката между медиите и политическата ситуация в страната бе предмет на анализ от страна на Кристиан Спаар. Като основна характеристика за участието на гражданите в политиката, той определи качествената журналистика. „Българските медии са крайно поляризирани – или са прекалено негативни, или са прекалено позитивни в оценките си. По средата се намират само ограничен брой издания. ”, коментира медийният експерт. Според него, типично за Източна Европа е, че в началото на мандат на ново правителство, медиите да стават дори още по-критични, а причина за това поведение, са интересите на икономически магнати, които са техни собственици и следват свои определени интереси. Кристиан Спаар постави под въпрос независимостта на журналистите, тъй като няма истински закон, който да гарантира свободата на медиите.
На въпрос на блога Melange Bulgaren за ролята на медиите при формиране на общественото съзнание Спаар отговори така: „Основна характеристика на новините за политически скандали е, че те се обсъждат за кратко и след това отстъпват място на нова тема. Често липсва анализ на причините, връзките с други събития, последиците”. За сравнение той даде Германия, където при политически скандали разследващите журналисти насочват вниманието на обществото към определен проблем за по-дълго време. Той не очаква скандалите с подслушванията в бившето правителство да повлияят на изборните резултати.
Участниците в дискусията не се ангажира с прогноза за крайните резултати от изборния вот на българите на 12 май и изразиха недоверие към изнасяните статистически данни за нагласите на населението. „Независимо кой ще управлява след изборите, страната има нужда от ефективно управление и политическа сила, която да разработи стратегия за развитие за следващите 10-15 години”, заключи Бахмайер.
