Отворено писмо на проф.Дина Шнайдерман до болница „Токуда“
Източник Агенция Кросс
Постъпих в болницата късно вечерта на 24.02.2013 г. и още на следващата сутрин бях оперирана по спешност. На 10.03.2013 г. (неделя) бях изписана от болницата, като в последния работен ден от същата седмица – петък, 08.03.2013 г., разговарях с ръководството и помолих да ми дадат банковата сметка на здравното заведение и сумата, която трябва да преведа за престоя и лечението ми, както и да получа епикризата и документацията, свързани със състоянието ми и спешната операция, която ми бе направена.
От ръководството ме увериха, че във вторник (12.03.2013 г.) по болничен ред ще се съберат лекарите да направят заключение. Оставих адреса си и помолих да ми изпратят официално горепосочените документи. Бях информирана, че по-нататъшно лечение ще може да започне едва 3-4 седмици след операцията. Тъй като постоянният ми адрес е в Швеция, където съм и здравноосигурена, уведомих лекарите, че ще проведа последващото лечение в тази държава.
И се започна с чакането на въпросните документи. След 10 дени аз се обадих в болницата, за да се осведомя кога ще ги получа. Казаха ми, че не могат да ми изпратят епикризата, докато не бъде заплатен престоят ми в болницата, но същевременно не ми изпращаха фактурата със сумата за заплащане и банковите данните на болницата. Но предложиха шведските лекари да се обадят по телефона, за да получат информацията, нужна им, за да ме приемат на лечение в шведската болница.
Оттук нататък започва една човешка трагедия, която не пожелавам на нито един бъдеш пациент на болницата. Лекарите в Швеция ми съобщиха, че не могат да ми помогнат въз основа на информация, получена по телефона, че приемат единствено писмена епикриза (може на немски, на английски или на латински) и че без този документ не могат да започнат лечение.
След многобройни телефонни разговори най-накрая в петък (22.03.2013 г.) получих по факс документа за сумата по престоя ми в болницата (Breakdown of medical expenses). В понеделник 25.03.2013 г. бе нареден превод на сумата от шведската ми банка. Документацията и заключението, написани на английски, немски или латиница, все още не съм получила. Това означава, че аз все още не мога да започна организацията по нужното ми лечение и съм изоставена без всякаква медицинска помощ да умра колкото се може по-бързо.
В момента съм спряла по средата между България и Швеция – в Австрия. Отседнала съм в хотел, което ми струва невероятно много пари, но поне получавам редовно храна и грижи от персонала с надеждата, че с първия работен ден след католическия Великден ще мога да постъпя в болницата в Швеция и че дотогава ще съм получила необходимите документи.
След като телефонните обаждания и разговори с ръководството на Токуда не са достатъчни, съм принудена с помощта на отворено писмо да се обърна отново към тях и да изискам докуметацията, която ми се полага. Надявам се те да осъзнаят, че си играят незаконно и незаслужено с един човешки живот!
Искам да подчертая и заверя, че не съм упълномощавала никой да преговаря вместо мен с болницата, да плаща сумата за престоя ми там вместо мен или да получава докуметацията, свързана в престоя ми там, вместо мен!
В заключение искам да изкажа моята най-дълбока благодарност към персонала на хотел „Славянска беседа“ в гр. София и на няколко частни лица, пожелани да останат анонимни, които направиха всичко възможно да стигна до болницата по най-бързия начин. Искам и да благодаря и на проф. Владимир Димов (началник отделение „Миниинвазивна и лапароскопска хирургия“) и на екипа му, които извършиха операцията, както и на персонала на болницата, които се грижиха за мен по време на престоя ми.
Реших да опиша това, което се случи с мен, за да не се повтаря никога с друг пациент на МБАЛ „Токуда Болница София“.
__________________
Дина Шнайдерман: Цигулката за мен не е просто парче дърво – голямата цигуларка пред списание „Българите в Австрия“ брой 30
