Правителството в оставка не се сети да изрази съболезнования по повод смъртта на младежа, но обяви 6-ти март за ден на национален траур
След оглушително мълчание по повод случая със самозапалилия се варненец Пламен Горанов, правителството обяви ден на национален траур. Решението е взето неприсъствено, тоест срещу подпис.
Брутален цинизъм
На 20 февруари 2013 г. 36-годишният алпинист застава пред кметството във Варна с искане за оставка на кмета Кирил Йорданов и целия общински съвет. Отчаян и обезверен младежът се самозапалва в знак на протест.
Настанен е в специализирана клиника на Военноморска болница с над 80% изгаряния по цялото тяло. Още при приемането му, лекарите оценяват шансовете му да оцелее като минимални. Въпреки че повече от 300 човека се отзоваха на призивите за даряване на кръв, на 3-ти март вечерта мъжът издъхна.
Постъпката на Пламен бе определяна в медиите от саможертва до психарска. Мнозина се възхищават на смелостта му да изрази гражданската си позиция по толкова краен и категоричен начин. Други смятат, че проявата му е израз на слабост и неспособност да се бори. Често го сравняват с чешкия студент Ян Палах, който също лумва като факла в израз на протест срещу съветската окупация през 1969 г. Приятели на младия варненец обаче споделят, че той многократно се е опитвал да „надвика системата”, но в България гласовете на единиците потъват.
Пламен превърна живота си в последен аргумент срещу държава, управлявана от мафия и срещу непреодолимия режим на корумпираната власт във Варна, защитаваща интересите на групировка с трибуквено име.
В деня, в който младият мъж се самозапали, правителството на Бойко Борисов подаде оставка. Народният гняв се отприщи и хората заляха улиците. Дали някой от членовете на това правителство е почувствал поне капчица вина за смъртта на младежа? Дали някой е потърсил родителите на Пламен, за да им каже две човешки думи? Едва ли.
Ненакметувалият се Кирил Йорданов упорито стискаше кокала и едва днес, в деня на поколонение, се реши да подаде оставка – поредното кощунство спрямо паметта на отишлия си мъж.
Цинично е точно правителството, което докара хората да ръба на ежедневното оцеляване, което отказва да види последиците от своето управление, различни от магистрали, което загърби духовността и закона, да обявява национален траур за младеж, извършил протестно жертвоприношение срещу същото това управление. Има някаква макар и теоретична възможност в тези хора да се е появило усещане за вина. Едва ли – решението не е по инициатива на кабинета в оставка, а на варненския общински съвет. А и министрите в оставка все още са заети да отдават концесии и унищожават гори.
Грамада
Смъртта на Пламен вдъхнови нова вълна от протести в София и Варна.
Точно като във Вазовата поема, жителите на морската столица трупат грамада пред кметството – всеки хвърля по камък. Някои и по два. В памет на „Пламъчето” и в знак на протест срещу групировката ТИМ, владееща от години града. Социалните мрежи преливат от коментари и групи в памет на варненския алпинист. Независимо дали оправдават постъпката му като морално и хуманно допустима, дали възприемат младежа като герой или наивник, хората скърбят.
Ако не бъде алчно употребена за тесни политически цели, саможертвата на Пламен Горанов може да не бъде напразна. А това зависи от останалите живи.
Снимки: Файсбук и Булфото
