Животът и делото на най-светлата личност в българската история винаги са били обект на многобройни научни изследвания. Малкото безспорни писмени документи не могат да изградят пълна и достоверна картина нито за личността Васил Иванов Кунчев, нито за революционната дейност на Апостола. И до днес се оспорва рождената му дата, променя се датата на обесването, тълкуват се религиозните му възгледи, проучва се влиянието на идеите му върху последващото развитие на историята, тълкува се дори за сексуалната му ориентация. Може би един от най-известните спорове е този за мястото на гроба на Дякона.
Предлагаме ви пет от най-известните книги, посветени на Васил Левски.
„Васил Левски“ на големия историк и изследовател на българското Възраждане Николай Генчев. В два тома авторът разглежда идеите на Апостола за „чиста и свята република“, неговата апостолска дейност и защо Левски е избран и канонизиран като герой и главен мъченик на българската история.
„Левски“ на Яна Язова – романът, заради който писателката е убита през 1974 г., има не по-малко интересна съдба от живота на автора. Това не е книга за патетичния героизъм. Няма го патосът на Вазовите стихове, няма разнищването на многобройните документални поредици, проследяващи всяка стъпка и грешка на Левски, опитващи се се да го покажат като обикновен човек или като почти ненормален свръх-герой. Тук Левски дори не е основният персонаж, участващ във всички важни случки, може би около половината от него е отделен на други герои. Романът излиза за първи път през 1987 г.
„Кой и защо унищожи гроба на Левски“ на Николай Хайтов. Писателят вярва, че „Левски е еманация на българщината“ и до края на живота си се опитва да убеди учените, че гробът му се намира в олтара на софийската църква „Св.Петка Самарджийска“.
„Народе???“ – малката книжка е събрала документалното наследство на Апостола и най-вече прочутото му тефтерче, в което той е записвал всеки изразходван грош.
„Внимателно бързайте“ на Иван Гранитски излезе само преди броени дни на книжния пазар в България. Малкото томче е с размерите на личното тефтерче на Дякона. „В отношението си към себе си Левски сякаш е изтъкан от смирение, колкото и инак да притежава желязна воля и вулканичен характер. Той непрекъснато повтаря, че дори и в жестоките условия на националноосвободителната борба са нужни милосърдие, добротворство, търпимост, толерантност, съгласие и любов… Според нас във възклика „Народе????“ Левски е кондензирал цялата си непомерна и неизтощима любов към българския народ, състрадателното си приемане на неговите кривици, но и предусещане за неговото бляскаво бъдеще“, пише Гранитски.
