Допитването до народа едва ли ще реши бъдещето на ядрената енергетика в България, но със сигурност ще подреди партийните редици преди изборите
Текст Мария Колева
С наближаването на първия в демократичната история на България референдум, темата за неговия смисъл сякаш все повече загубва своята конкретика и се прелива в общия политически спор между партиите. С формулирането на самия въпрос и подмяната на първоначалната идея, зъбите на народното допитване бяха предварително извадени. Разгорелите се политически страсти и ясните инструкции от страна на премиера за това как да се гласува, претенциите на Сергей Станишев и агитацията в стил „гласувайте против ГЕРБ“ изродиха народния вот в обикновена предизборна репетиция.
Разум и емоции
Въпросът, на който трябва да отговори с „Да” или „Не” целокупният български народ, е не само неясен, но и безсмислен. И не е от компетентността на обикновените граждани. Да си припомним: „Да се развива ли ядрена енергетика в република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?” И как да преценяват хората? Привържениците най-често представят аргументи на ниво битово ежедневие: ако се изгради електроцентрала в Белене, хората там ще имат поминък, младите няма да напускат страната, България ще бъде модерна държава и икономиката ще се развива, ще има евтин ток и т.н
Тези, които са против пък, вадят сметки за цената на проекта „Белене”, говорят за зависимост от Русия, за екология и развиване на алтернативни енергийни източници.
И в двата лагера липсват каквито и да било научно обосновани аргументи „за” или „против” ядрената енергетика, как ще се развива тя за в бъдеще, какви са перспективите. Не случайно социолозите се кахърят, че изборът на народа няма да бъде информиран.
Променянето на същността на рефердума е обидно за избирателите, защото за пореден път властимащите не се посвениха да използват народа за своите лични тяснопартийни цели, отнемайки му възможността да изрази своята позиция. Каквито и да са резултатите от предстоящето гласуване, те ще бъдат използвани и от ГЕРБ, и от БСП в предизборната агитация.
Ако в отговорите на гласоподавателите преобладава отговорът „да” – управляващите лесно ще могат да се измъкнат със словесна еквилибристика от типа „И ние сме за ядрена енергетика, но хората не са се произнесли къде да се строят новите мощности. Можем да модернизираме Козлодуй”. Ако пък спечели отговорът с „не”, ГЕРБ ще се тупа в гърдите, че именно те са спрели строежа на втора атомна електроцентрала и са заложили на устойчиво енергийно развитие на зелената енергия”.
Както изглежда беззъбият референдум ще бъде поредното политическо шоу, което сме принудени да гледаме и уви, да плащаме.
Какво се случва при сравнително слабо участие?
Проучване на Алфа Рисърч показа, че 2/3 от гражданите няма да гласуват, а 10% все още се колебаят. 62% от заявилите желание да се разходят до урните одобряват строежа на нова ядрена електроцентрала като сред тях преобладават привърженици на БСП и националистическите формации. Точно за този възможен сценарий предупреди във вчерашния си брой и австрийският ежедневник „Ди Пресе”: „Ако тази прогноза се потвърди, тогава референдумът няма да бъде валиден”.
Атомна централа като музеен експонат
Австрия е сред 13-те държави в Европейския съюз, които нямат атомна централа на своя територия. Австрийците са решили този въпрос още през 1978 г. отново чрез референдум. Тогава гражданите на републиката гласуват против пускането в екплоатация на построената вече централа в Цветендорф. Така строежът на стойност 1 млрд. евро е замразен. Днес, освен туристическа атракция, централата е и учебен реактор за германските специалисти.
В същото време Австрия внася ток, произведен от ядрените мощности на съседна Чехия. И протестира срещу чешката ядрена електроцентрала.
Важно за българите в Австрия
Българите, живеещи в Австрия, могат да гласуват на 27 януари (неделя) от 06 до 19 ч. местно време на адрес: Rechte Wienzeile 13. За повече информация тук , както и на страницата на Министерство на външните работи
