Кои физически и юридически лица могат да се възползват от разпоредбите на Спогодбата
Текст адв. Пепа Начкова
Когато местно лице (физическо (ФЛ) или юридическо (ЮЛ)) на една държава има доходи и имущества и в друга държава, всяка от двете държави го облага съобразно вътрешното си законодателство, което води до двойно данъчно облагане на един и същ доход. За облекчаване на това, държавите сключват двустранни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Новата ни СИДДО с Австрия за първи път следва почти изцяло модела на OECD, което я доближава до повечето европейски страни.
Тя се прилагат само за лица, които са „местни“ на поне от едната от двете договарящи се държави. Т.е. за да може да се възползва от данъчните облекчения на СИДДО ни с Австрия, лицето трябва да е „местно“ (данъчно задължено за доходите си от цял свят) на една от двете страни. СИДДО ще се прилага например за лице, което живее в Австрия, но има доходи и от България, като ще намали или ликвидира повторното облагане в Австрия на получения и вече обложен в България доход и обратно.
Чл.4 ал.2 от СИДДО определя на коя от двете държави е „местно“ ФЛ, в случай, че и Австрия, и България го третират като свое и искат да го обложат изцяло за всичките му доходи от всякъде. Формулата е: едно лице се счита за местно само на държавата, в която разполага с постоянно жилище; ако разполага с такова и в двете държави, то е местно лице само на държавата, с която има по-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси); ако тази държава не може да бъде определена, или ако то не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави, то е местно лице само на държавата, в която обичайно пребивава; ако то обичайно пребивава и в двете държави или в нито една от тях, то е местно лице само на държавата, на която е гражданин; ако то е гражданин и на двете или на нито една от държавите, компетентните органи на двете държави ще решат въпроса чрез споразумение. Когато не-ФЛ е местно лице и на двете държави съгласно закона им (напр. за България са местни всички регистрирани там ЮЛ, а за Австрия са местни всички ЮЛ, които имат място на ефективно управление там – управителен орган), компетентните им органи ще решат спора чрез споразумение.
Определяне на държавата, на която лицето е „местно“, е решаващо за данъчното планиране, тъй като показва къде ще се облага доходът на лицето от двете държави и къде ще се облага само доходът, получен там. В Австрия данъкът за физически лица е 25%-50%, а за юридически лица – 25%. В България има единна данъчна ставка от 10% за всички. В определени случаи крайната финансова разлика може да е изключително голяма.
