Интервю с архитект Петър Тодоров
Назаем от Строители.Бг
Архитект Тодоров, „зелената архитектура” става все по-популярна в последните години. В каква посока ще продължи да се развива тя според вас?
Наистина в момента има голямо търсене на пасивни къщи, но то се определя в известна степен и от наличието на възможности за дотиране от страна на държавата и субсидиите, които се отпускат за този тип строителство по линия на Европейския съюз. За да се отговори на изискванията за енергийна ефективност „опаковането” на сградите става все по-плътно и дебело. Когато дойдох в Австрия в края на 80-те години законовото изискване за дебелина на изолацията беше 8 см. След това стана 10 см, а в момента е 20 см. Има сгради, при които тя достига 25 см. За целта се използват различни материали, но най-често това е минерална вата Isover. Наблюдава се и много силна тенденция да се използва трислойно остъкляване, което има добри топло- и шумоизолиращи качества.
За съжаление, на мен ми се струва, че има леко залитане в тази посока. То е като при био храните – докато нещата се движат в разумни граници, всичко е наред. Но от един момент нататък всичко се превръща в бизнес и започват злоупотребите. Използването на фотоволтаични елементи е скъпо, а инвестицията се изплаща за дълъг период от време. Кой може да каже каква ще бъде цената на електроенергията след 15 години?
Да, точно така. В Япония и особено САЩ не се обръща толкова внимание на топлоизолацията. Там стратегията е да се произвежда евтина енергия, докато в Европа енергията е много по-скъпа и стремежът е да се икономисва. В Европа и по-специално в Австрия, има много тежка строителна физика и законодателството поставя изключително високи изисквания към строителите в тази посока. Електроенергията в Европа е скъпа, както казахме, и това ни принуждава да търсим всякакви начини да пестим. Когато в един момент цената й падне ( а това рано или късно ще се случи, например с постигането на контролиран ядрен синтез), вече няма да имаме нужда от всички тези технологии по „опаковане” на сградите. Обиколил съм всички щати и никъде не съм забелязал толкова тежко строителство, каквото има днес в Европа.
С какви материали обичате да работите?
Изборът на материала зависи много от типа сграда и нейната функция и местоположение. Всеки материал е добър, когато е на мястото си. Съвременните технологии позволяват изолацията да бъде скрита зад модерната фасада, така че „опаковането” да не личи.
Имат ли архитектите свобода да реализират творческите си замисли?
Много рядко в нашата професия успяваме да убедим клиента да приеме това, което ние искаме. Имам приятели архитекти в България и от тях разбирам, че там зависимостта от инвеститора е много силна и повечето от тях нямат свободата да осъществят идеите си, а са принудени да се съобразяват с мнението и желанията на непрофесионалисти. Може би поради силната традиция, в Австрия думата на архитекта все още се чува, има тежест, професията се уважава повече, отколкото в България. Но и тук е трудно да се намери баланс между интересите на поръчващия и нашите идеи. Това се постига особено трудно при еднофамилните къщи, защото хората идват с точно определени желания и идеи, които ние трябва да осъществим. Конкуренцията в нашия бранш е жестока и трябва да се стремим да бъдем на много високо професионално ниво.
Има ли ли сте случай, когато някой проект не е бил осъществен докрай според първоначалния замисъл?
Да, разбира се. През 2010 г. проектирахме сграда на концерна Best Water Technology (BWT), по-точно седалището на компанията за Източна Европа в Будапеща. Дейността на фирмата, както показва и името й, е свързана с водните технологии и архитектурата на сградата трябваше да отговаря на имиджа. Направихме я под формата на буквата „Г” като използвахме много модерни материали и стъкло. По проект трябваше да има и един воден стълб – водопад, който се спуска от конзолната част на сградата към земята. Инвеститорите го харесаха много, но впоследствие поради липса на финанси, този отличителен елемент остана само в проекта. Ако знаехме това предварително, щяхме да намерим друго решение.
В какви тенденции се наблюдават в архитектурата в момента?
В архитектурата, както и в много други области, има мода, има периоди, в които доминират едни или други елементи. В последното десетилетие излиза от мода стъклената архитектура и идват едни по-консервативни и затворени форми. Прозорците стават по-малки, остъклените плоскости отстъпват на масивни части. Такава архитектура имаше и през 60-те-70-те години, тоест забелязват се признаци на постмодернизма. Със забогатяването на обществото вече се правят и по-големи вътрешни и външни пространства.
Вие сте кореняк софиянец. Харесвате ли промените, които се правят в столицата ни?
Не съм виждал последните промени по Витошка и Ларгото и не мога да коментирам. В София се взимат само единични мерки, а проблемът е, че целият сграден фонд запада и повечето сгради, както и инфраструктурата са в катастрофално състояние. В момента, в който човек си отклони погледа от новите лъскави сгради, попада на ужасни гледки. Като цяло съм песимист. Не знам как това обедняло население ще успее да реновира къщите си. Като прибавим и съсипаната улична мрежа, градът има много тъжен вид. Няколкото нови булеварда не могат да решат проблемите с пътната инфраструктура на града. София е пренаселена. Град, който е планиран за население от 25 хиляди, днес трябва да поеме над един милион. Може би метрото ще поеме част от трафика, но така и не разбрах защо то се случи толкова бавно и трудно – само за първия лъч бяха необходими повече от 40 години!
Все пак има ли някои сгради, които ви харесват?
Има, разбира се, има много хубави неща, но те са единични. Mall of Sofia на булевард „Стамболийски” е много елегантна, стегната сграда. Срещу нея се строи също много интересен и раздвижен обект и съм любопитен да видя какво ще се получи. Добре се е получил и търговският център Карфур на Цариградско шосе. По булевард „България” също има няколко хубави сгради. Вижда се, че в страната има талантливи архитекти.
Визитка Арх. Петър Тодоров е роден през 1947 г. в София. Завършил е ВИАС. Раборил е като архитект и проектант в „Главпроект”, София. През 1990 г. пристига във Виена и започва работа в ателието на световно известния архитект Вилхем Холцбауер, където е работил по проекта за новата сграда на Австрийската национална библиотека, Областната неврологична клиника и болнично-учебния център в Линц. През 2003 г. заедно с колегите си Херберт Шиф, Кристиян Шупа и Удо Шустер основават архитектурно бюро „Skyline Architekten”. Сред отличителните работи на „Skyline Architekten” са спа център в курорта Капрун, Австрия, „Duna Tower” и “Europe Tower” в Будапеща, Унгария, реконструкцията на двореца „Естерхази” в Братсилава, Словакия. Арх.Петър Тодоров е носител на бронзов VIZAR 2007 (Европейски архитектурни награди за български архитекти) за Wilhemkaserne Hosing, както и на първа награда и златен медал на УАСГ от „Интерарх” 2009 за конферентен център с хотел във Везенуфер.
