Над 200 българи от 23 държави по света се събраха на първата по рода си конференция „Политики за българите в чужбина”. Форумът се проведе на 7 и 8 ноември в Брюксел под патронажа на вицепрезидента на Република България Маргарита Попова. Конференцията бе организирана от евродепутата Емил Стоянов и събра за първи път представители на различни организации на българи зад граница, религиозни организации, културни и просветни организации от цял свят , за да обсъдят проблемите, които ги вълнуват.
Срещата в Брюксел приключи с приемането на меморандум , който дава основните насоки и области за бъдеща работа. Предлагаме ви целия текст на приетия от конференцията документ.
Заключителен акт
Ние, участниците в конференцията, приветстваме усилията на българската държава за съвременния подход да съхрани българското съзнание и идентичност извън пределите на България. Вярваме, че единствено демократичният и толерантен диалог между всички заинтересовани страни ще доведе до изграждането на успешна стратегията за българските общности зад граница.
Като основни приоритети конференцията открои:
– изучването и разпространението на българския език; култура; традиции; вяра
– институционално представителство на българските общности
– социални и интегративни политики
В резултат на обсъжданията се предлагат следните конкретни мерки и действия:
По отношение на образованието и културата:
Да бъдат прилагани ефективно разпоредбите на Конституцията – чл. 26 и 36.
Да се гарантира финансирането на българските училища в чужбина в проекта на закон за предучилищното и училищното образование (чл. 297, ал.1). Да се избегнат противоречия с проектозакона за българите и българските общности извън Република България.
Предлага се проучване на възможностите на европейското законодателство : директива за изучаване на майчини езици, пълноценно използване на европейските програми (Коменски) и за неправителствените образователни структури, инициатива на евродепутати за правнообвързващо законодателство на Европейския Съюз за изучаване на майчини езици.
Акцент от конференцията получават::
– Дистанционна форма за обхващане на децата;
– Сертифициране на българския език като чужд език; оценки по български като чужд език в училищата в чужбина; решаване на проблема спровеждането на матурите зад граница; признаване на българския език за матуритетен;
– Изработване на нови Държавни образователни изисквания по изучаваните предмети;
– Изработване на нови адаптирани програми и адаптиране на програмите по история и география с рапределяне на материала във всички класове;
– Оказване от Министерството на външните работи на съдействие за помещения чрез сключване на двустранни спогодби;
– Създаване на институт за български език (по модела на института „Сервантес”);
– Осигуряване на на образвателни аташета към посолствата в страни с големи български общности;
– Предоставяне от дипломатическите представителства на правна помощ на българските граждани;
– Разширяване на дейността на българските културно-информационни центрове за запазване и разпростараняване на българската култура, създаване на нови центрове.
По отношение на институционално представителство:
Предлага се :
– Инициирането на дебат за провеждането на избори за легитимни и представителни редовни Обществени съвети по държави, със статут на консултативни органи към дипломатическите представителства;
– Създаването на реално действащ изборен национален представителен орган – Национален съвет на българите в чужбина, съставен преобладаващо /минимум 4/5/ от представители на българите зад граница, представители на администрацията на българското президентство, излъчени от парламента депутати и представители на изпълнителната власт;
– Създаване на глобална организация на всички българи по света като постоянно действащ орган;
– Създаване на избирателен район „Чужбина“, от който българите зад граница да избират народни представители така, както българите в страната. Възможност за регистриране на партийни кандидатски листи или независими кандидати;
– Улесняване на процедурата за гласуване на българи в чужбина;
– Провеждане на предварително и електронно гласуване
Граждански групи предлагат дебат за промяна на чл. 65 ал.1 от Конституцията, за да отпаднат затрудняващи условия за „двойното гражданство“ при пасивното избирателно право.
По отношение на социалната и интегративна политика:
Предлага се:
– Въвеждане на регламентирани посещения на трудови аташета или експерти;
– Организиране на консулски дни;
– Увеличаване на електронните услуги за българите зад граница;
– Създаване на общо звено в България, което да отговаря по трудови и социални въпроси
– Предоставяне на информация /координати/ на адвокати, лекари и други специалисти, към които българите могат да се обърнат в чужбина.
Считаме, че форумът е важна стъпка за обобщаване на проблемите и приоритетите във взаимодействието между българската държава и сънародниците ни по света. Надяваме се, че този форум няма да остане изолирано събитие и този формат ще се развие и обогати.
_____________________________________________
Още по темата:
Политики за българите в чужбина – брой 5/2012 , списание А4
Избирателен район за българите в чужбина – брой 5/2012, списание А4
Конференция за българите отвън, коментар на Максим Божинов, издател на в.“български хоризонти“, Канада – брой 5/2012, списание А4