Поетът Виктор Самуилов запозна децата с красотата на поезията, те пък го затрупаха с трудни въпроси.
В рамките на европейския проект „АБВ – Изкуството на книгата” от 7-ми до 11-ти ноември 2012 г. на посещение на българчетата в Австрия бяха поетът Виктор Самуилов и илюстраторката Яна Левиева.
текст д-р Ирина Владикова, директор на българско училище „Св.св.Кирил и Методий“, Виена
Удоволствието първи да чуят стихове от самия автор имаха децата в българските училища „Дунав” и „Орфей” в Линц, а след тях и учениците от българското училище „Св.Св.Кирил и Методий” във Виена.
В събота, на 10 ноември, още в 9 часа ние учителите бяхме в библиотеката на Института за детска литература във Виена, където щеше да се проведе креативната работилница с нашите ученици, за да подготвим всичко за предстоящата среща. Тези прекрасни помещения – просторни, светли и пълни с цветни детски книги и удобни места за четене, дължахме на неуморната Лилия Рачева, сътрудник на Института за детска литература и австрийски координатор на проекта.
Постепенно залата започва да се изпълва с любопитни детски погледи и изненадани родители. Българското училище за първи път организира такава среща и всичко е ново. Никой не бе очаквал такива прекрасни помещения . Уютната обстановка предразполага децата, а и техните родители, които докато чакат началото на срещата с любопитство разглеждат книги от рафтовете. Време е да започваме, защото имаме на разположение само един час, а след това децата ще майсторят собствени книжки с помощта на илюстраторката Яна Левиева. Тяхното място при поета ще заемат по-големите каки и батковци. Повече от 40 деца и родителите им, въпреки съботния ден, намериха пътя към книгата, пътя към изкуството. Въпрос на приоритет. Жалко за другите, които пропуснаха една прекрасна възможност да покажат на децата си една друга страна от живота, от приказното.
Директорът на училището, д-р Ирина Владикова, открива срещата с въпроса: „Деца, обичате ли да четете книги?”. За всеобща изненада едно гръмко „Даааа!” оглася залата, а светналите детски погледи с нетърпение очакват да се докоснат до магията на словото. И тя идва с прекрасните стихове на Виктор Самуилов. Залата се изпълва със смях, бурни аплодисменти и думи, които не разбираме. Колко бързо може да излети един час. Бърза смяна на децата, на ред са по-големите (5 -6 класниците). И пак смях, въпроси. Наш ред е да покажем, че и ние можем да правим рими, да играем роли и да питаме по детски поета „Имат ли животните пубертет?”. Кой твърди, че днешното поколение не обича да чете? Книгите, които авторът беше донесъл, не стигнат за всички желаещи! Всеки иска и от „Ние, мушмороците”, и от „През 9 локви в 10”, но най-вече автограф от този мил, интересен и разбиращ детската душа поет.
Да надникнем какво става и в ателието на Яна. Тук в своя елемент са ножиците и големите губерки. Но какво правят децата? Книжки – свои, цветни, които обещават вкъщи да изпълнят с рисунки и думи. И всеки гордо показва колко хубава е станала неговата книжка – дори с червен конец разделител. А големите – Яна им показва една френска книга – на всяка страница в нея има по една буква, която се отваря в различни форми и цветове. Децата гледат внимателно, очаровани от фантазията на художничката. А сега да опитаме и ние. И ножиците внимателно изрязват причудливи форми. „Виж какво направих!” –децата гордо показват един на друг какво са измайсторили.
Време е да се разделим с нашите скъпи гости. А така не ни се иска. Пожелаваме си в най-скоро време да се срещнем отново. И както си му е редът между приятели, не липсват цветя и малки подаръчета за спомен.
А за нас остава незабривимото преживяване от докосването до изкуството на книгата и нейната душа.
