Най-известният пазар във Виена – Нашмаркт – се намира почти в самия център на австрийската столица. Пъстрата смесица от екозотични подправки, южни плодове и редки зеленчуци отдавна са го превърнали от обикновено място за пазаруване в туристическа атракция. Тук може да срещнете любопитни японци, които с удивление опитват турските специалитети, индийци, дошли да се снабдят със специфични подправки и виенчани, седнали да изпият по бира в някой от многобройните локали.
Текст Марин Димов
История
Първите данни за Нашмаркт са още от 16 век и според тях на това място е имало пазар за млечни продукти. Наредба от 1793 г. постановява, че всички стоки, докарвани във Виена с кола, трябва да се продават тук, а за тези, превозвани с кораби по Дунава, имало друго тържище. До 1820 г. мястото се споменава в документите под името Ашенмаркт, а по-късно се появява и днешното название – Нашмаркт (naschen (нем.) – хапвам, опитвам скришом), което се свързва с предлаганите многобройни вкусотии и най-вече с екзотичните плодове като фурми, смокини, папая.
Пазарът е официално открит през 1919 г. На площ от 2,3 хектара в протежение на 1,5 км. Нашмаркт е побрал 170 щанда за плодове и зелечуци, хранителни магазини, локали и ресторанти. От разноликите дюкянчета ще чуете всякаква реч – немска, турска, арабска, полска, руска. И нищо чудно продавачът от сергията за домашно отгледани домати и чушки да се окаже българин.
Български език на Нашмаркт
Тук има много наши сънародници. Българите са известни още от началото на миналия век като отлични градинари и са добре приети на австрийския пазар. За съжаление известните производители на цветя и зеленчуци вече са остарели и са се оттеглили от занаята, а децата им често предпочитат по-лекия вариант – изкупуване и препродажба. Все още няколко семейства, живеещи в близките до Виена селца, сеят и отглеждат собствена продукция, която предлагат през лятото на Нашмаркт. Най-популярни са доматите. Редкият в алпийската държава сорт „биволско сърце” се радва на огромна популярност. Доматите са розови и едри и имат формата на сърце. Разрежеш ли ги са месести и сочни. Макар че се предлагат по 5 евро килограма, купувачи винаги има. Краставиците и чушките също са търсени и ценени. Нашенци работят на щандове за сушени плодове, цветя, плодове и зеленчуци.
Срещам Емил някъде по средата на пазара. Той ми обяснява, че неофициално тържището е разделено на три – горна, средна и долна част като местоположението на магазина влияее и върху цената на стоката. „Може да има до едно евро разлика” – доверява ми той. Емил е среден на ръст, леко прегърбен и говори насечено. Родом е от Търговище, дошъл е в Австрия преди около 5 години. Немотията го подгонила и решил да си пробва късмета другаде, но не му се остава – „още две години и се прибирам”, категоричен е мъжът. Такива като него тук има много – все хора дошли да припечалят къде за кола, къде за жилище, къде за образование на децата. Живят по няколко човека в една квартира, често си помагат особено, когато трябва да се изпрати или вземе багаж от България. Емил работи в магазин за плодове и зеленчуци, чийто собственик е австриец. Денят му започва в 5.30 сутринта и приключва около 18.30 ч. И така цялата седмица, с тази разлика, че в събота работното време е до 17 ч. В неделя в Австрия по закон не се работи. Първо почиства и подрежда стоката, после продава или я разнася из различни ресторанти, в края на деня прибира останалото и ако се налага изхвърля повредената стока. „Аз имам документи за работа” – бърза да уточни той, за да се застрахова. Първата глоба за нелегален труд е 5 000 евро, а втората може да достигне и 50 000 евро. Доволен е. Успява да спести от заплатата и праща на сина си всеки месец по минимум 200 евро. Не му остава много лично време и няма къде да харчи. Ако все пак се случи да е свободен пътува с колата до Чехия или Словакия. При него в магазина влизат всякакви хора – и местни, и чужденци. Австрийците предпочитат да пазаруват продукти произведени в тяхната си държава, чак ако няма такива, купуват нещо вносно. Най-търсените сортове ябълки са Боскоп, Ел Грап, Рубинетени, Евелин, Гала. „Има една госпожа дето идва само заради зелето, решила е, че ние предлагаме най-хубавото” – обобщава потребителските странности нашенецът.
В сравнение с предлаганите от големите вериги супермаркети плодове и зеленчуци, на Нашмаркт се намира не само по-богат асортимент, но и по-голямо разнообразие в произхода на стоките. Макар и по-скъпи, за виенчани е традиция да се снабдяват с някои продукти от тук. Освен изобилие в предлагането, купувачите разчитат да намерят екологично чисти храни, произведени без торове и добавки.
Произход на стоката
Така ли е наистина? Поне през зимата трудно може да се каже. 90% от пресните плодове и зеленчуци собствениците на щандове набавят от Големия пазар, разпложен в южния край на австрийската столица. Ширнал се на площ от 300 00 кв.м той е най-голямата борса за селскостопанска продукция, от където се зареждат повечето продавачи на дребно.
В студените месеци повечето продукти в магазините са вносни. Законът изисква пред всеки артикул да има табелка с отбелязани вида, произхода и цената на стоката. Бърз преглед на щандовете показва, че в момента доматите идват от Испания, Италия, Турция, Мароко; бананите от Южна Америка, портокалите от Испания, Италия и Гърция. Затова пък лятото е времето на дребни производители. Те идват тук най-често в събота, когато на специално отделено място могат да продават собствено селскостопанско производство.
Рецепта на крак
Част от очарованието на този колоритен пазар е възможността да се поговори с продавачите. Някои са склонни и на пазарлък, други обичат да разказват истории и да измислят игри за купувачите, трети с охота ще ви предложат оригинална рецепта, с която да изпробвате закупените продукти. Заглеждам се с любопитство в малки кафявочервени подобни на касис зрънца с кисел вкус. Докато се чудя за какво ли служат пред мен се появява дребен усмихнат продавач и бързо ми обяснява: „Остави ги да киснат два часа във вода. Като я отцедиш ги задушаваш леко в масло и захар и прибавяш към ориза. Това при нас в Персия се нарича „шерешк поло””. Роденият в Иран Реза Одабаи е закупил магазина преди 18 години и неизменно привлича клиенти, давайки им възможност първо да опитат непознатите продукти. В съседното магазинче в ляво продават прясно смляно кафе, а в дясно е царството на маслините. Ароматите се преплитат, смесват и накрая във въздуха се носи само екзотичният мирис на нещо непознато, но вкусно.
Корнишонките са хит всеки сезон
Непознати са и част от сушените плодове на щанда на Спас. Той се оказва от Велинград. Работи на Нашмаркт от пет години, а „шеф” му е българин. Всички зад щанда са от България, защото бизнесът е семеен. Освен екзотичните кашу, макадамия, васеби и други ядки, тук се продава и българско сирене. Върви по 6.50 евро за килограм и се търси, както от българи, така и от австрийци. Последните обаче „си умират” за българските корнишонки. През лятото ги купуват пресни, а през зимата ги взимат мариновани. „Правим си ги точно като в България с кимион, оцет и всички подправки и стават чудни” – издава тайната един от шефовете. Той е купил щанда преди години, защото наемите са „убийствени”. Магазин за плодове и зеленчуци от 107 кв.м се предлага под наем за 1310 евро месечно, но рядко има свободни щандове и това вдига цените. Така те могат да достигнат 3 000-4 000 евро на месец. Потокът от купувачи е непрестанен и ако човек умеее да изложи стоката си, ще завърти добър бизнес. Но и разходите са солидни. За ток на месец среден магазин заплаща около 1 000 евро. Заплатите на работниците са между 1 000 и 2 000 евро. На единствения български щанд работят 12 човека и застраховките за тях са около 4 000 евро на месец. Най-страшни са санкциите. Миналата година проверяващият орган засякал, че температурата в хладилния шкаф за маслини не съответства на разпоредбите. Взетите проби от 4-та вида стока показали, че тя е наред, но за допуснатото нарушение пристигнала глоба от 4 000 евро.
На лов за стари вещи
В най-долната част на Нашмаркт е отделено място и за съботния пазар за стоки втора употреба. Всеки, който иска да продаде антикварни вещи, стари предмети, книги и всевъзможни други нови или стари стоки, трябва поне шест месеца в аванс да си запази място. Площ от 1,60х2 м. струва 19,36 евро на ден, а 3,20х2 м. е 38,72 евро. На „битака”, както полушеговито го наричат българите, може да намерите и редки монети, и абсолютно непотребна посуда, но разходаката из вехториите си струва дори само заради пазарлъка с някой от търговците. През деня тясното пространство е отрупано с всевъзможни закачалки, лампиони, книги, дрехи. След приключване на пазарния ден, всичко се прибира и идва ред на голямото чистене. Няколко часа след това няма и следа от огромните количества непотребна хартия и боклуци, които оставя след себе си един битпазар.
Редът и чистотата са двете неща, които винаги впечатляват нашенци в Австрия. Разпоредбите се спазват педантично и всеки уред, свързан с търговията, трябва да бъде изрядно излъскан и изправен. На този педантизъм се подчиняват търговци от различни краища на света, предлагащи своите екзотични стоки на най-известното виенско тържище. Сигурно, защото този изряден механизъм работи безупречно и носи добри печалби, никой не си позволява да го заобикаля.
