Държавата е отпуснала 1,6 милиона лева на Българската православна църква за поддръжка на храмовете през тази година. Това съобщи за БТА директорът на дирекция „Вероизповедания“ към Министерския съвет Емил Велинов.
Текст Десимира Миткова, БТА
За мюсюлманското вероизповедание са отделени 180 хиляди лева. За храмовете на арменската общност разпределените средства са 40 хиляди лева, а за еврейските – 30 хиляди лева, посочи Велинов.
Той обясни, че от всичките 1,6 милиона лева средно по 100 хиляди лева получава всяка една епархия в България. По думите му у нас има над 5 000 православни храма.
Освен държавата, за поддръжката на храмовете се грижат и жителите в съответните градове и села чрез своите дарения, коментираха за БТА духовници.
„Църквата, като всяка обикновена къща, постоянно има нужда от ремонт. Ако по някакъв начин успеем да ремонтираме покрива, то не минава много време и се налага да поправим мазилката, да възстановим иконостаса и т.н.“, посочи отец Ангел Ангелов, предстоятел на храма „Света София“.
Според него е важно не само държавата, но и хората да осъзнават нуждата да помагат на църквите. Всички тези, които именуват себе си като християни, трябва да имат отговорност за поддръжката на храмовете, смята отец Ангел.
Изцяло на дарения и добрата воля на жителите от района разчита Горнобанският /Люлински/ манастир „Св. Св. Кирил и Методий“, в който няма монаси. За местните хора светата обител, дори и запустяла, остава любимо място за отдих и уединение. Църквата, макар продължила да се руши, отваря врати всяка събота и неделя, за да приюти молещите се християни.
Сръбската нишка в българската духовност
Религията традиционно е оказвала голямо влияние върху политиката и двете винаги са се преплитали в сложен исторически възел. Точно това преплитане води до основаването през 13-ти век на Горнобанския манастир (известен още като Люлински). Възникването на светата обител се свързва с крепостта, охраняваща Бучинския проход и със сръбския крал Стефан Урош Втори Милутин. Според преданието, след построяването на манастира, там са пренесени мощите на сръбския крал и той става известен сред местното население като „Св. Крал“.
По време на османското робство мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по различни причини, но остават в пределите на София. Днес те са поставени за поклонение в софийския катедрален храм „Св. Неделя“. Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония, в труден за Търновското царство момент.
Местните жители възстановяват разрушения храм
Съдбоносните събития около превземането на София през 14 век достигат и постройките на манастира и той на няколко пъти е разрушен и унищожен. Въпреки сложния исторически момент, местните жители на Горна Баня (откъдето идва другото му име) успяват да склонят турските власти през 1863 г. да разрешат възстановяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“.
Най-голям радетел на това богоугодно начинание бил дядо Цоне (името му е вдълбано в стената на манастира). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Мълвата гласи, че турците го арестували и повели на съд към Русчук дн. гр. Русе (тъй като нямал разрешение за строителството). С подкупи и хитрост дядо Цоне излязъл от зандана само след два месеца и половина. Събрал стадо от 600 овце и ги подкарал за Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир и получил разрешение за съграждането на манастира. Завръщането му в Горна баня се превърнало в празник.
След Освобождението до днес
Най-благоприятният момент за манастира идва след Освобождението на България, тъй като успява да се сдобие със значителни имоти. Следва нов поврат в средата на 20-ти век – настанени са трудови войски и това на практика прекратява духовното му съществуване. Имотите са разграбени, стопанството – разрушено, а монасите – прогонени. След като започва възстановяването му наново, друго бедствие достига светата обител и пожар съсипва сградите му. Запазва се само църквата, но остава без купол, както я виждаме и днес.
От жилищните сгради на монасите в момента има само останки, а за някогашната му красота разказва поставеният вътре макет. Въпреки това, все още с пристъпването в църквата, се улавя духът на свято място. Може да се прочете историята на крал Стефан Урош Втори Милутин, както и да се види забележителна икона с него. Зад олтара се разкриват оскъдни, но много красиви фрагменти от стенописи.
*Местоположение: Горнобанският манастир се намира в Люлин планина, на няколко километра от софийския квартал Горна Баня. До него се стига през вилната зона на Горна Баня и на разклона се поема по левия път.
*Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.
