Не търся специални идеи и мотиви – те идват сами
Интервю Елица Ценова
Адриана Гълъбова излъчва спокойствие, макар че всъщност ежедневието й е изключително натоварено с многобройни ангажименти. Голяма част от картините в поредната й изложба в Оракъл център са разпродадени, но художничката няма намерение скоро да застане зад статива, защото вече се е отдала на други интересни проекти. Но когато идеите се натрупат вътре в нея, те сами ще поискат да излязат на бял свят през нейната четка, успокоява усмихнато Адриана.
Адриана, какво ви вдъхновява да рисувате?
Всяко красиво нещо около нас може да ме вдъхнови, дори не е нужно да бъде непременно свързано с изкуството. Поемам четката само, когато съм спокойна и уравновесена. Не мога да рисувам, когато съм напрегната. Създаването на една картина е удоволствие и аз трябва да се чувствам добре, за да започна да рисувам.
Може би затова картините ви са толкова хармонични. Как постигате тази невероятна пластичност в тях?
Използвам смесени техники, различни акрилни и структурни пасти. Първите ми творения бяха от текстил. Използването на разнообразни похвати и материали ми позволяваше да постигна релеф в паната. Много съм се занимавала и с керамика и съжалявам, че тук в Австрия нямам възможност да се посветя на тази моя голяма страст. В нея откривам дълбока връзка между земята и хората, обичам да създавам форми и да се наслаждавам на земните цветове на глината. Може би от тези години в мен остана любовта към релефните очертания, които пренасям и в картините.
Занимава ли ви една специална тема или те се сменят според настроението и преживените емоции?
Първите неща, които започнах да рисувам преди много години бяха доста абстрактни – само цветове и структури. Постепенно се появиха фигури, градове, къщи. В картините ми има много символи (риби, птици), стари знаци. В последно време все по-често се обръщам към архитектурата, занимаваме е градската среда. Интересни са ми малките цветни къщи в градове като Амстердам и Копенхаген.
Понякога събирам идеите си дълго време и чакам да им дойде моментът. Не ги търся специално – те идват сами. Темите, които ме занимават, варират от архитектурни обекти, през пейзажи и стилизирани обекти. Последните картини, върху които работих, бяха пейзажи от неповторимата Тоскана.
Но ако има нещо, което трайно да ме интересува, то това са българските мотиви, шевиците, които откривам в старите престилки, черги, дори в дърворезбата. Българските шевици са красиви и всеки път ме вдъхновяват за нови елементи и цветове.
Имате ли предпочитани цветове?
Обикновено рисувам два пъти в годината и най-често съм в две съвсем различни емоционални състояния. Така понякога картините се появяват в по-ярки, друг път в по-сфумато тонове. Но винаги използвам земни цветове.
Дразните ли се, ако някой купи картина само защото тя пасва на цвета на дивана му?
Никой не купува картина само поради тази причина. За да посегне човек към 
платното, значи то му е харесало, привлякло го е нещо. Аз нямам претенции, че творя някакво висше изкуство и не ме притеснява, ако някой ми каже, че картината пасва на цвета на стената. Това означава, че тази картина е в хармония с този човек и дома му, а това е важно за мен. Продавам на много достъпни цени, именно защото искам всеки, който си хареса нещо, да може да си позволи да си го купи и окачи в дома си. Имам един кръг от почитатели, които винаги идват на изложбите ми и си купуват по една картина. Този техен жест е изключително ценен за мен.
Визитка:
Адриана Гълъбова е родена през 1965 г. в Кюстендил. Завършва Национално училище по изящни изкуства „Илия Петров” в столицата. Дълги години се занимава с приложно изкуство към Задругата на майсторите в България. От 1994 г. живее и работи във Виена, където учи история на изкуството във Виенския университет.
Освен с живопис, Адриана Гълъбова се занимава с графичен и уебдизайн, анимация, интерактивни презентации, реставрация. Участвала е в редица изложби в Австрия, България и Германия.
