Елешнишкият манастир „Св. Богородица“ отбеляза храмовия си празник на 15 август с литургия и курбан, съобщи за БТА кметът на село Елешница Методи Младенов.
Службата беше извършена сутринта от отец Ганчо, който около 12.00 ч. освети курбана и погачите. Традиционно на празника десетки жители и гости на Елешница се събират на това свято място, за да почетат покровителката на манастира.
Текст Десимира Миткова, БТА
Успение (заспиване) на Пресвета Богородица е един от 12-те велики християнски празници, чествани и от православни, и от католици. Според Светото писание това е денят, в който Божията майка на 64-годишна възраст напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата „успение“ – заспиване.
Църквата определя на този ден да се отслужва тържествена литургия и да се прави „въздигне на хляба“. Според народната традиция празникът се нарича Голяма Богородица. След тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за умрелите.
Всички селищата в страната, където има църкви „Успение на Пресвета Богородица“ имат храмови празници. На този дене се провеждат родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, пиле каша, тиганици, варено жито, царевица и тиква. Непременно се яде диня и грозде. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, пешкир и пари. В този ден празнуват всички, които носят благословеното име Мария.
Манастирите – религиозно и културно средище
Създадени основно за запазване и укрепване на православната вяра, манастирите не служат само за съхраняване на религията. Зад стените им творят философи и писатели, създава се културата на нашата нация, националната ни идентичност, която ни помага да оцелеем през вековете. Те са давали подслон и на видни български революционери.
Софийското книжовно и религиозно огнище
Елешнишки манастир „Св.Богородица“
Разположен в подножието на старопланинския връх Мургаш и в близост до река Яковищица, Елешнишкият манастир е бил благодатно място за своите обитатели. Най-ранните сведения за него датират от 1499 г. Намерени са върху мраморна плоча, украсена с орнаменти и надпис, поставена в настилката на храма и намерена по-късно в околностите му. За основен вдъхновител и пряк изпълнител на изграждането му се смята иконописецът и храмостроител Пимен Зографски от София.
Елешнишкият манастир е съществувал през 16-ти и 17-ти век като оживен книжовен център. В него са открити ръкописно Четвероевангелие с преписки от 1577 г., 1718 г. и 1730 г., Псалтир от 16-ти век, Осмогласник от 1702 г. и други книжовни паметници, които днес се съхраняват в Националния църковен историко-археологически музей при Светия синод.
В днешно време Елешнишкият манастир е действащ, но без монашеско братство. Комплексът се състои от църква, жилищни и стопански постройки.
Църквата, датираща от 16-ти век, е реставрирана и може да се види интересна живопис в нея. Манастирският храм е бил възстановяван два пъти, като през 17-ти век е разширен с притвор и галерия.
Колоритът на стенописите от 16-ти век е значително по-тъмен от този на изписването на 17-ти век. От тази живопис са запазени и сцени от Акатиста на Св. Богородица и Вселенските събори в притвора, а също и сцената „Страшният съд“. В носа са запазени стенописите по източната, западната, южната стена и част от свода. Това са композициите „Успение Богородично“, „Рождество Богородично“, „Христос с жените мироносици“, а също и светците: Св. Йоан Милостиви, Св. Никола, Св. Козма и Св. Дамян, Св. Симеон Стълпник, Св.Зосим, Св. Мария Египетска. Характерно за композициите са правилните пропорции, пастелната тоналност и леката стилизация. Лицата са одухотворени, което показва връзка с някои паметници от българското средновековно изкуство.
От по-късната живопис (1863 – 1864 г.) внушителна е сцената „Страшният съд“, намираща се в притвора. В абсидата е изписана композицията „Богородица Ширшая небес“ с отците литургисти. Отвън в нишата на галерията са изписани композициите „Кръщение Господне“ със Св. Георги, Св. Димитър и Новозаветната Троица.
Иконостасът на църквата също е интересен с иконите си „Св. Богородица“, „Иисус Христос“ и „Архангел Михаил“, датиращи от началото на 19-ти век.
Мястото е било използвано като скривалище от големия български революционер Васил Левски (Йеродякон Игнатий).
*Местоположение: Елешнишкият манастир е разположен в долината на река Яковищица, в подножието на хълма Мургаш от Западна Стара планина, близо до село Елешница и на 25 км. източно от София. До него се стига лесно по асфалтиран път.
*Рубриката се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община Програма Европа 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата – 2019 г.
