Карловското и Преславско златно съкровище красят една от залите на замъка Шалабург в Австрия
Текст Елица Ценова
Могат ли да се съчетаят ренесансов замък, византийска култура и български златни съкровища? Да, при това много успешно и вълнуващо. Изложбата „Златната Византия и Ориентът”, представена в австрийския замък Шалабург е доказателство за това. Част от нея са Карловското и Преславско златно съкровище, както и експонати от общо седем български музея.
В Долна Австрия, само на 5 км от манастира в Мелк, известен с богатата си библиотека, се намира и Шалабург. Издигнат през 11-ти век, замъкът е сред най-добре запазените образци на средновековното строителство в тази част на Европа и известно място за международни изложби.
От 31 март до 4 ноември в залите му е представена богата експозиция, разкриваща обществения, политически и религиозен живот във Византия. Фокусът е върху интензивния културен обмен между империята и съседните държави и народи. Ако за нас българите, източната част на разделилата се през 395 година Римска империя, е сравнително позната от учебниците, то за западния човек, тя е обгърната с мистичност. Затова и изложбата с мото „Византия – нов начин да се мисли за Европа” цели да осветли историята на империята и да й отдаде дължимото място на съвременната културна картата на Стария континент.
Препълненият паркинг в подножието на замъка в ранния съботен следобед подсказва, че широко рекламираната в Австрия изложба се радва на интерес. В някои от почивните дни посетителите достигат до 2-3 хиляди, споделя жената на касата за билети. Районът е известна туристическа дестинация в алпийската република, но през уикенда липсват големите организирани групи – посетителите са главно семейства с деца, младежи и по-възрастни двойки. В двора на ренесансовия замък ни посреща макет на огромна функционираща машина за рязане на камъни, която е специален акцент на изложбата.
С прекрачването на прага на залите започва истинско пътуване в 800-годишната история на една империя, доминирала в политически, военен, религиозен и културен аспект в Югоизточна Европа, Средиземноморието и Мала Азия.
Още в самото начало интерактивни карти показват как се е разраствала Византия през вековете, а специален филм ни представя изграждането на Константинопол и църквата „Св.София”. Част от короната на император Константин IX Мономах, предоставена от Националния музей в Будапеща, тържествена мантия и обувки ни помагат да си представим как е изглеждал владетелят. Обликът на ежедневния живот в града се изгражда с помощта на украсените съдове, оръдия на труда, запазени детски сандали, туники, накити и монети. Звукови ефекти – гласове от улицата, тропот на копита, глъчка от пазара –допълват разходката из византийската столица. Двойка младежи са се загледали във витрината с документи и се усмихват. Според предбрачния договор, изписан на копски език върху пергамент, баща обещава дъщеря си на търговец, а ако сделката не се случи виновният дължи глоба от три жълтици. Документът е от колекцията от папируси на Националната австрийска библиотека.
Много хора се спират пред православните икони, непознати като изображения в католическата църква. Възрастна дама сменя мястото си няколко пъти в опит да улови погледа на светеца. „Сякаш гледа през мен, а не в мен” с учудване отбелязва тя и се зачита в обяснителните бележки за особеностите на перспективата в иконопистта.
Група деца въодушевено обикалят залите, вглеждат се надписите под експонатите и старателно записват нещо в малки книжки. Още на входа малчуганите получават занимателна брошура пълна със загадки и рисунки – предметите от ексозицията трябва да се оцветят, други дорисуват, а отговорите на многобройните въпроси се крият в обяснителните надписи, някои от които са предназначени специално за деца. Така най-малките посетители с любопитство и неподправен интерес разглеждат дървените макети на кораби, изучават цветните мозайки, аварските шлемове и турски саби.
Най-голямо е вълнението в залата посветена на България. В средата грее Преславското златно съкровище от X-ти век. Предполага се, че голямата златна огърлица, петте плочки от диадема и красивите наушници са принадлежали на византийска принцеса, омъжена за български владетел. Другите шест златни предмета са от Карловското съкровище от времето на Теодор Светослав (XIV-ти век). Петте наушника са изработени от 20-каратово злато и са декорирани с емайл, а украсата за дреха е изработена от сребро и позлата. Съдове от сервиза от Крумовия дворец в Плиска, матрица-печат на цар Петър, елементи от сребърен колан допълват българското представяне. Обяснителните надписи разказват за приемането на християнството от българите и за създаването на кирилицата. Приятно е да се види как чужденците се захласват по фината изработка и красота на накитите и най-вече как с удивление разбират колко стара държава е България и колко голям е нейният принос за съхраняването на християнската религия в тази част на Европа.
Изложбата завършва с примери за влиянието на византийското изкуство върху по-късните творци. Тук е художникът-икона за Австрия Густав Климт, който е изучавал византийски мозайки във Венеция и Равена и щедро използвал орнаменти от тях в своите картини.
След като са разгледали изложбата, посетителите могат да се сдобият с различни сувенири – от икона до портфейл с извезан образ на византийски император. Предлагат се и богато илюстрирани книги, свързани с историята на империята. Най-любопитните могат да предприемат и пътуване „По стъпките на Византия и нейните съседи”, което фирма за културен туризъм предлага в своите рекламни брошури. За България са предвидени три различни маршрута като в зависимост от продължителността цените варират от 990 евро до 1 570 евро. Троянският манастир, Арбанаси, Пловдив, Банско, Родопите, Рилския манастир, Седемте рилски езера, Перперикон, Варна и Несебър са част от местата, които според австрийския туроператор трябва да се посетят в страната ни.
Изложбата „Златна Византия и Ориентът“ може да бъде разгледана до 4 ноември 2012 г. в замъка Шалабург.
Работно време:
понеделник-петък: 09-17 ч. ( последно пускане в изложбения комплекс в 16.15 ч.)
събота, неделя и празнични дни: 09-18 ч. ( последно пускане в изложбения комплекс в 17.15 ч.)
Материал на Dnevnik.bg
